Решение № 12321 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2012 г.

Решение № 12321 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Анжело Георгиев-пълномощник на ЗКПУ "Напредък 2000" със седалище в с. Згалево, община Продим, срещу решение № 65 от 3.02.2012 г., постановено по адм. д. № 938 по описа за 2011 г. на Административен съд-Плевен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЗКПУ "Напредък 2000" срещу уведомително писмо на директора на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) в частта, в която на кооперацията е наложена санкция за бъдещ период в размер на 81 187,51 лв. и я е осъдил за разноските. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като се релевира незаконосъобразност. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу наложената санкция, като се присъдят и сторените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба - ДФЗ-РА не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебния акт. Намира, че съдът правилно е установил фактите по спора, от които е направил обоснован извод за неизпълнението на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 2007 г. от кооперацията. С оглед на приложението на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията - чл. 51, § 2 и 3 е и наложената санкция за неизпълнение. Прокурорът взема становище и относно довода в касационната жалба за пропуск от страна на съда да направи преюдициално запитване до СЕС относно нормите в Наредба № 9 от 2007 г. и посочения Регламент. Счита, че по въпроса са развити подробни мотиви от административния съд, в които е прието, че не е необходимо тълкуване на цитирания акт на Общностното право. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба срещу акт подлежащ на обжалване, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Административният съд-Плевен е бил сезиран с жалба, подадена от ЗКПУ "Напредък 2000" срещу уведомително писмо с изх. № 01-6400/874 от 19.07.2011 г. издадено от изпълнителния директор на ДФЗ-РА. С него на кооперацията е отказано финансово подпомагане в размер на 81 187, 51 лв. по заявена схема за подпомагане за енергийни култури за 2008 г. и е наложена санкция за бъдещ период в същия размер. Това е бил и предметът на жалбата - наложената санкция в посочения размер на 2009 г. По делото не е било спорно, че кооперацията е подала общо заявление за плащане на площ с УИН: 15/160508/15121 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., за което на кооперацията е преведена оторизираната сума от 505 040,26 лв. От приложените доказателства и приетите без оспорване основно и допълнително заключение на агроикономическата експертиза, е установен размерът на земеделската земя, заявен за подпомагане, засяването й с енергийни култури - слънчоглед и рапица, сключени два договора за изкупуването им със "Звезда" АД - изкупвач, включен в списъка по чл. 9а, ал. 2 от Наредба № 9 от 2.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производители на енергийни култури, наричана само "Наредба № 9 от 2007 г." Съдът е приел за установено и добитото количество от двата вида енергийни култури от кооперацията-производител, частичната им продажба по двата договора на изкупвача и продажбата на останалите количества от енергийните култури на други изкупвачи, не включени в посочения списък. Между страните не е имало спор и относно неизпълнението от страна на кооперацията производител на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 2007 г. Спорът се е концентрирал върху правилното приложение на чл. 51, § 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съдът е изложил обосновани мотиви относно законосъобразното приложение на посочената норма от регламента, пряко приложим в националното право. Съдът е обсъдил и доводите на жалбоподателя относно допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на уведомителното писмо, спазване на изискването за форма и на материалния закон, които е приел за неоснователни. Като краен резултат е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо в обжалваната му част. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба относно неправилното прилагане и тълкуване от съда на чл. 51, § 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията е неоснователен. От данните по делото безспорно е установено, че кооперацията - земеделски производител не е изпълнила в пълен обем договорените количества енергийни култури и по двата сключени договора със "Звезда" АД - изкупвач. Изпълнението е частично, но дори и за това частично изпълнение не са били представени документи, каквото е изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 2007 г. Правилен е изводът на съда, че в тежест на земеделския производител е да докаже спазване на изискването на посочената норма. Тъкмо това е имал предвид законодателят в чл. 7, ал. 2, в която е посочил, че земеделските стопани по ал. 1 представят в Разплащателна агенция декларациите по чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5, както и фактури, приемно-предавателни протоколи и др. документи, които доказват, че реално са доставили на първите преработватели и/ или изкупвачите договорените количества земеделски продукти, съгласно изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5. Не могат да бъдат възприети направените в касационната жалба теоретични хипотези при тълкуването на чл. 51, § 3 от Регламент (ЕО) 796/2004 г. на Комисията. Неспазването на нормативното изискване от страна на кооперацията има за последица отказ от предоставянето на поисканото финансово подпомагане. Отказът е обоснован с посочения § 3 на чл. 51, пряко приложим относно Наредба № 9 от 2007 г., издадена на основание § 35 ПЗР на ЗПЗП, в който е включен и Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Непредставянето на изискваните в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 2007 г. доказателства в териториалното звено на ДФЗ-РА има за последица неизпълнение на задължението на земеделския производител. За неговото неизпълнение е специалната хипотеза визирана в чл. 51, § 3 от посочения регламент. Въпросите за вината или небрежността са неотносими към § 3, който има предвид обективното неизпълнение. В съответствие с констатираното неизпълнение по § 3 е приложена и нормата на чл. 51, § 2, изречение второ от същия регламент. Според него ако разликата е по-голяма от 50%, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равняваща се на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и определена площ в съответствие с чл. 50, § 3. Тази сума се удържа от плащанията на помощи съгласно някоя от схемите за помощи, посочени в дялове III и IV от Регламент (ЕО) № 1782/2003, на които земеделският производител има право в контекста на молбите, които той подава в течение на три календарни години след календарната година на констатацията. Ако сумата не може да бъде изцяло удържана от тези плащания на помощи, оставащата сума се отнема. От смисъла на посочената норма се установява както съответствието на уведомителното писмо с посоченото изискване относно налагането на санкция за бъдещ период в определения размер, а така също и законосъобразността на решението на съда, до каквито правилни изводи е стигнал относно уведомителното писмо в обжалваната му част. Неоснователен е и довода за неправилност на решението на съда, който е направил преценка, че административният орган не е допуснал нарушение на административните правила. Както вече се посочи според чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 2007 г. земеделският производител следва да докаже изпълнението на представения и сключен договор за предаване на енергийните култури на изкупвача, чрез представянето на изброените в нормата документи. Административният орган няма задължение да уведомява и кани производителя да изпълни това си задължение. По изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за отмяна на решението, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставен в сила. Направеното искане за присъждането на разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение