Решение № 489 от 6.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1727/2013 г.

Решение № 489 от 6.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1727/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството по делото е образувано по искане от осъдения Б. К. П. съгл. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1,2 и 3 НПК за възобновяване на внохд № 2963/12 г. на Софийски градски съд и нохд № 5725/11 г. на Софийския районен съд, със съответно претендирана отмяна на постановените по тях съдебни актове. Доводите в подкрепа на посоченото основание - нарушение на закона са за неоснователно неприлагане на чл. 12 НК, въпреки установеното по делото "за нанасен побой на осъдения П. от свидетелите Т., А. и Б. ". За съществени процесуални нарушения се сочат следните: не е разкрита обективната истина - нарушени са чл. 13, чл. 14 и чл. 303, ал. 2 НПК; съдебните инстанции са кредитирали противоречивите и заинтересовани от изхода на делото показания, а не показанията на незаинтересованите свидетели Н. и Б.; не е мотивиран по реда на чл. 305, ал. 3 НПК различния подход към доказателствените източници на които е дадена вяра или са отхвърлени като недостоверни. В съдебно заседание осъденият се явява лично и с адвокат Е. Й. - упълномощен защитник. Поддържат доводите в искането устно и в писмена защита. В лична защита осъденият поддържа искането с доводите на защитата. Прокурорът от ВКП намира искането за допустимо, но неоснователно. Инстанционните съдилища са изложили убедителни мотиви. Няма нарушения на материалния и процесуален закон. В последната си дума осъденият П. моли да се уважи искането. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОННЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е съобразено с реда и сроковете за иницииране на производство по Глава ХХХIII НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда от 20.04.2012 г. постановена по нохд № 5725 по описа на СРС за 2011 г. подсъдимият Б. К. П., ЕГН: [ЕГН ] е признат за виновен в това, че на 18.04.2008 г. в около 09.00ч. в [населено място], в[жк], на автосервиз, находящ се на [улица], чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата на Т. И. Т. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи горен десен зъб в основата и изместване на същия навътре и надолу от зъбна редица, което е довело до затруднение в дъвченето и говоренето и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 3 алт. 2 вр. ал. 1 НК, и чл. 54 от НК, вр. чл. 2, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на това наказание за срок от три години. Присъдени са направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева. С въззивно решение № 140 от 28.01.2013 г. по внохд № 2963/12 г. на Софийски градски съд, образувано по жалба от подсъдимия, чрез защитата адв. Й., присъдата е изменена само в частта за наложеното наказание, което е намалено по размер на три месеца лишаване от свобода и е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на това наказание за срок от три години, считано от влизане в сила на решението, а в останалата част присъдата е потвърдена. При проверката на данните по делото съставът на ВКС не установи допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, анализа и оценката на доказателствената съвкупност. Спазени са правилата на чл. 13 и чл. 14 НПК. Взетите от инстанционните съдилища решения относно подлежащите на доказване обстоятелства се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателствени източници и на закона. Съдебните инстанции са мотивирали актовете си с убедителни съображения защо са дали вяра на показанията на свидетелите Т., Б. и А., а не са кредитирали показанията на свидетелите Б. и Н. Показанията на пострадалия Т. са проверени с данните от показанията на свидетелите Б. и А. и на полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента - свидетелите Б. и И. Първите двама са видяли, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук по лицето на Т.. Служителите на реда са възприели пострадалия непосредствено след удара с видимо нараняване на Т. в областта на устата. Показанията им са проверени и потвърдени като достоверни с анализа на останалите доказателствени източници, приобщени от досъд. производство и събрани в съдебната фаза: съдебно медицинско удостоверение на /л. 14/ от досъдебното производство; заключенията на съдебномедицинска експертиза /л. 16-17 от д. пр./ и съдебномедицинска експертиза /л. 44 от д. пр./; заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 47-52 д. пр./ и устните обяснения на вещите лица по тези експертизи. Съдебните състави и от двете инстанции са изложили убедителни аргументи по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, съответно - по реда на чл. 305, ал. 3 НПК за отхвърляне като недостоверни на показанията на свидетелите Б. и Н. Критичното отношение към тези доказателствени източници не е голословно а е подкрепено със съждения, че те са противоречиви и изолирани от останалия доказателствен материал. Неясният и противоречив характер на показанията им е проявен в описаното от тях за присъствие на инцидент, на който неидентифицирани "три лица са нанасяли удари на майстора", имайки предвид подсъдимия. Но те не могат да установят кои са били тези "три лица", нито какъв е бил поводът за инцидента, нито разпознават сред "нападателите" някой от останалите свидетели по делото. Следователно, свидетелите Б. и Н. нямат възприятия за поведението на подсъдимия спрямо свид. Т., нито за поведението на свид. Т. спрямо подсъдимия, макар и да твърдят, че са били на мястото на инцидента, поради което основателно са отхвърлени доводите на защитата, че свидетелите Т., Б. и А. са нападнали и нанесли побой на подсъдимия П. Правилно е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Съставът на чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 НК е намерил по-благоприятната за подсъдимия редакция вр. чл. 2, ал. 1 НК, действаща към момента на извършване на деянието 18.04.2008 г., а не по време на постановяване присъдата (спр., ред. ДВ, бр. 26 от 2010 г.), когато е въведено увеличение на горната граница на предвидената в закона санкция "лишаване от свобода" от пет, на шест години лишаване от свобода. Няма доказателства за наличие на института на неизбежната отбрана по чл. 12 НК и изводите в този смисъл трябва да намерят подкрепа. Свидетелите-очевидци А. и Б. са категорични във възприятията си, че подсъдимият е започнал пръв нападението си срещу пострадалия Т. и го е ударил с юмрук по лицето. Няма нито едно доказателствено средство, което да сочи на този извод, че подсъдимият е бил предизвикан за извършване на деянието от противоправно поведение на пострадалия спрямо него. Безспорно е установена причината за инцидента. Пострадалият и двамата свидетели, докато пазаруват в близкия до процесния автосервиз магазин са паркирали автомобила, с който са пътували, пред входа на автосервиза, където работел подсъдимият. Този факт е дал повод на подсъдимия да бъде изнервен, тъй като поискал преместване на автомобила, но трябвало да изчака връщането на пострадалия свид. Т. от магазина. Съставът на СГС основателно е приел, че макар и деянието да не е извършено в състояние на силно раздразнение, при т. н. физиологичен афект, подсъдимият е бил афектиран от необходимостта да изчаква свидетелят Т. да премести автомобила на място, което да не пречи на дейността на автосервиза. Това обстоятелство е оценено правилно от състава на СГС като смекчаващо вината на осъдения Б. П. Наложеното му наказание законосъобразно е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, в най-ниския възможен предел на предвидената санкция в състава на чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 НК. Правилно е приложен институтът на чл. 66, ал. 1 НК с подходящ срок, като са съобразени формалните и целеви предпоставки за въздействието на наказанието спрямо личността на дееца. Предвид тези мотиви, съставът на ВКС не намери основание за възобновяване на делото и съгласно чл. 424 - чл. 426 НПК