Решение № 142 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2009 г.
ВАСV отделение06.01.2010 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 17/4.02.2009 г., постановено по адм. д. № 05307 от 2006 г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 142 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на национална служба за съвети в земеделието против решение № 17/4.02.2009 г., постановено по адм. д. № 05307/2006 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт, моли за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Кристиан Пенчев Гайдаджиев чрез адв. Гайдаджиев оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение градският съд отменя заповед № РД-05-37 от 5.12.2006 г. на изпълнителния директор на Национална служба за съвети в земеделието, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с Кристиан Пенчев Каменова на длъжност "главен секретар", с ранг IV старши. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че административният акт е издаден при опорочена процедура по изготвяне на ежегодна оценка по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за атестирането на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) (обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г.). Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Атестирането чрез оценяване на изпълнението на длъжността преминава през следните 3 етапа: 1. изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2. междинна среща в средата на периода; 3. заключителна среща и определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността в края на периода - чл. 11 от НУРАСДА. Всеки от тях има своето самостоятелно и независимо от другите етапи място в атестирането и се реализира по реда и при условията, посочени в Наредбата, като крайната цел е определяне на общата оценка на изпълнението на длъжността за съответния период на оценяване. В разглеждания случай при атестацията на държавния служител не са спазени изискванията за провеждането и, така както са очертани последователно в разпоредбите на чл. 13 и 14 на Наредбата. Данните по административната преписка и представеният по делото формуляр не съдържат доказателства за проведени междинна и заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания служител. При изложената непълнота на провеждане на отделните етапи и независимо от поначало негативния характер на коментара в крайната оценка спрямо служителя, не може да се направи извод за спазена административна процедура при изготвяне на оценката на индивидуалното трудово изпълнение на служителя съгласно изискванията на НУРАСДА. Неизпълнението на нормативно регламентираната процедура за атестация на служителите съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителя поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт поради неприлагане на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от НУРАСДА. Тази хипотеза, касаеща дейността на дългосрочно командирован служител не е приложима в конкретния случай, а момента на назначаване на работа на изпълнителния директор на НССЗ е ирелевантен за спазването на императивно установените правила при атестиране на държавните служители и реализирането на защитата срещу неправомерните действия на администрацията. По изложените съображения следва да бъде постановено решение за потвърждаване на решението на градския съд. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,