Решение № 5973 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2016 г.

Решение № 5973 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. Т., срещу решение № 4240/17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3434/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлено оспорването на заповед № ДК-10-ЮЗР-28/11.03.2015 г. на началника на РДНСК- Югозападен район - С., с оставено в сила разрешение за строеж № 644/27.12.2004 г. на главния архитект на район "Витоша", Столична община, за строеж "Комплексен трансформаторен пост /КТП/, находящ се в УПИ XXVII- 490, кв. 265, м. "Павлово- Бъкстон" по плана на гр. С., издадено на "Мегатурс 1" ЕООД. Решението се счита неправилно и се иска се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Стефанов, който поддържа жалбата, по съображенията, изложени в нея, с претенция за присъждане на разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника "Мегатурс" 1 ЕООД. Ответникът - началника на РДНСК- Югозападен район - С., чрез юрк. Асенова, счита жалбата за неоснователна. Ответникът - "Мегатурс" 1 ЕООД, чрез адв. Тодорова оспорва жалбата. Претендира разноски. Ответниците - И. Й. Т., Е. Д. Г. и З. С. З., редовно призовани, се явяват лично и поддържат жалбата, настояват за уважаването й. О. Л. С. Гетов, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по съществото, същата е неоснователна. За да обоснове посочения правен резултат, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед, с която са отхвърлени като неоснователни жалбите на И. Т. и И. Т. срещу разрешение за строеж № 649/27.12.2004 г. на главния архитект на район "Витоша". Според първоинстанционния съд, още преди подаването на жалбата срещу процесното разрешение за строеж, обектът е реализиран и въведен в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-374/14.10.2005 г. С издаването на последното, отпада действието на разрешението за строеж, което има единствено удостоверителен характер относно законосъобразността на осъществения обект. Решението, с което оспорената заповед на началника на РДНСК- Югозападен район - С. е призната за законосъобразен административен акт, постановен от административен орган с материална компетентност, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, е правилно. По делото безспорно е установено, че разрешението за строеж е реализирано и е издадено разрешение за ползване № ДК-07-374/14.10.2005 г. на началник сектор "Строителен контрол" при Столичната РДНСК, влязло в сила, след проведено оспорване и отхвърляне на жалбата на И. Т., с решението по адм. дело № 8025/2012 г. на АССГ, поради което не е налице предмет за контрол в производството по чл. 216 ЗУТ. След датата на влизане в сила на разрешението за ползване, не съществува годен предмет на обжалване като индивидуален административен акт и жалбата срещу него е процесуално недопустима, което Началникът на РДНСК- Югозападен район - С. не е имало пречка да констатира, в изпълнение на задължението си по чл. 216, ал. 5 ЗУТ и да прекрати производството. След издаването на разрешението за ползване, удостоверяващо надлежно реализирано разрешено строителство, отпада действието на разрешението за строеж, с оглед временния му характер, обвързано от законодателя с настъпването на определени обективни факти. Това произтича по аргумент от сега действащия чл. 156, ал. 1 ЗУТ - "до започването на строежа", това е предвиждала и разпоредбата на чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ (отм) - забраната за отмяна настъпва с "реализирането на строежа". Правилно административният съд е приел и, че след издаване на разрешението за ползване, се санират евентуалните допуснати нарушения при издаването на разрешението за строеж. В съответствие със законовата разпоредба, то придобива стабилитет, който изключва възможността за отмяната му, включително и при съществено нарушаване на изискванията за законосъобразност. С оглед посоченото, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото, на ответника "Мегатурс" 1 ЕООД следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, своевременно претендирани и доказани с приложения договор за правна помощ до размера от 800 лв. Направеното от пълномощника на касатора възражение за прекомерност на разноските не следва да се уважава - в съдебно заседание дружеството е представлявано от упълномощения адвокат Тодорова, поисканото възнаграждение е близо до предвидения минимум от 600 лв. за дела по ЗУТ и ЗКИР и съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,