Решение № 10542 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2012 г.

Решение № 10542 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ганчо Иванов Гергински, от с. Попинци, ул. "Ал. Стамболийски" № 7, срещу решение № 81 от 28.02.2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 941/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № П-992 от 25.10.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Панагюрище, потвърдена с решение № РД-07-31 от 21.11.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. Пазарджик, с която е отказано отпускането на месечна целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2011/2012 г. В жалбата си касаторът не сочи конкретно касационно основание по чл. 209 от АПК, но от съдържанието й може да се изведе извод за направено оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. Поддържа се довод, че средномесечният доход на семейството на касатора следва да се формира само от получените парични обезщетения на съпругата му и да не се вземат предвид стойността на 167 кг жито в размер на 50,10 лв., получено в натура от ЗК "Попинци". Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови решение по същество от касационния съд, с което да се отмени отказа на административния орган за отпускане на исканата целева помощ за отопление. Ответникът - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Панагюрище, в писмени бележки от упълномощения процесуален представител адвокат Дамян Францов, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на развилото се административно производство е било искането на Ганчо Иванов Гергински по подадената молба-декларация № П-992 от 14.09.2011 г. за отпускането на месечна целева помощ за отопление през отоплителен сезон 2011/2012 г. Със заповед № П-992 от 25.10.2011 г. издадена на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД 07/5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Панагюрище, е отказал отпускането на исканата от Ганчо Гергински целева помощ за отопление. Като мотиви за отказа административният орган е посочил, че диференцираният за семейството на жалбоподателя доход надвишава размера на диференцирания минимален доход за отопление, предвиден в условията по чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД 07/5 от 16.05.2008 г. С решение № РД-07-31 от 21.11.2011 г. директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, е потвърдил обжалваната заповед. Като мотиви са изложени липсата на правни основания за отпускане на целевата помощ за отопление, предвид това, че доходът надвишава диференцирания минимум. В законоустановения срок Ганчо Иванов Гергински е оспорил заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Панагюрище, с която му е отказана целева помощи за отопление, пред Пазарджишкия административен съд. При съдебния контрол за законосъобразност на оспорената заповед № П-992 от 25.10.2011 г. на директора на Д "СП" - гр. Панагюрище, осъществен по реда на чл. 145 и сл. от АПК и на основанията по чл. 146, Пазарджишкия административен съд е потвърдил заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата се писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материални разпоредби. Оспореното решение на Пазарджишкия административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07/5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социална политика (обн., ДВ, бр. 49/2008 г.), право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чиито средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на МС и се коригира с индивидуални коефициенти. Коефициентите са посочени в самата наредба и на базата на тяхното приложение се формира диференцирания минимален доход за предоставяне на целева помощ за отопление. Спорен е въпросът относно това, дали следва при изчисляването на диференцирания минимален доход да бъде включен и доходът, получен от рента от Земеделска потребителска кооперация "Попинци", с. Попинци. В § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните помощи е посочено, че в доходите за отпускане на социални помощи се включват и всички брутни приходи, произхождащи от наем, рента и аренда. Имайки предвид разпоредбата, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че при определяне на дохода за предходните шест месеца, преди месеца на подаване на молба за целева помощ за отопление, административният орган в съответствие със закона е включил сумата от 50.10 лева (представляваща равностойността на получената рента от зърно в размер на 167 кг). Още повече следва да се отбележи и фактът, правилно отчетен от съда, че касаторът сам е декларирал получената рента от земеделската кооперация като доход в молбата-декларация за отпускане на социална помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик и същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,