Решение № 12265 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8530/2015 г.

Решение № 12265 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8530/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Я. М. Н. и И. Н. И. против решение № 3628 от 25.05.2014 г., постановено по адм. д. № 965/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което жалбите им против решение № Ж-803, Ж-861/15.12.2014 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) са отхвърлени. Жалбоподателите твърдят, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Молят да бъде отменено, като им се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Транскарт файненшънъл сървисиз" ЕАД, оспорва касационните жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът - "Екс дебт" АД не изразява становище по касационните жалби. Ответникът - Т. И. Н. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за основателност на жалбите. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и събраните доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд стигна до следните изводи: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Оспореното решение на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на решението на КЗЛД в оспорената част. Аргументирано е преценено, че административният акт в частта, в която жалбите на Я. Н. и на И. И., сега касационни жалбоподатели, против Екс дебт" АД и "Транкарт файненшъл сървисиз" ЕАД, са оставени без уважение, е постановен от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно и в съответствие с доказателствата е и заключението, че от страна на дружествата "Екс дебт" АД и "Транскарт файненшъл сървисиз" ЕАД не е извършено неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателите Я. Н. и И. И. По делото е установено е, че между ответника "Транскарт файненшъл сървисиз" ЕАД и ответника Т. И. Н. е сключен договор за кредит, по който последният като длъжник се съгласява личните му данни да бъдат обработвани от дружеството и да бъдат предоставени на трето лице във връзка със събиране на задължението. С договор от 28.05.2019 г. дружеството възлага на ответника "Екс дебт" АД да събира вземанията му от неизправните длъжници, между които и Т. Н., като за целта предоставя на изпълнителя личните данни на физическото лице. След като Т. Н. не е открит на адреса, посочен по договора за кредит, служители на "Екс дебт" АД се опитват да установят контакт с него на адрес в гр. Т., на който същият е регистриран като едноличен търговец и на който се оказва, че живеят и родителите му Я. Н. и И. И., касационни жалбоподатели в настоящото производство. На този адрес е оставено съобщение до длъжника Т. Н. за заплащане на кредита и същият е поканен и устно да направи това чрез лицата, живеещи на адреса, негови родители. При тези данни правилно съдът приема, че липсват доказателства личните данни на жалбоподателите Я. Н. и И. И. да са обработвани от ответника "Транскарт файненшъл сървисиз" ЕАД. Всъщност в тази насока не са направени и твърдения от страна на жалбоподателите, които в жалбата си до комисията изобщо не споменават дружеството. В съответствие с нормативната уредба и със събраните доказателства е и изводът на административния съд, че личните данни на Н. и И. не са обработвани и от ответника "Екс дебт" АД. Както двамата жалбоподатели признават служители на дружеството установяват контакт с тях случайно, търсейки сина им, който като едноличен търговец е регистриран на същия адрес (в този смисъл са твърденията в жалбата). В тази насока е и писменото съобщение до длъжника, оставено на адреса на жалбоподателите, в което са посочени трите имена само на Т. И. Н., а също и обстоятелството, че кореспонденция и контакт лично с жалбоподателите чрез посочване на трите им имена или други идентификационни признаци по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни страна на дружеството не са осъществявани. Лични данни на жалбоподателите не са използвани и при второто посещение на адреса от служители на "Екс дебт" АД. Напротив, в жалбата до комисията и двамата жалбоподатели твърдят, че на този адрес и при двете посещения служителите на дружеството са търсили само техния син. Освен това, както се установява, адресът на жалбоподателите е посочен в Търговския регистър само като такъв на сина им, който е едноличен търговец, поради което и при липсата на данни адресът на Н. и И. да е издирван съзнателно, не може да се приеме, че служителите на "Екс дебт" АД са търсили целенасочено и преднамерено контакт с двамата жалбоподатели. Ето защо доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Неприятните емоции за жалбоподателите, породени от посещението на служители на "Екс дебт" АД, не са достатъчни да обосноват неправомерно обработване на личните им данни. Ако, както твърдят в жалбата си до административния съд, жалбоподателите са притискани от служители на "Екс дебт" АД да заплатят задължението на сина си и са се почувствали притеснени и изплашени от посещенията на тези лица, същите е следвало да се обърнат за съдействие към правоохранителните органи, като пред тях изложат и съмненията си относно законността на методите на дружеството по събиране на задължения (в този смисъл са твърденията в жалбата до административния съд). Обстоятелството доколко дружеството е имало основание да ползва за контакт с длъжника адреса, вписан в Търговския регистър, който не е посочен по договора с "Транскарт файненшъл сървисиз" ЕАД, не следва да бъде обсъждано, тъй като решението на КЗЛД, с което е прието, че личните му данни са обработени правомерно от двете дружества и жалбата му е оставена без уважение не е оспорено от Т. Н. и в тази част е влязло в сила. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на административния съд. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и направеното искане Я. М. Н. и И. Н. И. следва да заплатят на Комисията за защита на личните данни сумата 300.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,