Решение № 10674 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8073/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Аяров, с постоянен адрес в гр. Пазарджик, [улица], чрез процесуален представител адв. Г. Станчев от Адвокатска колегия (АК) Пловдив, срещу Решение 478/20.07.2023 г., постановено по адм. дело 427/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата против приложената на 03.09.2022 г. от С. Бонев в качеството му на младши инспектор в сектор "Общинска полиция Пловдив", принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на ППС "Хонда", с рег. [рег. номер]. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт. На първо място, развива съображения, че волеизявлението е издадено от некомпетентен орган, т.к. не е доказано на последния да е надлежно делегирано правомощието да прилага принудителни административни мерки по реда на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), още повече, че по делото за установяване на това обстоятелство е приложена заповед, изходяща от кмета на община Пловдив, който не разполага с подобна компетентност, за да може на свой ред да я прехвърля другиму. На следващо място, мотивира становище за неправилност по същество на констатациите за наличие на основание за прилагане на процесната ПАМ, потвърдени в противоречие с материалния закон и от решаващия състав на първоинстанционния съд. Поддържа, че репатрираното ППС не е било паркирано в нарушение на правилата за движение по пътищата, доколкото разглежданият участък не представлява "кръстовище" по смисъла на законовите разпоредби нито е налице пресичане, сливане или разделяне на два пътя, нито е поставена съответната пътна сигнализация, за да се изведе подобно заключение. Нещо повече според касационния жалбоподател автомобилът е бил паркиран на уширение на пътното платно, което не съставлява част от която и да е от двете улици в непосредствена близост ул. "Младост" и бул. "Пещерско шосе". Оспорва констатацията за създадена опасност по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, излагайки съображения, че включването на автомобили от ул. "Младост" към бул. "Пещерско шосе" е забранено, поради което и паркираното ППС не би могло да попречи на видимостта на движещите се в тази посока водачи. Отделно, навежда довод за незаконосъобразност на мярката и поради това, че за същото нарушение е издаден и фиш за налагане на глоба, с което, и в допълнение към факта, че случаят безспорно е маловажен, е засегнат основополагащият принцип на съразмерност, закрепен в чл. 6 АПК. Твърди, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, а и се е позовал на антидатиран писмен документ, с което е нарушил съществено съдопроизводствените правила. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът С. Бонев в качеството му на младши инспектор в сектор "Общинска полиция Пловдив" при община Пловдив, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Г. Аяров, с постоянен адрес в гр. Пазарджик, [улица], срещу приложената на 03.09.2022 г. от С. Бонев в качеството му на младши инспектор в сектор "Общинска полиция Пловдив", ПАМ - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на ППС "Хонда", с рег. [рег. номер]. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 03.09.2022 г. в 11:50 часа С. Бонев в качеството му на младши инспектор в сектор "Общинска полиция Пловдив" е разпоредил принудителното преместване на собствения на Г. Аяров лек автомобил, който е бил паркиран в зоната на кръстовището между ул. "Младост" и бул. "Пещерско шосе" в гр. Пловдив, създавайки опасност за другите участници в движението. Горните обстоятелства са обективирани в докладна записка, изходяща от инспектор Бонев, до началник сектор "Общинска полиция Пловдив" от същата дата. Направени са и 4 (четири) броя снимки, обозначаващи точното място, на което е паркирано и съответно от което е репатрирано процесното ППС. С оглед така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, въз основа на надлежно извършена делегация на правомощието по прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съгласно Заповед 8121з-1215/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи и т. 45 от издадената от кмета на община Пловдив Заповед 220-А-3027/30.12.2022 г. При съобразяване липсата на изрично изискване за писмена форма на атакуваното волеизявление, съдът е формулирал извод за надлежно съставен индивидуален административен акт, чиито фактически основания се съдържат в приложените по делото доказателства, в т.ч. докладна записка и снимков материал. След преценка на материалната законосъобразност на приложената ПАМ, решаващият състав е стигнал до заключение, че същата съдържа правилни констатации за паркирано в нарушение на забраната за паркиране на не по-малко от 5 метра от съответното кръстовище, ППС. Анализирайки дадените в закона легални дефиниции за "път" и "кръстовище", съдът е стигнал до заключение, че в случая улицата действително е значително разширена, но това не прави мястото, на което е паркиран автомобилът вън от пътя, а точно обратното. Според съда фактическите основания за прилагането на ПАМ са безспорно установени от представения снимков материал, който по силата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП е годно доказателствено средство, а противостоящите на тезата на административния орган твърдения на жалбоподателя са останали недоказани от него. В отговор на довода за незаконосъобразност на мярката поради дублиране на отговорността с тази, ангажирана по административнонаказателното производство, съдът е изложил съображения за разграничаване на основанията, целите и методите на двата самостоятелни механизма за регулиране поведенето на участниците в движението по пътищата, извеждайки заключение за липса на недопустимо засягане правата на жалбоподателя в по-голяма от най-необходимата степен за постигане целта на упражнената разпоредителна власт. По изложените съображения АС Пазарджик е отхвърлил жалбата против атакувания административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно спазването на формата на властническото волеизявление, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е съсредоточен върху компетентността на административния орган - издател на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт, както и по отношение приложението на материалния закон в контекста на упражненото властническо правомощие, а с оглед становището за наличие на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК и относно спазването на съдопроизводствените правила от решаващия състав на АС Пазарджик. Компетентността е понятие с установено в теорията и съдебната практика съдържание. Тя е израз на разпределението между държавните органи на функциите и отговорностите, с които разполага целият държавен апарат, и създава гаранция за законност и защита интересите на субектите, които са засегнати от съответното волеизявление. В тази връзка е и правилото на чл. 4, ал. 1 АПК, носещо условното наименование "Законност", според чието предписание административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона, а последното е в основата на възприетото в практиката становище, че правомощията на административните органи винаги се съдържат в конкретен нормативен акт. Както е посочено в Тълкувателно решение 1/21.01.2022 г., постановено по т.д. 4/2019 г. на Общото събрание на съдиите (ОСС) на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, качеството на административен орган се придобива въз основа на закон, даващ право на съответния орган (от системата на изпълнителната власт или друг правен субект или организация, осъществяващи публични функции или предоставящи обществени услуги) да издаде съответния административен акт служебно или по искане на гражданин или организация (Сравн.: чл. 24, ал. 1 АПК). Отличителният белег на административните органи, участници в правния оборот, е тяхната административна правосубектност, състояща се в нормативно признатата способност на органа да има административни правомощия, да бъде носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения. Бидейки условие за законосъобразност на административните актове (Вж.: чл. 146, т. 1 АПК), компетентността на издателя предопределя валидността на направеното волеизявление. Затова Върховният административен съд е последователен в разбирането си, че нормите, уреждащи компетентността, не могат да се тълкуват разширително, те се прилагат stricto iure във всеки един конкретен случай, а липсата на правомощие на административния орган, издал съответния акт, води до неговата нищожност на самостоятелно основание. От изложеното следва, че изводът досежно компетентността на издателя на конкретно волеизявление като условие за неговата законосъобразност, предопределящо валидността му, винаги е базиран на преценка досежно нормативно установена по отношение на определен административен орган принадлежност на правомощието за постановяване на акт с подобен правен резултат. В случая упражнената разпоредителна власт се състои в прилагане на ПАМ, визирана в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП принудително преместване на ППС без знанието на неговия водач или на упълномощения от него водач. Относимо е правилото на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, според чието предписание тези актове могат да се извършват от определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Със своя Заповед 8121з-1215/27.10.2016 г. (Вж.: л. 7 от адм. дело 895/2023 г. по описа на АС Пловдив) министърът на вътрешните