Решение № 2704 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2014 г.

Решение № 2704 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на Т. Н. Н. -97 ЕООД, град Пловдив, представлявано от управителя Тройчо Недялков Недялков и на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив против решение № 542 от 25.02.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1979/2011 г.

Т. Н. Н. -97 ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 211004860/30.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 533/16.06.2011 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив относно отказ на право на данъчен кредит в размер на 5 000 лева по две фактури, издадени от Нокиан ЕООД през м. 11.2009 г., в размер на 158 747.30 лева по конкретни фактури, издадени от Еско 79 ЕООД за данъчен период м. 12.2009 г. и м. 03.2010 г. /№ № 245 от 29.12.2009 г., 564 от 04.12.2009 г., 565 от 07.12.2009 г., 566 от 10.12.2009 г., 509 от 15.02.2010 г., 510 от 17.02.2010 г., 511 от 19.02.2010 г., 512 от 22.02.2010 г., 513 от 25.02.2010 г./, ведно със законните лихви, по отношение намаления размер на данъчния кредит за м. 12.2007 г. със сумата от 3346.60 лева, както и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в посочената част, поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Искането е за неговата отмяна в тази част и решаване на спора по същество. При условията на евентуалност се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане, в случай че се уважат доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съображенията за неправилност на решението в обжалваната част са подкрепени с аргументи от решението на СЕС по дело С-18/13, изложени в представената по делото писмена защита на процесуалните представители на дружеството. Претендират се разноски.

Ответният административен орган не е изразил становище по касационната жалба на Т. Н. Н. - 97 ЕООД.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 211004860/30.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 533/16.06.2011 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив относно отказ на право на данъчен кредит както следва: в размер на 22 004.80 лева по три фактури, издадени от Родопи - Лес 2001 ЕООД през м. 12.2009 г.; в размер на 17 000 лева по две фактури, издадени от Джойс 21 ЕООД през м. 11.2009 г.; в размер на 1 250 лв. по фактура, издадена от Танто 2010 ЕООД през м. 07.2010 г.; в размер на 1 767.50 лв. по фактурите, издадени през м. 12.2007 г., м. 01.-11.2008 г. от Интерлийз Ауто ЕАД, ведно с лихвите за забава.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в тази обжалвана част, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът е допуснал нарушение на чл. 193 от ГПК, като твърди, че е оспорил представените в ревизионното производство частни документи, тъй като не е зачел доказателствената им сила. Искането е за отмяна на решението, в частта, в която ревизионният акт е отменен и за решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на дружеството.

Ответникът по тази касационна жалба - Т. Н. Н-97 ЕООД, чрез процесуалните си представители адв. Панов и адв. Панчева от Адвокатско дружество "Панчева, Панов и съдружие", гр. Пловдив, я оспорва като неоснователна и моли да се отхвърли, по съображения, подробно изложени в представената по делото писмена защита.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, подадена от дружеството и за основателност на жалбата, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив, с изключение на доставките от Интерлийз Ауто ЕАД, по отношение на които счита решението за правилно.

Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в предвидения от чл. 211, ал. 1 АПК преклузивен срок.

При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Т. Н. Н-97 ЕООД са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказ на право на данъчен кредит в общ размер от 209 116.20 лева и съответните лихви 27 652.03 лева, както следва:

• в размер на 22 004.80 лева за данъчен период м. 12.2009 г. по три фактури, издадени от Родопи-Лес 2001 ЕООД за доставка на дървен материал - дъски и греди;

• в размер на 17 000 лева за данъчен период м. 11.2009 г. по фактури, издадени от Джойс 21 ЕООД с предмет СМР услуги;

• в размер на 5 000 лева, за данъчен период м. 11.2009 г. по фактури, издадени от Нокиан ЕООД с предмет доставка на рекламна дейност и консултантски услуги във връзка с продажба на недвижим имот и изготвяне на тръжни книжа за участие в конкурс за ремонт на Банка ДСК АД, гр. Пловдив.

