Решение № 9290 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2009 г.

Решение № 9290 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2009 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба от Огнян Илиев Петков от с. Тлачане, област Враца, против решение № 71/30.04.2009 г., постановено по преписка № 187/2008 г., по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Релевирани са основания за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. По изложените в жалбата съображения се иска решението на Комисията да бъде отменено и съдът да реши спора по същество. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.) Комисията (оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Кметът Кметството на с. Тлачане, област Враца, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред КЗДискр., в рамките, на което е постановено атакуваното решение, е образувано по жалба от Огнян Илиев Петков срещу Кмета на с. Тлачане - Цветан Христов. В жалбата пред административният орган Петков е посочил, че Христов, в качеството му на кмет, не е изпълнил съдебното решение на РС - гр. Кнежа за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност Дглавен специалист - секретар" към Кметството на с. Тлачане, на която длъжност е назначена съпругата на партийния секретар на БСП. Твърди, че спрямо него е извършена Дполитическа дискриминация", тъй като е останал безработен продължително време и въпреки регистрацията му като такъв кметът не му е осигурил работа. Ответникът Христов е отрекъл да е проявил спрямо жалбоподателя дискриминация по отношение възстановяването му отново на работа в кметството на селото, тъй като той не е органът по назначаването на служителите в повереното му кметство. Заявил е в хода на административното производството, че Петков е отказал да започне работа като Дработник аварийни дейности" към Кметство Тлачане, Община бяла Слатина. С оглед съдържанието на жалбата, Комисията е образувала преписка за установяване на дискриминация по признаците "лично положение" и "увреждане". За пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр., е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството (писмени и гласни), провела е открито заседание с участието на жалбоподателя и на ответника. Установено е по преписката, че жалбоподателят е заемал в продължение на осем години длъжността Дглавен специалист - секретар" към Кметството на с. Тлачане и със заповед № 44/1.10.2000 г. (непредставена по делото), Кметът на Община Бяла Слатина е прекратил трудовото правоотношение с Огнян Петков, поради изтичане на срочния трудов договор на 1.10.2000 г. Лицето е заемало посочената длъжност въз основа на поредица от допълнителни трудови споразумения към трудовия договор, сключени на осн. чл. 119 от КТ, във връзка с чл. 68, ал. 1 от КТ. Пред Комисията са представени три боря допълнителни споразумения, касаещи периода от време от 21.02.2000 г. до 1.10.2000 г. Петков е обжалвал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и Районен съд - гр. Кнежа, с решение № 76/20.06.2001 г., постановено по гр. дело № 26/2001 г., е обявил заповедта за нищожна. Също така е отхвърлен като неоснователен предявения иск от Петков против Община Бяла Слатина за присъждане на 851, 00 (осемстотин петдесет и един) лева обезщетение за принудителна безработица, по смисъла на чл. 225 от КТ. Въпреки настояването му, жалбоподателят не е бил възстановен на работа на длъжността към датата на сезиране на КЗДискр. Въз основа на заповед № ППЗСП-457/7.02.2008 г. на Директора на Дирекция ДСоциално подпомагане" - гр. Бяла Слатина е получавал месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 1.01.2008 г., която била прекратена поради изтичане на предвидения в чл. 12в, ал. 1 от ЗСП, 12- месечен срок, за непрекъснато социално подпомагане. От Дирекция ДБюрото по труда" - гр. Бяла Слатина на лицето е било предложен алтернативен вариант за трудова заетост - работа като Дработник аварийни дейности" към Кметство Тлачане, Община бяла Слатина. Същият е отказал с мотива, че му е определена трайно намалена работоспособност 31%. В подкрепа е приложил копие от ЕР на НЕЛК по сърдечно - съдови болести № 0569 от зас. № 078 от 3.05.2007 г. и два броя епикризи (стр. 18 и стр. 19). От тях е видно, че са му противопоказни физическо и психическо натоварване, нощен труд, дежурства, както и натоварване на долните крайници. Като е преценил събраните в административното производство доказателства, в тяхната съвкупност, специализираният административен орган е приел, че спрямо жалбоподателят Огнян Петков не е осъществена дискриминация по признаци Длично положение" и Дувреждане" от страна на ответника по административната преписка - Цветан Христов, в качеството му на кмет на с. Тлачане и е оставил без уважение жалбата му. