Решение № 2492 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10680/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Център за административни услуги Зора при община Бургас против решение 730 от 06.07.2023 г., постановено по адм. д. 346/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба от Ди-М-Груп ООД против определение от 30.05.2023 г., постановено по делото, с което е отхвърлено искането на дружеството за конституирането му като заинтересувана страна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответникът Авалг ЕООД, в писмени становища, оспорва касационната и частната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя отказ за поставяне на преместваем обект, обективиран в решение 70-00-1 (2)/ 03.01.2023 г. на директора на Дирекция Център за административни услуги Зора при община Бургас, с което, на основание чл. 8, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (наредбата отм.) се отказва издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект павилион от 12 кв. м., находящ се в Приморски парк гр. Бургас, на позиция Е 9 по схемата на Приморски парк за разполагане на годишни обекти за срок от 01.03.2023 г. до 28.02.2026 г. по заявление вх. 70-00-1/03.01.2023 г. на Авалг ЕООД и изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган директорът на Дирекция ЦАУ Зора при Община Бургас, съобразно чл. 8, ал. 1 от наредбата (отм.), в писмена форма, като решението съдържа всички реквизити описани в същата норма от наредбата (отм.), но при допуснато съществено нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК липса на мотиви. Посочва, че решението на комисията по чл. 6 от наредбата (отм.) е решение на помощен орган, което няма самостоятелен характер, а има за основна функция да подпомогне дейността на самия административен орган. Излага съображения, че административният орган възпроизвежда в обжалвания отказ решението на комисията, като единствено в мотивите отбелязва, че не са налице условията на наредбата за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект на позиция Е9 от схемата и не посочва кои условия не са налице. Съдът констатира, въз основа на представените по делото доказателства, че заявлението на Авалг ЕООД е подадено в срок и с него са представени всички изискуеми документи, регламентирани в наредбата (отм.). Приема, че макар решението на комисията да е цитирано от административния орган в обжалвания отказ, то по никакъв начин не способства за мотивирането на този отказ, тъй като и комисията не излага мотиви, от които да установят фактическите основания за постановения отказа. По тези съображения съдът прави заключение за материална незаконосъобразност на оспорения отказ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ не съдържа фактически основания, обосноваващи взетото от административния орган решение, поради което изводът му за наличие на порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е обоснован. Заявлението е разгледано от комисията по чл. 6, ал. 1 от наредбата (отм.), която дава становище за отказ да се издаде разрешение за поставяне за посочения срок. Мотиви към становището на комисията не са изложени (протокол 34/ 02.02.2023 г.). Като се позовава на решението на комисията, директорът на дирекция Център за административни услуги Зора, при община Бургас приема, че не са налице условията на Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас (отм.) и с решението, предмет на оспорването, отказва да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по заявлението на Авалг ЕООД от 03.01.2023г. При тези факти първоинстанционният съд законосъобразно приема, че административният акт е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас (отм.), според която разрешенията за поставяне се издават от съответния директор на дирекция Център за административни услуги при община Бургас, но в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и следва да бъде отменен. Както съдът правилно приема, административният акт не съдържа мотиви, които да обосноват взетото от органа решение. Такива не се съдържат и в останалите документи по преписката. Като основания за издадения отказ в обстоятелствената част на решението на административния орган е посочено единствено становището на комисията по чл. 6, ал. 1 от наредбата от 02.02.2023г. Това препращане в случая не е достатъчно, тъй като решението на комисията също не съдържа аргументи, обосноваващи отрицателното становище. В протокола от 02.02.2023 г. не е отразено обсъждане на заявлението на дружеството, липсват и изказвания на отделните членове на комисията при гласуването, от които евентуално да се направят изводи за обстоятелствата, мотивирали позицията на помощния орган. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акта обуславят възможността за упражняване на контрол върху същия, както и за организиране на адекватна защита от страна на оспорващия. В случая изискването за мотивиране не е изпълнено, което води до незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на Ди-М-Груп ООД е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Бургас отхвърля искането на Ди-М-Груп ООД за конституирането му като заинтересована страна в производството, образувано по жалба на Авалг ЕООД срещу отказ за поставяне на преместваем обект, обективиран в решение 70-00-1 (2)/ 03.01.2023 г. на директора на Дирекция ЦАУ Зора при община Бургас. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че Ди-М-Груп ООД няма правен интерес от оспорване отказа за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, тъй като не е негов адресат и същият не поражда задължения за него. Посочва, че дружеството е обжалвало постановен спрямо него отказ да постави преместваем обект на позиция Е 9 по схемата на Приморски парк и по жалбата му е образувано адм. дело 309/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че Ди-М-Груп ООД не е заинтересована страна в производството по обжалване на оспорения отказ за поставяне на преместваем обект. Дружеството не е адресат на акта и с него не се засягат права и интереси на Ди-М-Груп ООД, поради същото не може да бъде и заинтересована страна в съдебно-административното производство. Независимо, че жалбоподателят също подава заявление и иска да му бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект павилион, заемащ същата позиция Е 9 от схемата за преместваемите обекти на територията на Приморски парк, гр. Бургас, той няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като административния акт не поражда правни последици в неговата правна сфера. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,