• в размер на 1 250 лева за данъчен период м. 07.2010 г. по фактура № 0-28/28.07.2010 г., издадена от Танто 2010 ЕООД с предмет строително - монтажни работи /СМР/;

• в размер на 158 747.30 лева за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 03.2010 г. по фактури, издадени от Еско 79 ЕООД за доставка на различни строителни материали.

• в размер на 1 767.50 лева за данъчни периоди м. 12.2007 г. и м. 01.-11.2008 г. по фактури, издадени от Интерлийз Ауто ЕАД с предмет лизингови вноски за автомобил Ауди АЗ.

С ревизионния акт за данъчен период м. 12.2007 г. е коригиран резултата за периода със сумата от 3 446.90 лева. За този период при ревизията е констатирано, че дружеството не е включило в дневника си за покупки кредитно известие /ДКИ/ № 8/18.12.2007 г. на стойност 16 733 и ДДС 3 346.90 лева, издадено от Домис ЕООД към фактура № 5/27.11.2007 г. Със сумата по кредитното известие е намален размера на декларирания от ревизираното лице данъчен кредит за м. 12.2007 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Родопи- Лес 2001 ЕООД за данъчен период м. 12.2009 г., от Джойс 21 ЕООД за данъчен период м. 11.2009 г., от Танто 2010 ЕООД за данъчен период м. 7.2010 г. и от Интерлийз Ауто ЕАД за данъчни периоди от м. 12.2007 г. до м. 11.2008 г. и съответните лихви забава. В останалата част по отношение отказът на правото на данъчен кредит от Нокиан ЕООД и от Еско 79 ЕООД, както и по отношение корекцията на декларирания данъчен кредит в м. 12.2007 г., жалбата на ревизираното лице е отхвърлена като неоснователна.

По касационната жалба на Т. Н. Н. - 97 ЕООД:

За да отхвърли жалбата против отказа на правото на данъчен кредит в общ размер от 5000 лева по фактурите, издадени от Нокиан ЕООД, съдът е приел, че не е доказано реално осъществяване на фактурираните услуги - реклама, консултантски услуги във връзка с продажба на недвижими имоти и консултация за изготвяне на тръжни книжа за участие в конкурс за ремонт на Банка ДСК.

По фактура № 1014/16.11.2009 г. на стойност 15 000 лева и ДДС - 3 000 лева е установено, че касае изпълнението на договор от 02.03.2009 г. за рекламна дейност и консултации при продажби на апартаменти в сграда - собственост на Т. Н. Н. -97 ЕООД - гр. Пловдив ул. Славееви гори № 57. Задълженията на изпълнителя по този договор включват: да рекламира от свое име, за своя сметка и както намери за добре предложения обект от възложителя, да участва в провеждане на преговори между страните като консултант и да съдейства при изготвяне на предварителен договор за покупко-продажба /чл. 2 от договора/. Съдът е приел, че естеството на посочените услуги изисква пряко предоставящият ги субект да разполага с необходимия капацитет и умения, както и с необходимата техническа обезпеченост, които да гарантират изпълнението на уговореното - реклама. В тази насока според съда, не са представени доказателства за обекта, където е извършвана рекламната дейност, както и данни за способите на рекламиране, период на рекламата и такива за обективно осъществена рекламна дейност.

Мотивите на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит, основани на липсата на персонал, съдът е разгледал като е приложил тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в решение 6 септември 2012 г. по дело С-324/11 на Съда на ЕС и е обосновал краен извод, че в разглеждания случая няма данни за персонал изобщо, а не са недекларирани служители.

По отношение извършването на консултантска дейност, съдът е установил, че в случая са налице доказателства за осъществени продажби на самостоятелни обекти, находящи се в сградата в гр. Пловдив ул. Славееви гори № 57, собственост на ТНН-97 ЕООД, но няма преки и косвени данни /за период на проведени консултации, за изпълнител и т. н./, които да сочат, че продажбите са свързани с консултантски услуги, предоставени от издателя на процесната фактура.

