Решение № 3939 от 19.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2010 г.

Решение № 3939 от 19.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Биг-бест-текстил-трейдинг" ЕООД моли да бъде отменено решение № 357/11.03.2010 г. по адм. д. № 664/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1300-885/28.12.2007 г. на ТД на НАП - Пазарджик като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в допълнителна касационна жалба, представляваща писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена, и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 1300-885/28.12.2007 г. на ТД на НАП-Пазарджик, с който е начислен 14 469 лв данък върху добавената стойност, допълнително е начислен корпоративен данък за 2005 г. 151 782,56 лв с лихви, изменен в частта за лихвите по ЗДДС (отм.) с решение но ДОУИ - Пловдив. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден след проведена по ДОПК ревизия при спазване на процесуалните правила. Правилно съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта за доначислен данък върху добавената стойност 14 469 лв за 2005 г. на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) върху стойността на внесени стоки, които не са осчетоводени по сметка 304-стоки и са продадени. Обосновано съдът е отхвърлил възраженията по този пункт от РА като е приел, че представените митнически декларации за внос на стоките не представляват начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) при продажбата на стоките. Не са представени фактури за продажбите, не са отразени последните в дневника за продажби и не е начислен данък по продажбите на липсващите стоки. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения е основателен. В производството пред съда и в касационното производство ревизираното лице е поддържало, че е имало уговорка с доставчиците от Турция доставките да се заплащат на части, като към митническите декларации за вноса на стоките са приложени само първите платежни документи, а в хода на процеса са представени и останалите доказателства за плащане на доставната стойност на стоките, отразена в митническите декларации по вноса. В първото по делото съдебно заседание касаторът е представил 79 бр. доказателства по опис - фактури, квитанции, справки за авансови плащания, протоколи за допълнителни плащания, които ответника е оспорил в съдебно заседание на 10.07.2008 г. относно достоверността на датата на съставянето им. Следваше съдът да открие производство по чл. 193 ГПК по оспорване на представените доказателства. В първото по делото съдебно заседание на 30.05.2008 г. съдът е дал указания само на ответника, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в акта. В мотивите си съдът е изложил законосъобразни съображения относно тежестта на доказване, но е нарушил чл. 172, ал. 4 АПК и чл. 9, ал. 3 АПК, които въвеждат служебното начало в административния процес при събирането на доказателствата. Съдът следваше да укаже на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Процесуалното нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка относно доказателствената стойност на представените доказателства за плащане на част от цените на стоките. По делото не е представен договора между ревизираното лице и износителите на стоките от Турция, за да се провери твърдението на касатора, че има уговорка с доставчиците си плащането на цената да се извърши на части. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при допуснати съществени процесуални нарушения и следва да бъде отменено в частта по ЗКПО. Решението като неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен допълнително корпоративен данък 151 782,56 лв с 36 084,25 лв лихви за 2005 г. следва да бъде отменено и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,