Решение № 11627 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5478/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Венева, против решение 138/05.01.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм.д. 8616/2022 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че се доказват всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът Г. Г. Я., в депозиран по делото отговор, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Навежда доводи за нищожност на РА поради липса на надлежно подписване с КЕП. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил ревизионен акт Р-22220221004934-091-001/03.05.2022 г., издаден от началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение 1164/26.07.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП. Със същия е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на Г. Г. Я. в качеството й на управител на ИФ Къмпани ЕООД за дължимите от дружеството задължения за ДДС за данъчен период м.12.2015 г. в размер на 12 666,67 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 8 097,40 лева. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения. По делото е приета СТЕ, от която е установено, че всички документи по ревизията са подписани с квалифицирани електронни подписи /КЕП/, които отговарят на Регламент (ЕС) 910/2014 и органите по приходите са притежавали валидни удостоверения за КЕП към датата на издаване на документите. В тази връзка неоснователни са наведените от ответника доводи за нищожност на РА поради липса на надлежно подписване с КЕП. За да отмени като незаконосъобразен РА, първоинстанционният съд е приел, че в случая не са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Приел е за недоказано укриването на факти и обстоятелства като елемент от състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, както и наличието на причинна връзка между действията на Я. в качеството й на управител и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. В касационната жалба се развиват доводи, че административният съд е направил необосновани изводи, че не са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.19, ал. 1 от ДОПК, даващи основания да бъде ангажирана отговорността на физическото лице в качеството му на управител на ИФ Къмпани ЕООД за задължения за ДДС. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Спорен между страните е въпросът, налице ли са условията по чл. 19, ал.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Г. Г. Я. в качеството й на управител на ИФ Къмпани ЕООД. По изложените по-горе мотиви, след дадено тълкуване на правната норма и съобразявайки я с фактите и обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос и правилно е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221,ал.2 изр. второ АПК, се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които се поддържат в тяхната цялост. С разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти задължени лица по чл.14,т.1 и 2 от ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал. 1 от ДОПК, в практиката на ВАС безпротиворечиво е прието, че фактическият състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. невъзможност за събиране на публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски; 3. да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител и 4. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. При така даденото тълкуване на нормата от материална и от процесуално правна гледна точка обосновано е прието, че между страните е безспорен само първия и втория елемент от фактическия състав. Подаването на справка-декларация по ЗДДС с неверни данни, както твърди приходният орган, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, нито захранването на касата на дружеството с парични средства с основание допълнителен капитал, неизискващ регистрация , представлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на закона. В случая пред първоинстанционния съд е приета ССЕ, от която се установява, че съгласно аналитичния регистър на дружеството, сметка 102 основен капитал, неизискващ регистрация за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2016 г. е в размер на 1 010 900 лв., който е посочен и в оборотната ведомост на дружеството. Следователно не може да бъде изобщо обоснован извод за укриване на факти и обстоятелства в процесния случай. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справка декларацията за м.12.2015 по ЗДДС не е налице. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци да е в резултат от това укриване. Представените по делото доказателствата, включително и заключението на ССЕ не доказват, както укриване на факти и обстоятелства от страна на РЛ, които е следвало по закон да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, така и пряка причинна връзка между поведението му и невъзможността за събиране на задълженията за ДДС. В този смисъл правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК спрямо адресата на РА. По изложените съображения оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 2400 лева. съгласно представения списък с разноски и доказателства за плащането им /л.54 и сл./. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,