По фактура № 1015/20.11.2009 г. е установено, че има за предмет консултация за изготвяне на тръжни книжа за участие в конкурс за ремонт на Банка ДСК - Пловдив. За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е установил, че между Т. Н. Н - 97 ЕООД и Нокиан ЕООД е сключен договор за консултантски услуги от 12.10.2009 г., по силата на който изпълнителят се е задължил да извърши консултация за изготвяне на тръжни книжа за участие в конкурс за ремонт на Банка ДСК в гр. Пловдив /л. 195/ срещу възнаграждение от 10 000 лева. За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е приел, че липсват данни и доказателства за съществуването на резултат от изпълнението на този договор от страна прекия доставчик. Представени са доказателства за участие на Т. Н. Н. -97 ЕООД в конкурс за ремонт на Банка ДСК в гр. Пловдив и такива за спечелването на конкурса, но няма данни, че в това участие са използвани услугите на Нокиан ООД.

Решението в тази част е правилно, като настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за недоказано изпълнението на рекламна дейност от прекия доставчик, както и осъществяването на консултантски услуги във връзка с извършените от Т. Н. Н. -97 ЕООД продажби на недвижими имоти. Не е доказано и изготвянето на тръжни книжа от Нокиан ЕООД във връзка с участието на дружеството и спечелването на курс за ремонт на Банка ДСК - Пловдив. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС извършването на услугата е правопораждащият юридически факт за настъпването на данъчно събитие и изискуемост на данъка по този вид доставки и условие за възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. След като по делото липсват данни и доказателства в какво се състои изпълнението на договорите от 02.03.2009 г. и от 12.09.2009 г. от Нокиан ЕООД, дори и да се приемат за основателни доводите на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е акцентирал в аргументите си предимно върху липсата на персонал с нуждата компетентност у доставчика, то крайният му извод, че не е доказано осъществяването на доставките, следва да бъде споделен, тъй като се подкрепя от доказателства по делото и съответства на материалния закон - чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 9 ЗДДС.

Поради това решението в тази част следва да се остави в сила.

По фактурите, издадени от Еско 79 ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 158 747.30 лева за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 03.2010 г.

За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е приел, че доставките на строителни материали по фактурите, издадени от този доставчик, не са доказани. Този извод е мотивиран с липсата на данни за мястото на предаване и получаване на стоките, както и с липсата на доказателства за тяхното транспортиране. По отношение превоза на стоките, съдът се е позовал на противоречивите данни за извършване на транспорта - според уговореното в договора е за сметка на доставчика, а според дадените от ревизираното лице писмени обяснения /л. 162/ -доставките са осъществени с транспорт на Т. Н. Н. -97 ЕООД. Посочено е още, че по делото от заключението на съдебно - техническата експертиза /СТЕ/ не се установява в кои обекти са вложени процесните материали. Липсата на аналитична отчетност на закупуваните строителни материали по обекти в счетоводството на ревизираното лице, съдебното - счетоводна експертиза не е установила връзка между доставките по процесните фактури и разходите по извършените от дружеството строителни услуги.

Тези изводи на първоинстанционния съд, се подкрепят от наличните по делото доказателства и съответстват на материалния закон. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик.

Следователно при спор за реалност на доставките на стоки, съдът правилно е извършил проверка на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по преките доставки.

В разглеждания случай правилно съдът е приел, че не се установява предаването и получаването на фактурираните видове и количества стоки между Еско 79 ЕООД и ревизираното лице Т. Н. Н. -97 ЕООД. Касаторът твърди, че е доказал това обстоятелство като се позовава на представените приемо - предавателни протоколи, сключените между страните договори, документи за плащане на цената, наличието на назначени по трудов договор работници. Възражението е неоснователно. Правилно съдът е приел, че приложените по делото приемо - предавателни протоколи от м. 12.2009 г. и от м. 02.2009 г. не съдържат конкретни данни за мястото, на което стоките са доставени. Мястото на доставка, уговорено в сключените между Т. Н. Н. -97 ЕООД Еско 79 ЕООД договори от 13.11.2009 г. и 18.01.2010 г. е франко склад в с. Войводино, общ. Марица. Липсват доказателства за транспортирането на стоките, до уговореното място, респективно до конкретен обект, изпълняван от ревизираното дружество. Принципно правилно е становището на касатора, че когато транспортът е за сметка на доставчика, не може да се изисква от получателя да доказва извършването му. Но в конкретния случай твърдението му, че превозът на стоките е изпълнен от доставчика е в противоречие с писмените му обяснения, дадени при ревизията, че доставките са осъществени с транспорт на дружеството. Освен това по делото липсват доказателства, че ревизираното дружество е получило фактически строителните материали и ги е използвало за влагане в строителната дейност на конкретен обект. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на заключението на съдебно - техническата експертиза в двете му части, което е прието без възражения от страните. От изготвените таблици е видно, че вещото лице е проследило влагане на определени количества материали от вида на фактурираните, в строителство на изследваните обекти. Същевременно заключението на ССЕ е констатирало липса на данни в счетоводството на дружеството относно изписването на конкретни материали от вида и количеството на фактурираните във връзка със себестойността на извършените услуги на конкретен обект, тъй като изписването на стоки е извършвано по количество и стойност.

Поради това правилно съдът е приел, че извършените последващи доставки на строителни услуги от Т. Н. Н. -97 ЕООД не могат да се обвържат с доставките на материали по фактурите, издадени от Еско 79 ЕООД, правото на данъчен кредит по които е упражнено в данъчен период м. 12.2009 г. и м. 03.2010 г.

Позоваването на решението на СЕС по дело С-18/13 от страна на дружеството - жалбоподател, е неотносимо към спорните факти в настоящото производство по осъществяване прехвърлянето на правото на разпореждане върху процесните стоки от доставчика на ревизираното дружество. На това основание правилно съдът е приложил и тълкуването, дадено в решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

По тези съображения решението и в тази му част е правилно и следва да се остави в сила.

По отношение корекцията на данъчен кредит в м. 12.2007 г. със сумата 3 346.60 лева по КИ № 8/18.12.2007 г.:

Съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, според които Т. Н. Н. -97 ЕООД не е включило в дневника си за покупки кредитно известие № 8/18.12.2007 г. на стойност 16 733 лв. и ДДС 3 346,9 лв. към фактура № 5/27.11.2007 г., издадени от Домис ЕООД /л. 301/. Със сумата на данъка по КИ № 8/18.12.2007 г. - 3 346,60 лв. е намален данъчният кредит, деклариран от жалбоподателя за м. 12.2007 г. Органите по приходите са извършили корекция в ползвания данъчен кредит, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Съдът е приел, че ползването на данъчен кредит по "тази фактура" /№ 5/27.11.2007 г./ е установено. Този извод е необоснован, тъй като е в противоречие с фактическите констатации при ревизията за периода м. 12.2007 г. и събраните доказателства. По делото няма данни и доказателства, че ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактура № 5/27.11.2007 г., към която е издадено кредитно известие. Според констатациите в ревизионния доклад и ревизионния акт, които съответстват на писмените обяснения, дадени от дружеството /л. 490/, правото на данъчен кредит е упражнено в данъчен период м. 12.2007 г. по фактура № 5/18.12.2007 г. Такава фактура не е издадена от Домис ООД. По делото е представен препис от фактура № 5/27.11.2007 г., от който се установява, че в единичната цена на стока пореден номер 1 "интериорни врати, едностранни первази", както и в сумата за плащане, са налице поправки на цифри. По делото е представен препис от кредитно известие № 7/18.12.2007 г. към фактура № 5, издадено от Домис ЕООД, в което като единична цена на посочената стока пореден номер 1 е отразена сумата 269. Тази стойност не съответства на посочената в известието обща стойност на стока пор. № 1 от 8 584 лева, при количество от 29 бр. /29х269=7801 лева/. В преписката е налице и препис от кредитно известие № 8/18.12.2007 г. към фактура № 5, издадено от Домис ЕООД, в което са отразени стойности без поправки и което по съдържание /наименование на стоката, количество, единична и обща стойност, доставчик, получател, индивидуализиращи данни/, съответства на това по фактурата № 5/27.11.2007 г.

И двете кредитни известия са включени в дневника за продажби на доставчика /л. 498/ - първото с отрицателен знак, второто с положителен.

При тези фактически данни, неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 1 ЗДДС. Нормата предвижда условията, при които се извършва корекция на ползван данъчен кредит. След като не е установено, че ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по фактура № 5/27.11.2007 г., то не са налице и основанията за прилагане на чл. 78, ал. 1 от ЗДДС.

Въпреки това, крайният извод на съда за законосъобразност на ревизионния акт в частта на установеното задължение за м. 12.2007 г. е правилен, тъй като дружеството е упражнило неправомерно данъчен кредит в този период по кредитно известие /ДКИ/ № 8/18.12.2007 г. Това е и фактическото основание за корекция на резултата по ЗДДС, посочено в мотивите на ревизионния доклад. В хода на ревизията е установено, че лицето е упражнило право на данъчен кредит в процесния период по фактура № 5/18.12.2007 г., вместо по фактура № 8/18.12.2007 г. За последния документ от изложеното по-горе е видно, че представлява КИ към друга фактура по смисъла на чл. 115, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС. Този данъчен документ не отговаря на изискването на чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 114 ЗДДС и не удостоверява начисляване на данък за извършена доставка на стоки, поради което не може да служи като годно основание за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит.

Тезата на ревизираното лице, че фактура № 5/27.11.2007 г. е следвало да бъде анулирана чрез издаването на кредитно известие е в противоречие с нормата на чл. 116, ал. 1 ЗДДС. Според тази разпоредба анулирането на погрешно съставени документи се извършва като се издават нови документи. Съгласно чл. 116, ал. 5 ЗДДС всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона. За процесния период на м. 12.2007 г. този ред се определя от нормата на чл. 58, ал. 1 в редакцията й от ДВ бр. 16/2007 г., според която при анулиране на документи по чл. 116 ЗДДС, регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на издадения нов данъчен документ по чл. 116, ал. 1 и при условие, че притежава протокол по чл. 116, ал. 4 от закона.

При издаването на нов документ по чл. 116 ЗДДС е приложима нормата на чл. 78, ал. 2 ЗДДС, според която корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. При така действащата уредба, анулиране на издадена фактура, не се извършва чрез издаване на кредитно известие, както твърди ревизираното лице-касатор в настоящото производство. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че данъчният документ, с който разполага ревизираното дружество е кредитно известие № 8/18.12.2007 г. към фактура № 5/27.11.2007 г. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия по т. 1 притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Както фактурата, така и известието към фактурата са данъчни документи съгласно чл. 112, ал. 1 ЗДДС, но с различно съдържание. Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС фактурата се издава за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Съгласно чл. 115, ал. 3 ЗДДС кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки.

В случая дружеството е упражнило право на данъчен кредит по издадено кредитно известие, а не по издадена фактура. Следва да се допълни, че данни и доказателства за корекция на погрешно съставеното кредитно известие във връзка с твърдението на дружеството, че е следвало да бъде издадена фактура с този номер не са предприети от страните по доставката съгласно процедурата по чл. 116 ЗДДС във връзка с чл. 58 ППЗДДС.

По тези съображения, настоящият състав приема, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно отказът на правото на данъчен кредит по доставките от Нокиан ЕООД и Еско 79 ЕООД, както и в частта на извършеното намаление на декларирания данъчен кредит за м. 12.2007 г. със сумата от 3 346.60 лева по КИ № 8/18.12.2007 г., не страда от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила.

По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП град Пловдив:

За да отмени частично ревизионния акт, съдът е приел, че по доставките на стоки и услуги съответно от Родопи лес 2001 ЕООД за данъчен период м. 12.2009 г., от Джойс 21 ЕООД за данъчен период м. 11.2009 г., от Танто 2010 ЕООД за данъчен период м. 7.2010 г. е доказано реалното им осъществяване. В тази връзка в решението са обсъдени събраните при ревизията и в съдебното производство писмени доказателства и експертни заключения по отношение на всеки конкретен доставчик и са изложени мотиви въз основа на какви факти, съдът приема, че е установено прехвърляне право на собственост върху фактурираните стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съответно е налице извършване на фактурираните услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. По отношение издадените от Интерлийз Ауто ЕООД фактури за лизингови вноски за периода м. 12.2007 г. и м. 01.-11.2008 г., съдът е установил, че са в изпълнение на сключения от Т. Н. Н - 97 ЕООД договор за финансов лизинг от 06.12.2005 г. на автомобил, АУДИ АЗ индивидуализиран с номер на рама и маса и 1+1 места, който е преустроен от лек в товарен с 1+1 места в момент, когато е собственост на лизингодателя и е регистриран за движение по пътищата като товарен автомобил съгласно приложеното при ревизията свидетелство на регистрация на МПС.

Органите по приходите са приели, че за ревизираното дружество като лизингополучател не е налице право на данъчен кредит, тъй като към момента на продажбата на автомобила на 07.12.2005 г. от Ауто Унион ООД на Интерлийз ауто ЕАД и към дата на сключване на лизинговия договор между лизингодателя и Т. Н. Н. -97 ЕООД - 06.12.2005 г. и към дата на издаване на фактурата за първоначалната вноска 07.12.2005 г., автомобилът е бил лек, тъй като изпитвателния протокол за удостоверяване на преустройството на МПС в товарен е от 21.12.2005 г. - след сключването на лизинговия договор и дата на издаване на фактурата за първоначалната вноска. Освен това е прието, че автомобилът не е използван от дружеството във връзка с дейността, тъй като за него няма получени доставки на ГСМ, части и др., не са издавани пътни листове, за осъществен с него транспорт.

За да отмени ревизионния акт в тази част, съдът е приел, че автомобилът е преустроен на товарен към 21.12.2005 г., като преустройството е удостоверено от Технотест, регистриран е като товарен на 22.12.2005 г., а процесните фактури за вноски по лизинг са от м. 12.2007 г. и м. 01.-11.2008 г. - в период, когато МПС вече е бил преустроен като товарен и регистриран като такъв в МВР. По отношение използването на автомобила в търговската дейност на дружеството, съдът е установил от приложената справка за МПС, /на л. 118 гр./, че от 21.10.2010 г. Ауди А 3 е вписан като придобит дълготраен актив, а при дълготрайните активи, предназначени за стопанската дейност на задълженото лице, потреблението се разсрочва за периода до пълната им амортизация, т. е. икономическата изгода от тях се очаква в един по-продължителен период от време. В тази връзка съдът се е позовал на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в решение от 16.02.2012 г. на СЕС по дело С-118/11.

Решението и в тази част е правилно постановено. Не са налице посочените от директора на дирекция ОДОП град Пловдив касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 193 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Правилно съдът е приел, че частните документи представени от ревизираното лице в хода на ревизията, не са оспорени относно тяхната истинност. Законосъобразен е изводът, че оспорването на документи относно тяхната истинност е приложимо в съдебната фаза по обжалване на ревизионния акт. При липсата на извършено съдопроизводствено действие от заинтересованата страна по оспорване на документите за съда не възниква задължение да постанови проверка за тяхната истинност съгласно чл. 193, ал. 2 ГПК, като на основание чл. 170, ал. 2 АПК редовно събраните писмени доказателства в производството пред административния орган имат сила и пред съда. Поради това съдът правилно при разглеждането на спора по същество е обсъждал всички представените при ревизията частни документи във връзка с останалите доказателства по делото.

Неоснователни са и доводите на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив за нарушение на материалния закон, при преценката, че доставките по фактурите, издадени от Родопи - Лес 2001 ЕООД, Танто 2010 ЕООД и Джойс 21 ЕООД са осъществени.

Фактурите, издадени от Родопи - Лес 2001 ЕООД документират доставки на стоки, поради което правилно съдът е извършвал преценката на фактите относно предаването и получаването на стоките и използването им в облагаемата дейност на ревизираното лице.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички частни свидетелстващи документи във връзка със заключението на ССЕ и СТЕ и правилно е приел, че е доказано предаването и получаването на дървен материал - греди и дъски, предмет на фактурите, издадени от Родопи Лес 2001 ЕООД. По делото е установено, че стоките са доставени в изпълнение на сключени между Т. Н. Н -97 ЕООД и Родопи - Лес 2001 ЕООД договори от 13.11.2009 г. и от 18.01.2010 г. За предаването и получаването на стоките са представени приемо - предавателни протоколи, съдържащи конкретните данни относно вида, количеството стоки и мястото на предаването им от доставчика - в гр. Пловдив и в град Варна. Приложени са пътни листи за извършен транспорт от ревизираното лице с автомобили марка МАН и Ивеко на греди, дъски по маршрут склад Виница - склад Войводино. Датите на пътните листи съответстват на представените приемо - предавателни протоколи. По отношение на превозните средства, с които е осъществен транспорта при ревизията е установено, че товарен автомобил с марка Ивеко рег. № РВ 5636 АР е собственост на ревизираното дружество. За товарен автомобил МАН рег. № РВ 2013 АТ в съдебното производство са представени доказателства - договор за наем, свидетелство за регистрация, фактура за платен наем за ползването му под наем. Така представените доказателства кореспондират с писмени обяснения на ревизираното лице, дадени в хода на ревизията относно осъществяването на доставките.

При правилно установени факти, съдът е направил и законосъобразни правни изводи за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит по тези доставки.

Възраженията в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив по тези доставки са свързани с твърдения за липса на доказателства разполагал ли е доставчикът със стоката, предмет на фактурите, с недоказване факта на плащане по фактурите и с констатациите за липса на реално осъществени доставки по спорните фактури в издадения на Родопи - Лес 2001 ЕООД ревизионен акт.

Относно обстоятелството, че не е установено доставчикът разполагал ли е със стоката, правилно съдът се е позовал на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В процесния случай са установени елементите от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит при доставки на стоки - получаването на стоките и използването им от ревизираното лице за осъществяване на последващи доставки. В случая от приходната администрация не се твърди и не се установява злоупотреба или участие в данъчна измама от страна на Т. Н. Н. -97 ЕООД, правото на данъчен кредит не може да се откаже, поради липсата на доказателства от счетоводството на доставчика разполагал ли е стоката.

Наличието на плащане по доставките, в случаи като процесния /извън хипотезите на авансово плащане/, е обстоятелство, което е ирелевантно за настъпването на данъчно събитие, поради което разминаването в датите на фактурите и датите на издадените фискални бонове не може да обоснове отказ на правото на данъчен кредит на това основание.

Първоинстанционният съд е дал отговор на доводите на администрацията, основани на констатациите в ревизионния акт, издаден на Родопи -Лес 2001 ЕООД. Правилно съдът е съобразил решение от 31.01.2013 г. на Съда на ЕС по дело С-642/11 и С-643/11, според което действителното извършване на сделката и признаването на правото на данъчен кредит следва да бъде установено на базата на всички обективни данни, установени при ревизията, а не само въз основа на издадения ревизионен акт. В случая съдът се е произнесъл по спорния въпрос относно наличието на доставки въз основа на всички доказателства по делото.

По тези съображения решението в тази част е правилно е следва да се остави в сила.

Фактурите издадени от Танто 2010 ЕООД и Джойс 21 ЕООД документират доставки на услуги. Поради това правилно съдът е изследвал извършването на услугите като факт, който обосновава наличието на доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и поражда настъпването на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС и изискуемостта на данъка по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗДДС.

Доставката от Танто 2010 ЕООД за данъчен период м. 07.2010 г. по фактура № 0.. 1/28.07.2010 г. има за предмет изпълнени СМР по договор за строителство и протокол обр. 19 от 26.07.2010 г., свързани с изграждането на обект Складова база за хранителни стоки, с. Марково с възложител Атик ООД. Съдът е обсъдил подробно всички налични по делото доказателства - договор за строителство от 01.07.2010 г., акт протокол 19, писмени обяснения на ревизираното лице, заключение на СТЕ и ССЕ и правилно е приел, че услугите са изпълнени на посочения от ревизираното лице обект. При ревизията доставчикът е представил преписи от трудови договори с 20 работници, с които е разполагал към момента на извършването им.

