Решение № 3670 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2009 г.

Решение № 3670 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на "Мобилтел" ЕАД със седалище в гр. София, срещу т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 на разрешение № 01395 от 08.04.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), издадено на основание решение № 353 от 08.04.2009 г. на КРС. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не следва да се вменява в негово задължение прилагането на определените от органа стандарти за качество на мрежата, тъй като същите са посочени единствено в препоръките на ITU, не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и не са задължителни за националния орган. Твърди се, че административният акт не е мотивиран, не са посочени фактическите основания за издаването му. Жалбоподателят претендира отмяна на разрешението в частта досежно т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 като незаконосъобразно. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено становище. Върховният административен съд, като обсъди представените доказателства и становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. По същество приема същата за неоснователна. Жалбоподателят е оператор, който към влизане в сила на ЗЕС (обн. ДВ бр. 41/22.05.2007 г.) извършва дейност въз основа на индивидуална лицензия № 110-01054/04.11. 2004 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM с национално покритие и предоставяне на далекосъобщителни услуги. С решение № 353 от 08.04.2009 г. на КРС, издадено на основание § 9, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения (ПЗР на ЗЕС), на "Мобилтел" ЕАД е издадено разрешение № 01395 от 08.04.2009 г. за ползуване на ограничен честотен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна мрежа, с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга и всички услуги, включени в стандарта GSM и/или UMTS. Въз основа на този акт, на далекосъобщителния оператор е издадено разрешение № 01395 от 08.04.2009 г. с приложения. Жалбоподателят оспорва разрешението в частта му досежно Приложение 2, точки 1 и 2 - "Изисквания за качеството на услугата". С тях се определят технически параметри на фактори за оценка пренос на глас и еднопосочно закъснение в собствената мрежа и при взаимно свързване от край до край. Според адресата на разрешението тези параметри са нововъведени, поставени са като изискване на основание препоръки G 109 и G 202 на ЕС, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и нямат задължителен характер. Настоящият съдебен състав счита така наведените възражения за неоснователни. Оспореното решение е постановено от компетентния орган, в предвидената от закона форма, след спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с неговата цел. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЕС функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от КРС, като едно от правомощията й, дефинирано в чл. 30, т. 10 от този закон е да издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Разрешението е издадено в процедура по § 9, ал. 4 от ПЗР на ЗЕС. С тази разпоредба се предвижда регулаторният орган служебно да издава разрешение на операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, като е определен 6-месечен срок от влизането на закона в сила. До издаване на разрешението дейността на операторите се осъществява по силата на издадените им индивидуални лицензии. Произнасянето на административния орган е по реда и в сроковете, предвидени в специалния закон, тъй като в случая не се изисква провеждане на състезателна процедура. Видно от условията на издаденото разрешение, на далекосъобщителното предприятие е вменено задължение да осъществява електронните съобщения при спазване на изискванията, посочени в Приложение 2 на същото. Въведените изисквания за качеството на предоставяната обществена телефонна услуга са съобразени с чл. 280 от ЗЕС (изм. ДВ, бр. 17 от 6.03.2009 г.). Към момента на издаване на разрешението административният орган е съобразил европейските стандарти и спецификации, относими към съответната дейност на предприятията. Когато няма публикувани стандарти и спецификации в Официалния вестник на ЕС, Комисията може да прилага такива на европейските стандартизационни организации. При издаването на разрешението в оспорената част КРС е съобразила относимите препоръчителни стандарти. В правомощията на регулаторния орган е да прецени приложението им в рамките и в изпълнение целите на Закона за електронните съобщения за предоставяне качествена услуга на потребителите. В производството по съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт съдът приема за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение, че с оспорените т. 1 и т. 2 от Приложение 2 Комисията е въвела нови изисквания, с което е превишила рамките на своята компетентност, тъй като е следвало служебно да издаде разрешението по § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС при условията на вече издадената индивидуална лицензия. Позоваването на препоръчителния характер на въведените изисквания не води до материална незаконосъобразност на административния акт, тъй като КРС е издала разрешението и в рамките на предоставената й самостоятелна преценка. В случая е решен въпрос от оперативната самостоятелност на органа, която е упражнена в рамките на закона. Въведените с чл. 280 от ЗЕС задължения за националния регулатор са свързани с насърчаване на конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги; допринасяне за развитието на вътрешния пазар и насърчаване интересите на гражданите на Европейския съюз. Доколкото цитираните препоръки защитават права в полза на потребителите и способстват за подобряване качеството на услугата, жалбоподателят не може да се позове на евентуални технически затруднения на предприятието. Ето защо неоснователно е възражението за допуснато нарушение на материалния закон. Неоснователен и недоказан е доводът за неспазване на формата на акта поради неизлагане на мотиви, обосноваващи въведените изисквания на КРС. В случая, при положение, че законът приравнява служебно издаденото разрешение по § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС с издадената индивидуална лицензия при разрешителен режим, административният орган не е обвързан с излагането на конкретни съображения. На следващо място, неоснователно е и възражението за нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на акта в оспорената част, предвид изложеното по-горе и съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЕС. Оспореният административен акт е постановен и в съответствие с целите на Закона за електронните съобщения, формулирани в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЕС. При така възприетия от съда извод жалбата на "Мобилтел" ЕАД е неоснователна по изложените в нея възражения, поради което следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение