Решение № 5841 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при МС против решение 12331 от 18.07.2024г.,постановено по адм. дело 6563/2024 г. по описа на Административен съд- София град в частта му, с която по жалба на Ф. А. Я., гражданка на Сирия, е отменено Решение 6196/20.05.2024г. на Председателя на ДАБ в частта, с която й е отказано предоставяне на хуманитарен статут поради липсата на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 и ал.8 вр. чл.75, ал.1, т.4 от ЗУБ и делото е върнато във вид на преписка на компетентния административен орган за ново разглеждане и произнасяне по нейна молба за международна закрила рег. УП-6039 от 03.01.2024г. при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона . Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение в обжалваната част, вместо което да постанови друго по същество, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на чужденката срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която й е отказан хуманитарен статут. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юриск. Хичовски, който поддържа касационната жалба, представя справка за актуалното положение в Сирия, а по същество твърди основателност на касационната жалба, съответно- неправилност на съдебното решение в обжалваната му част по съображения, изложени в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Ф. А. Я., редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв. Лютфиева, която оспорва жалбата ,а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на съдебното решение в обжалваната му част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на Ф. А. Я., гражданка на Сирия, Решение 6196/20.05.2024г. на Председателя на ДАБ в частта му, с която на чужденката е отказано предоставяне на хуманитарен статут поради липсата на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 и ал.8 вр. чл.75, ал.1, т.4 от ЗУБ , върнал е делото в отменената му част във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне и е отхвърлил жалбата на чужденката срещу Решение 6196/20.05.2024г. на Председателя на ДАБ в частта му, с която й е отказано предоставяне на бежански статут. Съдебното решение е обжалвало единствено от председателя на ДАБ в отменителния му диспозитив, поради което същото решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила. За да отмени решението на председателя на ДАБ в частта, в която на Ф. А. Я. е отказано предоставяне на хуманитарен статут, АССГ е приел,че административният акт в тази част е незаконосъобразен, тъй като не били преценени всички факти и обстоятелства, изнесени от чужденката, свързани с личното й положение. Макар формално да се приема, че председателят на ДАБ е сезиран от чужденката с молба за международна закрила вх. В-13-1570 от 28.12.2023г., регистрирана с вх.УП-6039 на 03.01.2024г., административният орган е следвало да вземе предвид и обсъди приложените доказателства към предходна нейна молба рег. ЦУ-15-354 от 19.12.2023г., с която, предвид вече подадена от Ф. Я. в Кипър молба за международна закрила, същата е поискала българските власти да се произнесат съгласно чл.7, пар.3 от Регламент Дъблин- поради наличие на семейни критерии, изразяващи се в обстоятелството, че баща й- сирийски граждани, понастоящем работещ в Кипър, има сключен граждански брак с българка и постоянен адрес в България и е следвало да изложи мотиви дали тези доказателства не указват на основания за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Макар чужденката да е пълнолетно лице и да не е част от семейството на своя баща, доколкото същата твърди, че в страната й по произход, както и в Турция, където е пребивавала около 5 години, същата няма близки и роднини, а единствените й близки са баща й и трима нейни непълнолетни братя и сестри, намиращи се в България на правно основание, административният орган е бил длъжен да обсъди подробно тези лични обстоятелства в светлината на чл.9, ал.8 от ЗУБ, което същият не е сторил. Отделно от горното административният орган е следвало да се мотивира защо, при наличието на изложени от него доводи за наличие на вътрешен въоръжен конфликт в Сирия, съставляващ основание за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут по чл.9, ал.1,т. 3 от ЗУБ, същият е отказал предоставяне на чужденката на такъв статут с мотива, че Турция е трета сигурна държава, без да е изследвал предпоставките за това, а именно : съществуването на връзка между конкретния кандидат и съответната трета страна, на основание на която е основателно кандидатът да бъде върнат в нея, вкл. предвид младата възраст и културните особености на произхода на чужденката. По горните съображения АССГ е отменил като неправилно решението на Председателя на ДАБ в частта му, с която на Ф. А. Я. е отказано предоставяне на хуманитарен статут, със законните последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, довели до извода му за незаконосъобразност на решението на Председателя на ДАБ в частта му, с която на чужденката е отказано предоставяне на хуманитарен статут, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Действително административният орган не е изследвал всички факти от бежанската история на чужденката и не е обсъдил същите с оглед възможността за евентуалното приложение на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Обосновано АССГ е приел неоснователност на доводите на административния орган за отказ да се предостави хуманитарен статут, основани на обстоятелството, че Турция съставлявала за чужденката трета сигурна държава по см. на §1,т.9 от ДР на ЗУБ във вр. с чл.13, ал.4 от ЗУБ. Липсата на относими мотиви относно приложимостта или неприложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал.8 от ЗУБ, както и относно това дали Турция спрямо конкретната молителка е трета сигурна държава или не, не може да бъде санирана от административния орган с доводи, развити едва в касационната жалба срещу съдебното решение. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част , като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд , трето отделение,