Решение № 3868 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16091/2010 г.

Решение № 3868 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16091/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по искане от Стоян Николов Костов от гр. Варна, за отмяна на влязлото в сила решение № 12282/21.10.2010 г., постановено по адм. дело № 6116/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 389/23.02.2010 г. по адм. дело № 719/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. Искателят поддържа, че не е взел участие по делото, а решението има сила спрямо него, тъй като е съсобственик на процесния имот. Твърди, че е съсобственик на построеното в имота след 1994 г., от когато е съпруг на Румяна Борисова Костова. Моли решението на ВАС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - кметът на Община Варна, не е изразил становище. Ответницата Румяна Борисова Костова не е изразила становище, а ответникът Михаил Атанасов Михайлов, чрез пълномощника адвокат Михаил Михайлов, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 12282/21.10.2010 г., постановено по адм. дело № 6116/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, е оставено в сила решение № 389/23.02.2010 г. по адм. дело № 719/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на Румяна Борисова Костова срещу отказа на главния архитект на район "Одесос", Община Варна за издаване на удостоверение за търпимост № 1/17.02.2009 г. за строеж /обект/ "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-14, кв. 552 по плана на ХIV-ти м. р. на гр. Варна. В решението е прието, че не е доказано по безспорен начин, че строежът е изграден преди 07.04.1987 г., поради което разпоредбата на § 16 ПР ЗУТ не е приложима в случая. От представеното в настоящото производство за отмяна удостоверение за сключен гражданки брак серия ГБ 92, № 015136 от 21.05.1994 г., се установява, че на 21.05.1994 г. Стоян Николов Костов и Румяна Борисова Шурбова са сключили граждански брак. Според мотивите на първоинстанционното решение административното производство по издаване на удостоверението за търпимост на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за строеж - пристройка към съществуваща сграда, находящ се в УПИ VII-14, кв. 552 по плана на ХIV-ти м. на гр. Варна, е започнало по искане на Румяна Борисова Костова, която според представените доказателства е съсобственик на този имот заедно с Михаил Атанасов Михайлов. В § 16, ал. 1 ПР ЗУТ е предвидено, че строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. От съдържанието на разпоредбата е видно, че релевантният факт за приложението й е дали строежът е изграден до 07.04.1987 г. Встъпването на искателя Стоян Костов в граждански брак със собственичката на имота Румяна Костова на 21.05.1994 г., т. е. след визираната в разпоредбата дата, не води до възникване на съпружеска имуществена общност върху сграда /пристройка/, построена преди тази дата в имот, който е бил собственост на съпругата /в съсобственост с трето лице/. Само при положение, че Стоян Костов е бил съсобственик на имота към релевантния момент за признаване търпимостта на строежа - 07.04.1987 г., същият би следвало да участва в съдебното производство по оспорване на индивидуалния административен акт, постановен по искането за удостоверяване търпимост на строежа. В случая не се твърди такова обстоятелство, поради което Стоян Костов не е имал качеството на заинтересовано лице и правилно не е бил конституиран като страна по делото. Предвид изложеното не е налице предвиденото в чл. 246, ал. 1 АПК условие за отмяна на решенията по искане на трето лице. Според посочената разпоредба, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно. За да е изпълнено това условие е необходимо правните последици на съдебното решение да се разпростират и спрямо третото лице, т. е. това лице да има съвместна процесуална легитимация с жалбоподателя по делото. Това от своя страна предполага третото лице да е субект на правоотношението и да е налице неделимост на спорното административно правоотношение. За да е налице основание за отмяна е необходимо третото лице да не е участвало по делото и същевременно правото му на участие по делото да е гарантирано от процесуалния закон. В конкретния случай Стоян Костов като трето лице претендиращо отмяна на влезлите в сила решения няма съвместна процесуална легитимация с жалбоподателката, поради което същият не е имал регламентирано и защитено от закона право да участва по делото. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че не е налице основание за отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,