Решение № 12588 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2009 г.

Решение № 12588 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решението от 12.02.2008 г. по адм. дело № 1001/2007 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III "а" състав. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С жалба вх. № 7248 от 18.07.2000 г. Иван Михов Биволаров от гр. София е направил оплакване пред касационния жалбоподател, че от м. май 1999 г. работи в СД "Инфлекс Биволарова и с-ие" като снабдител, внася си редовно осигурителни вноски, но управителят на дружеството (наречен в жалбата "президент на фирмата") отказал да му изплати обезщетение за временна неработоспособност по представени от него болнични листове. С писмо изх. № 7248 от 11.08.2000 г., подписано и от финансов ревизор, касационният жалбоподател е отговорил, че след проверка било установено, че Иван Михов Биволаров няма правата на осигурен за всички осигурени социални рискове, респ. няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност. След този отговор и след освидетелстване от ТЕЛК с експертно решение № 1615 от 14.03.2001 г. за 79% трайно намалена работоспособност, Иван Михов Биволаров подал молба вх. № 206 от 26.03.2001 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, а след това и молба (заявление) вх. № 2117 от 04.04.2001 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В това заявление описал трудов (респ. осигурителен) стаж до 1994 г. Не е посочил осигурителен стаж след 01.01.1997 г. С разпореждане № 4 от 11.04.2001 г. е отпусната исканата от Иван Михов Биволаров социална пенсия за инвалидност, а с разпореждане № 19 от 06.06.2001 г. е отпусната и исканата от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заповед № 2974 от 21.02.2002 г. директорът на "ОВКО" при СУСО разпоредил да се извърши ревизия на "Инфлекс Биволарова и с-ие" за удостоверение УП-2. Ревизията завършила с констативен протокол (чийто вх. № не се чете) със следната констатация: "Иван Михов Биволаров за периода от 03.05.1999 г. до 31.05.2000 г. има доход - различия, за което ще се изготви обр. 30, обр. УП-2 и осигурителна книжка за периода по граждански договор. "Дадено е и задължително предписание да се изготвят и представят в СУСО" обр. 30, обр. УП-2 и осигурителна книжка". Предписанието е изпълнено и въз основа на създадените в негово изпълнение документи длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е издало разпореждане № 38 от 22.05.2002 г., с което е изменило размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата на нейното отпускане. Сезиран с жалба от Иван Михов Биволаров, касационният жалбоподател с решение № 676 от 29.12.2002 г. е потвърдил разпореждането (като е оставил жалбата без уважение). С решение от 18.07.2005 г. по адм. дело № 752/2003 г., оставено в сила с решение № 1938 от 21.02.2006 г. по адм. дело № 9512/2005 г. на Върховния административен съд, Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Иван Михов Биволаров срещу това решение на касационния жалбоподател. За да постановят този резултат съдилищата са се позовали на новите данни, установени с документите, издадени в изпълнение на задължителното предписание по констативния протокол. С молба за отмяна, непрецизно наименована касационна жалба, Иван Михов Биволаров е представил незаверен (дори от него) препис на решение от 22.05.2006 г. по гр. дело № 7770/2006 г. на Софийския районен съд, 62 състав, с което: а) е прието за установено по отношение на СД "Инфлекс - Митева сие" (а не по отношение на СД "Инфлекс - Биволарова и с-ие"), че между него и Иван Михов Биволаров никога не е съществувало трудово или друго правоотношение, по силата на което Биволаров да е упражнявал труд срещу заплащане; б) е обявена неистинност на документите удостоверение обр. УП-3 от 07.03.2002 г., удостоверение обр. УП-2 от същата дата и осигурителна книжка от 28.02.2002 г., издадени от СД "Инфлекс - Митева сие". Въпреки че основният аргумент в молбата за отмяна - решението от 22.05.2006 г. по гр. дело № 7770/2006 г. на Софийския районен съд - е представен във вид на незаверен дори от страната, която го представя, препис, петчленен състав на Върховния административен съд с решение № 4170 от 25.04.2007 г. по адм. дело № 544/2007 г. е отменил решението от 18.07.2005 г. по адм. дело № 752/2003 г. на Софийски градски съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото Софийският градски съд е приел, че на основание чл. 297 ГПК влязлото в сила решение на Софийския районен съд е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, поради което е отменил решение № 676 от 29.12.2002 г. на касационния жалбоподател (главния директор на СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 38 от 22.05.2002 г. и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил делото като преписка на СУСО за решаване на въпроса по същество. При тези данни новото решение на Софийския градски съд е правилно. Доводите в касационната жалба са: а) за неправилност на решението от 22.05.2006 г. по гр. дело № 7770/2006 г. на Софийския районен съд, вкл. и поради обстоятелството, че СУСО не е било страна по това дело, и б) за нищожност на същото съдебно решение. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящето касационно производство. Ако касационният жалбоподател счита, че СУСО и издателят на документите, признати от Софийския районен съд за неистински, имат качеството на другари, той има на разположение възможността да иска отмяна на решението на Софийския районен съд (чл. 304 ГПК). В противен случай е длъжен да зачете неговата сила на пресъдено нещо, която е задължителна за него - чл. 297 ГПК. Ако касационният жалбоподател счита, че решението на Софийския районен съд е нищожно, той може да иска обявяването на тази нищожност по исков ред (чл. 270, ал. 2 ГПК). Недопустимо е в производство по административно дело въз основа на възражение да се обявява нищожност на съдебно решение. Правилото на чл. 270, ал. 2, предл. 2-ро ГПК е приложимо само в производствата по граждански дела. В крайна сметка касационният жалбоподател има на разположение в новото административно производство достатъчно процесуални инструменти за проверка и доказване на всички релевантни според него факти и обстоятелства. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,