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, извършвайки служебна проверка за законосъобразността на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата, подадена от Огнян Петков срещу решението на КЗДискр., за неоснователна, по следните съображения: КЗДискр. е независим специализиран държавен орган за предотвратяване и защита от дискриминация и за осигуряване равенство в третирането. Осъществява контрол по прилагането и спазването на антидискриминационното законодателство и за целите на същия правомощията й са законово уредени в чл. 47 ЗЗДискр. Административното производство пред специализирания орган се провежда по процедура, предписана в ЗЗДискр., (чл. 50 - чл. 70 от същия), в Правилника за устройството и дейността на Комисията, издаден от Председателя й и по приетите от същата с решения от 11.10.2005 г. и от 12.12.2006 г. Правила за производство пред КЗД. По изричната норма на чл. 66 от цитирания закон Комисията постановява писмено решение, което следва да има предписаното в тази разпоредба съдържание. В Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация - § 1, т. 11 законодателят е дал легално определение на понятието Дмножествена дискриминация", а именно, това е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. С последната разпоредба е въведена забрана за осъществяване на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В настоящия случай изложените от жалбоподателя пред КЗДискр. факти обосновават оплакване за неравностойно третиране според признаците Длично положение" и Дувреждане". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обвързан, да е продиктуван от цитираните по-горе признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитираната правна норма от посочения закон. Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е установена правилно от КЗДискр. и изцяло я възприема, поради което счита за ненужно да я преповтаря. Административният орган е провел пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в антидискриминационното производство и е установил релевантните факти. От тях обосновно е заключил, че твърденията на жалбоподателя за извършена спрямо него множествена дискриминация по посочените признаци от кмета на с. Тлачене, са недоказани и спрямо Петков не е извършена множествена дискриминация. Този извод е обоснован и в съответствие с материалния закон. Извън изложените в решението на КЗДискр. мотиви, които напълно се споделят от съда, следва да се посочи, че жалбоподателят неправилно квалифицира поведението на заинтересованата страна Христов като отказ да го възстанови на заеманата длъжност след отмяна на заповедта за уволнение като нищожна. От доказателствата по преписката се установява, че трудовият договор е бил сключен като срочен и е прекратен с издадената заповед в деня на изтичане на определения срок. Тази заповед има декларативен ефект, с нея не се прекратява трудовото правоотношение, което се е самопрекратило с изтичане на договорения срок. Поради това прогласяването на заповедта за нищожна няма за последица задължение за кмета на кметството да възстанови жалбоподателя на длъжността, защото по същество това означава сключването на нов трудов договор. Отделно от това, правилно КЗДискр. е установила, че кметът на кметството на населеното място не притежава компетентност да назначи жалбоподателят на длъжността "главен специалист - секретар" на кметството. С оглед на тези факти и при липсата на задължение и компетентност за ответника Цветанов да удовлетвори искането на Петков за продължаване на трудовата му заетост на длъжността "главен специалист-секретар" на кметството, включително и при кандидатстването му за други видове работа в същото ведомство. Не е установено заинтересовата страна да третирала неравностойно жалбоподателя и в качеството му регистриран в "Регионална служба по заетостта" гр. Монтана. Правилно и в съответствие с материалния закон КЗДискр. е заключила, че поведението на заинтересованата страна не обективира неравностойно третиране на жалбоподателя по възведените в жалбата му признаци и не е налице дискриминация. Обжалваното решение е прието от компетентния по ЗЗДискр. колективен орган, в законния му състав по чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр. назначен от председателя на Комисията, издадено е в писмена форма и има съдържанието по чл. 66 ЗЗДискр., подписано е от всички членове на заседателния състав, при спазване на административнопроизводствените правила. Доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на чл. 56 от ЗЗДискр., също не се подкрепя от събрания доказателствен материал в административната преписка. На жалбоподателя е дадена възможност да представи писмени и гласни доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. Административният орган ги е анализирал и обсъдил и от релевантните такива е извел верен и обоснован извод, който не се опровергава от представените пред съда писмени доказателства. Срокът по чл. 34 ППКЗД, на който неоснователно се позовава жалбоподателят, е инструктивен и просрочването му не води до незаконосъобразност на оспореното решение. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, основателна и своевременно предявена е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Това искане намира своето материалноправно основание в 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съдът, в съответствие с чл. 8 във вр с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, определя размера на дължимото възнаграждение на 150, 00 (сто и петдесет) лева, като възлага заплащането му в тежест на жалбоподателя. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,