работи, позовавайки се на горното правило, е овластил длъжностните лица на "ръководна", "изпълнителска" и "младши изпълнителска" длъжност от структурните звена на "Пътна полиция" и "Охранителна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (МВР) с правомощието да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. От доказателствата по делото категорично може да се заключи, а и между страните не е спорно, че издателят на атакуваната ПАМ е заемал длъжността "старши полицай" в сектор "Общинска полиция" - Пловдив. Длъжността е посочена в приложената и неоспорена по делото докладна записка (Вж.: л. 6 от делото на АС Пловдив), а секторът се извежда от намиращата се на л. 10 от същото дело ежедневна ведомост, където под 15 е записано името на служителя С. Бонев, а горе вдясно на документа сектор "Общинска полиция". В този смисъл е дължима преценка дали изпълняващият длъжността "старши полицай" в сектор "Общинска полиция" Пловдив правен субект, попада сред овластените със Заповед 8121з-1215/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи длъжности лица да прилагат ПАМ от вида на процесната. Съгласно чл. 142, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служителите на МВР са държавни служители полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението (т. 1) държавни служители (т. 2) и лица, работещи по трудово правоотношение (т. 3). По аргумент от чл. 143, ал. 1 с.з. държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности: 1) висши ръководни; 2) ръководни; 3) изпълнителски и 4) младши изпълнителски. По предписание на ал. 2 от същата разпоредба министърът на вътрешните работи със заповед утвърждава класификатор на длъжностите, заемани от държавни служители полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, както и тези по чл. 142, ал. 3. В изпълнение на посочената законова делегация със своя Заповед 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г., министърът на вътрешните работи е утвърдил Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР съгласно приложение 1, приложение 2 и приложение 3. А в приложение 2, б. "Б" от този класификатор срещу длъжността "старши полицай е посочено специфично наименование "младши инспектор" и вид "младши изпълнителска" Сравн.: т. 14. Същевременно, от прегледа на официалната интернет страница на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив - https://www.mvr.bg/plovdiv/%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B4%D0%BC%D0%B2%D1%80/%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BE%D1%82%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F, е видно, че сектор "Общинска полиция" е структурно обособена към Отдел "Охранителна полиция". Следователно издателят на въведената като предмет пред първостепенния съд ПАМ заема длъжност в отдел "Охранителна полиция", която по своя вид е нормативно определена като "младши изпълнителска". Доколкото именно тези лица са изрично овластени с цитираната по-горе в изложението заповед на министъра на вътрешните работи с правомощие да разпореждат принудителното преместване на паркирани ППС, то ответникът в настоящото производство, обратно на застъпената от касатора теза, е разполагал с компетентност да издаде атакуваното разпореждане. За прецизност настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че приложената на л. 8 от адм. дело 895/2023 г. по описа на АС Пловдив Заповед 220А-3027/30.12.2022 г. на кмета на община Пловдив, на която се е позовал първостепенния съд, не може да установи компетентността на административния орган към 03.09.2022 г., т.к. е издадена близо четири месеца след тази дата, но този пропуск, предвид изложените по-горе съображения, не влияе на правилното като краен резултат заключение на съда за компетентност на издателя на оспорения акт. Правилен е изводът на АС Пазарджик и по отношение материалната законосъобразност на упражненото правомощие. Разпоредбата на чл. 171, т. 5 ЗДвП нормира случаите, в които може да се приложи ПАМ "принудително преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач". Буква "б", на която се е позовал административният орган, визира две хипотези, а именно когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, и 2) когато същото създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Във втория случай, относим към настоящия правен спор, за да бъде законосъобразно волеизявлението по прилагане на мярката, е необходимо да се установи обективното състояние на опасност или невъзможност за преминаване от другите участници в движението. Съгласно нормата на чл. 93, ал. 1 ЗДвП, превозното средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. По аргумент от ал. 2 с.