Решение № 2389 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2014 г.

Решение № 2389 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариела Пенчева Пеева от гр. Габрово против решение № 41 от 12.06.2014 г. по адм. дело № 1 по описа за 2014 г. на Габровския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против т. 2 от заповед № 768/14.12.2013 г. на Ректор на Технически университет Габрово. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилност като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Ректорът на Технически университет - Габрово е оспорил касационната жалба в писмена защита. Ответниците Тодор Василев Кузманов, Христо Цанев Метев, Красимир Христов Орманджиев, Анюта Георгиева Николова, Мирослава Дочева Ненчева и Калинка Александрова Обретинчева не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Производството пред Габровския административен съд е образувано по жалба на Мариела Пенчева Пеева от гр. Габрово против заповед № 768 от 14.12.2013 г. на Ректора на Технически университет - Габрово в частта по т. 2, с която е наредено на преподаватели, служители и работници, които през 2013 г. са получили дисциплинарни наказания по Кодекса на труда, да не се изплаща еднократно допълнително материално стимулиране (ДМС). При издаването на оспорената заповед ректорът на университета не е действал като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и не е упражнил административни правомощия. Ректорът е упражнил правомощията на работодател съгласно чл. 40 от Колективния трудов договор (КТД) на ТУ - Габрово от 22.02.2012 г., чл. 27 от Вътрешните правила за работната заплата в ТУ - Габрово от 01.04.2013 г. и Решение 12 и 13 на Академичния съвет по протокол № 5/12.12.2013 г. Основните и допълнителните трудови възнаграждения са елементи на трудовите правоотношения, възникващи на основание сключени трудови договори. С чл. 37 от колективния трудов договор е предвидено, че Вътрешните правила за заплащането на труда се разработват и приемат от страните по КТД и са негова неразделна част (Приложение № 10). Допълнителното материално стимулиране се определя и изплаща на основание чл. 27 от Вътрешните правила за работната заплата в Технически университет - Габрово, съставляващи Приложение № 10 към КТД 2012 г. Габровският административен съд неправилно е приложил отменена правна норма - § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с ПМС № 133 от 14.07.1993 г., която е била в сила до 31.06.2007 г. Към датата на издаване на оспорената заповед структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, са регламентирани в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г. (ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от наредбата определя като допълнителни трудови възнаграждения тези, които са договорени с индивидуален и/или с колективен трудов договор и които се изплащат според договорените условия. По силата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от същата наредба възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, се включва в брутната работна заплата на работниците и служителите. На основание чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж, са трудови. По отношение на колективния трудов договор разпоредбата на чл. 59 от КТ изрично предвижда, че при неизпълнение на задълженията по КТД искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. Спорът в конкретния случай се отнася до правото на дисциплинарно наказаните по Кодекса на труда преподаватели, служители и работници да получат допълнително възнаграждение под формата на ДМС, което се включва в брутната работна заплата, на основание на сключените индивидуални трудови договори, чл. 40 от Колективния трудов договор и чл. 27 от Вътрешните правила за работната заплата в Технически университет - Габрово (Приложение № 10 към КТД 2012 г.). Исковете са предявяват в сроковете по чл. 358 от Кодекса на труда и са подсъдни са на гражданския съд съгласно чл. 360, ал. 1 от кодекса. Заповед № 768/14.12.2013 г. на Ректора на Технически университет - Габрово не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и подадената жалба е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, Габровският административен съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а подадената жалба да бъде оставена без разглеждане. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,