Възраженията в касационната жалба се отнасят до липсата на доказателства за произхода на строителните материали, описани в протокола обр. 19 от 26.07.2010 г. и са неотносими към предмета на доставката. Правилно съдът е приел, че предмет на фактурата са строителни услуги. Този извод се подкрепя от писмените обяснения на ревизираното лице, че в протокола обр. 19 от 26.07.2010 г. е допусната техническа грешка е описанието на извършените дейности, които кореспондират с предмета на договора от 01.07.2010 г. сключен между страните и с данните от съставените протоколи обр. 19 от 26.07.2010 г. и от 25.08.2010 г. относно стойността на извършеното и данните за осчетоводяването на фактурите.

При така установените факти, правилно съдът е приел, че по доставката от Танто 2010 ЕООД са доказани предпоставките за възникване и признаване на правото на данъчен кредит.

По аналогични съображения следва да се приеме, че е доказано извършването на услугите, предмет на фактурите, издадени от Джойс 21 ЕООД. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства съставени между Т. Н. Н. 97 ЕООД и прекия доставчик и е изложил подробни съображения за осъществяване на резултат от фактурираните строителни дейности по всяка фактура, относим към завършеното строителство на конкретен обект - еднофамилна двуетажна жилищна къща, в с. Бистрица, съответно жилищна сграда, в гр. Пловдив, ул. Никола Обретенов. Изводите на съда относно релевантните за спора факти за осъществяването на доставките по смисъла на чл. 9 ЗЗДС и правните му изводи по приложението на чл. 68, ал. 1 ЗДДС са направени в съответствие с установените по делото факти и при правилно тълкуване на материалния закон.

Доводите на касатора за недоказана реалност на тези доставки се основават на липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика и обект, от който е извършвал дейност, на липсата на плащане по фактурите, на обстоятелството, че доставчикът не е открит при извършената насрещна проверка и на констатациите в издадения му ревизионен акт, че не е извършвал реални доставки в процесните периоди.

Доводите са неоснователни. Относно кадровата обезпеченост на доставчика, правилно съдът се е позовал на решението на СЕС по дело С-324/11 г. Следва да се допълни, че според констатациите в ревизионния акт на доставчика, дружеството е разполагало с наети по трудов договор строителни работни за периода от м. 06.2009 г. до м. 10.2009 г., в който период фактически са извършвани и строителните услуги, предмет на спорните фактури. Предвид изложеното по-горе следва да се посочи, че правопораждащият факт относно възникването на правото на данъчен кредит по доставките на услуги е тяхното извършване съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. След като този факт е установен от събраните по делото писмени доказателства, преценени във връзка със заключението на вещото лице, то правото на данъчен кредит правилно е признато от съда. Липсата на плащане и неоткриването на доставчика в хода на ревизията, в този случай не могат да обосноват извод за обратното. Преценката на издадения на доставчика ревизионен акт е извършена в съответствие с решението на СЕС по цитираните дела С-643/11 и С-642/11 и изводите на съда в тази връзка също следва да бъдат споделени.

По доставките от Интерлийз Ауто ЕАД, в касационната жалба не са изложени конкретни възражения. Предвид искането в жалбата за отмяна на решението в частта, в която е отменен ревизионния акт и на основание чл. 218, ал. 2 АПК преценката в този случай е по приложението на материалния закон. Изводът на съда, че предмет на лизинговия договор е товарен автомобил се подкрепя от доказателствата по делото, посочени по-горе. Съдът е изложил подробни мотиви в това отношение и правилно е приел, че не е налице ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури за лизингови вноски.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че решението в частта, в която ревизионният акт е отменен е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора на дружеството се дължат разноски в размер на 1106.32 лева за касационното производство съобразно материалния интерес за който жалбата на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив се отхвърля. На приходната администрация не се дължат разноски, въпреки изхода на спора, тъй като юрисконсултското възнаграждение е определено от първоинстанционния съд в максималния предвиден в чл. 161, ал. 1 ДОПК размер и е присъдено по компенсация.

Водим от горното, Върховния административен съд, първо отделение,