з. паркирано е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Между страните няма спор, а и това е видно от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, че процесното ППС "Хонда", с рег. [рег. номер], е било паркирано. Намирало се е в покой, т.е. било е спряно, но не поради необходимост от избягване на конфликт с друг участник в движението, препятствие или спазване на правилата за движение по пътищата, нито с оглед качване/слизане на пътници или извършване на товаро-разтоварна дейност, т.к. по делото няма данни за подобни обстоятелства, а такива не се и твърдят. Мястото, на което е било паркирано ППС, също се извежда по категоричен начин от доказателствата по делото и не се оспорва от страните. То е обозначено както на приложения снимков материал, отбелязано е с кръстче в син цвят и на намиращата се на л. 23 от първоинстанционното дело схема на пътя и сигнализацията по него, предоставена от Общинско предприятие (ОП) "Организация и контрол на транспорта" към община Пловдив. В този смисъл спорно остава обстоятелството дали паркираният на това място автомобил е създавал опасност за другите участници в движението. По силата на изричната разпоредба на §6, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП "кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците Сравн.: §6, т. 1 ДР на ЗДвП. Според легалната дефиниция, съдържаща се в т. 54 с.з., "пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. "Платно за движение", от своя страна, е общата широчина на пътните ленти, където "пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго. Вж.: т. 2 и т. 3 ДР на закона. Във връзка с последното, според т. 4 с.з. "граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други, като линията, с която се очертава "BUS"-лентата, също е граница на платното за движение. От изложеното става ясно, че понятието за "път" служи като общо название на всички места, по които може да се осъществява някакъв вид придвижване, от различните участници в движението, а платното за движение, бидейки съставено от пътните ленти, разположени в съответния участък, по които се движат само недвуколесни пътни превозни средства, се разпростира до началото на някой от другите конструктивни елементи на пътното платно. В случая, от ангажираните по делото доказателства е видно, че от бул. "Пещерско шосе" може да се направи маневра, като съответното недвуколесно ППС промени посоката си на движение по ул. "Младост". Тази възможност недвусмислено показва, че противно на възраженията на касатора, се касае за "кръстовище" между два пътя. И този извод логично не се променя от факта, че по единия от тях е възможно придвижването в едната посока, а не и в двете. Това е особеност на пътя, която се преценява от лицата, ангажирани с управлението му, и не променя характеристиките му на земна площ, която позволява движението на съответните лица по нея. При липса на други означения, платното за движение, в случая улиците, продължават до тяхното ограничение от тротоари, банкети и т.н. В този смисъл, независимо че действително е налице уширение, в което именно е бил паркиран и процесният автомобил, което обстоятелство не се оспорва, то е част от пътното платно, а в по-широк план и от платното за движение, а не е някаква друга самостоятелна част от пътя, каквито са твърденията на касатора. Изложеното налага извод, че административният орган правилно е разпоредил принудителното преместване на притежаваното от Г. Аяров ППС, поради възникнала опасност за останалите участници в движението. Достигайки до аналогичен краен извод, първостепенният съд е постановил съответно на материалния закон съдебно решение. В контекста на довода за недопустимо засягане принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че както правилно е отчел АС Пазарджик, ангажирането на административнонаказателната отговорност се различава съществено от възможността за прилагане на административна принуда чрез съдържащите се в съответния закон ПАМ. В единия случай е извършено нарушение, за което се налага съответното наказание, а в другия се предприемат действия, насочени към промяна в поведението на съответното лице с оглед изпълнението на съществуващо в действащия правен ред юридическо задължение. Неоснователно е и възражението, че решението е неправилно поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. Първостепенният съд, обратно на застъпената теза, е разпределил правилно доказателствената тежест между страните. Твърденията, че решаващият състав се е произнесъл въз основа на антидатиран документ, не могат да послужат като основание за отмяна на съдебния акт, доколкото жалбоподателят е разполагал с възможност да оспори съдържанието или автентичността на писменото доказателство пред съда, но не го е сторил, а не го заявява и пред касационната инстанция. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение