Решение № 13627 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2013 г.

Решение № 13627 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2013 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството e по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР, Благоевград, срещу Решение № 1049 от 10.06.2013 г., постановено по адм. д. № 295/2013 г. на Административен съд Благоевград. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане касационната инстанция да отмени обжалваното решение и реши спора по същество като остави в сила процесната заповед. Ответникът - Любомир Живков Милков, в писмено възражение, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в този съдебен състав приема, че касационната жалба подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АС Благоевград е образувано по жалба на Любомир Живков Милков, против Заповед рег. № 646/21.03.2013 г. на Директора на ОД на МВР - Благоевград, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР и чл. 228, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. С обжалваното решение съдът е отменил процесната заповед. За да постанови този резултат е приел, че административния акт е незаконосъобразен. Подробно е изложил мотиви в тази насока, като е посочил, че в заповедта с която е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя, неправилно и некоректно е цитиран нормативния акт, който е нарушен. Излага, че като нарушена и приета разпоредбата на чл. 5 от Инструкция рег. № Iз-673/16. 03. 2011 г. за провеждане на предварителни проверки, вместо Инструкция № 89/10.03.2011 г. за провеждане на предварителни проверки, издадена от Главния прокурор на РБългария и Министъра на вътрешните работи. Също така посочва, че приетата за нарушена правна норма на чл. 5 от Инструкцията вменява задължение за прокурора да изпрати на компетентните органи преписката за търсене на административна отговорност, когато данните в сигнала сочат за извършено административно нарушение а не вменява каквото и да е конкретно задължение за оспорващия в качеството му на началник на РУП. Според него, адресат на разпоредбата с визираните в нея задължения е прокурорът, а не полицейският служител. Приема още, че в случая не се установява нарушение на посочената разпоредба за провеждане на предварителни проверки, което да съставлява основание за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" тъй като неспазването на процесната инструкция представлява нарушение на служебната дисциплина само в случаите, когато тези правила са част от служебните задължения на държавния служител. Според административния съд, по делото липсват данни жалбоподателят да е надлежно запознат със съдържанието на инструкцията срещу подпис. За да отмени процесната заповед съдът е изложил и доводи, че към датата на нарушението - 26.06.2012 г., въпросната инструкция не е била обнародвана в ДВ и същата не е била част от действащото право, съответно не е била част от служебните задължения на служителя, при което неспазването й не може да се определи като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, което да служи като основание за налагане на дисциплинарни наказания. Според съда, наказващият орган е провел дисциплинарното производство формално, не е събирал други доказателства, не е проверявал изнесеното в справката и не е обсъдил възраженията на наказания. Това обстоятелство е преценил като съществено нарушение, тъй като дисциплинарно наказващия орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства относно извършеното нарушение, съгласно изискването на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. По изложените по-горе съображения е отменил като незаконосъобразна атакуваната пред него заповед на директора на ОД на МВР Благоевград. Така постановеното решение е правилно. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Възраженията, съдържащи се в касационната жалба са обсъдени подробно в обжалваното решение. Атакуваният съдебен акт е постановен при правилно прилагане на материалния закон и е обоснован. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е обстойно и е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти като е изложил мотиви, които настоящата инстанция не следва да преповтаря. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително посоченият в заповедта чл. 5 от инструкцията, на основание на която е наложено дисциплинарното наказание, вменява правомощия на прокурора преди образуване на досъдебното производство, а не вменява задължения за полицейския служител, в случая жалбоподателя в качеството му на началник на Второ районно управление "Полиция" Благоевград в Районни управления "Полиция" при ОД на МВР Благоевград. Това само по себе си е достатъчно основание оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция счита, че не са налице пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд- пето отделение