Решение № 3896 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16694/2013 г.

Решение № 3896 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16694/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Владимиров Лозен от гр. Перущица срещу решение № 2338 от 28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 871/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излага твърдения за неправилност на съдебното решение, същото било постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, не са допуснати твърдените нарушения по прилагане на материалния закон, както и нарушения на процесуалните правила, които да се обсъждат като основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Административен съд град Пловдив е мотивирал решението си въз основа на направената от него преценка на събраните по делото писмени доказателства, направените изводи съответстват на установената по делото фактическа обстановка и на приложимия материален закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Георги Лозен против решение № 44 от 28.02.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5210034540 /ПР-2939/ от 27.12.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1 от КСО е отказано да се измени разпореждане № 5210034540 /ПР-428/ от 12.02.2012 г., с което е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че жалбоподателят няма право на лична пенсия при условията на цитираната правна норма, тъй като няма 15 години осигурителен стаж от II-ра категория труд. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че със заявление вх. № МП-59599 от 16.09.2011 г. жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 5210034540 /ПР-428/ от 12.02.2012 г. му е било отказано да се отпусне исканата пенсия, като е прието, че положеният труд за времето от 6.06.1974 г. до 30.03.1975 г. и от 21.01.1986 г. до 25.07.1989 г. е от трета категория, тъй като за първия период няма информация за вид дейност, тонаж на автомобила и попада ли в обхвата на т. 66и от ПКТП, а за втория период няма данни за вида и тонажа на автомобила, както и за вида дейност на осигурителя. Не е спорно между страните, че цитираното разпореждане е влязло в сила. Със заявление от 20.08.2012 г. Георги Лозен е поискал то да се отмени на основание чл. 99 от КСО, като стажът за посочените периоди бъде приет за такъв от втора категория, и да се отпусне исканата пенсия. Към заявлението са приложени саморъчни декларации от жалбоподателя и от двама негови колеги, удостоверение от сектор "ПП", отдел "Охранителна полиция" към ОДМВР - Пловдив, и е поискано от административния орган да потърси информация за вида дейност на осигурителя АПК "Ленин" - гр. Нови Кричим от търговския регистър и от Държавен архив. С писмо изх. № МП-51275#1-5367 от 18.09.2012 г. от началник на отдел "ООА" към РУ "СО" гр. Пловдив е посочено, че за уточняване на място, бригада, длъжност, вид и тонаж на автомобила, управляван от лицето Георги Владимиров Лозен в осигурителя ТКЗС гр. Стамболийски /АПК "Ленин" - гр. Нови Кричим/ за периода 06.06.1974 г. до 30.03.1975 г. данните са както следва: за 1974 г. - "бригада 110" - без длъжност - 74 отработени дни; за 1975 г. - "бригада 109 Автотранспорт" - без длъжност - 47 отработени дни. Посочено е също, че няма данни за вид и тонаж на автомобила. Относно периода 21.01.1986 г. до 25.07.1989 г. е направено запитване до "Сити Пропъртис" ЕООД във връзка с издадено от него УП-3, обхващащо спорния период. В отговор на това е постъпило удостоверение от същия, в което е посочено, че от 21.01.1986 г. до 25.07.1989 г. жалбоподателят е работил в СП "Автотранспорт" в системата на НПК "Г. Димитров" гр. Пловдив, като в разплащателните ведомости от 21.06.1986 г. до 31.12.1986 г. жалбоподателят фигурира в списъците на работниците от бригада Перущица, но не е видно кой каква длъжност е изпълнявал и не се съхраняват първични документи. Отбелязано е, че освен ведомости има и разплащателни фишове, в които има и длъжности, съответно за него - шофьор, без да има уточнение за вида и тонажа на превозното средство. Посочено е, че УП-3 е издадено на база тези документи. С разпореждане № 5210034540 /ПР-2939/ от 27.12.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е било отказано да се измени разпореждане № 5210034540 /ПР-428/ от 12.02.2012 г., с което е било отказано на Георги Лозен да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В цитираното разпореждане № 5210034540 /ПР-2939/ от 27.12.2012 г. административният орган е посочил, че за периода 6.06.1974 г. до 30.03.1975 г. осигурителният стаж на Георги Лозен се зачита от трета категория, тъй като в трудовата книжка няма данни за мястото на работа, бригадата, вида и тонажа на управлявания автомобил /единствено е посочена длъжността "шофьор"/. Посочено е също, че за периода 21.01.186 г. до 25.07.1989 г. осигурителният стаж не може да се категоризира по условията на т. 53а от ПКТП (отм.), тъй като от представените документи няма данни, че управляваният от лицето автомобил е с товароподемност над 12 тона; Административният орган е приел, че същият осигурителен стаж не може да се зачете и при условията на т. 66и от ПКТП (отм.), тъй като няма данни лицето да е работило като шофьор на товарен автомобил в селското стопанство, а в СП "Автотранспорт" към промишлен комплекс. С посоченото разпореждане е било отказано да се измени ЛПОСВ на жалбоподателя при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като същият няма 15 години осигурителен стаж от II - ра категория труд. Разпореждане № 5210034540 /ПР-2939/ от 27.12.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е било обжалвано от Георги Лозен и в отговор е издадено процесното решение № 44 от 28.02.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което жалбата му е била оставена без уважение. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО през 2012 г. мъжете придобиват при навършена възраст 57 години и 4 месеца, придобит осигурителен стаж 15 години от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Георги Лозен ЛПОСВ по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е, че лицето не отговаря на посочените изисквания. Първоинстанционният съд правилно е приел, че трудовият стаж за периода от 21.01.1986 г. до 25.07.1989 г. не следва да се счита за втора категория при условията на т. 66и от ПКТП (отм.), тъй като касаторът е работил в СП "Автотранспорт" към промишлен комплекс и не са налице данни същият да е работил в селското стопанство. Материалноправната разпоредба на т. 53а от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на работниците, полаган като шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Административният съд правилно е приел, че посоченият трудов стаж за времето от 6.06.1974 г. до 30.03.1975 г. не е от втора категория и не се обхваща от т. 53а от ПКТП (отм.), тъй като за този период касаторът няма официални документи да е управлявал товарен автомобил. В трудовата му книжка няма данни за мястото на работа, бригадата, вида и тонажа на управлявания автомобил /единствено е посочена длъжността "шофьор"/. Правилно съдът не е кредитирал представените писмени декларации, както и свидетелските показания, тъй като те не са допустими доказателствени средства за установяване на категорията труд. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от Георги Лозен за неговата незаконосъобразност. Съдът е изложил подробни и убедителни съображения за отсъствието на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,