Решение № 2567 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2017 г.

Решение № 2567 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. С. П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 11276/25.10.2016 г., постановено по адм. дело № 8643/2015 г. по описа на ВАС и решение № 3463/18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 10511/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-14203/29.07.2014 г. на Директора на Столична дирекция за вътрешни работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на делото, но не ги представя. Ответникът - Директорът на СДВР, в писмен отговор, поддържа становище за неоснователност на направеното искане за отмяна. Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, като съображенията за това са следните: Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 1 АПК, но няма приложени към него писмени доказателства, а само формулирано искане за събиране на доказателства, чрез задължаване на ответника да ги представи, което е недопустимо в производство по отмяна. Иска се събиране на следните доказателста: 1. на основание чл. 186 ЗМВР (отм.) за компетентността на наказващия орган да издаде заповед за дисциплинарно наказание по чл. 228 ЗМВР (отм.); 2. доказателство за компетентността на органа по назначаване в МВР, съгласно чл. 86 от ЗДСл и чл. 186 ЗМВР (отм.) и чл. 8 от ППЗМВР (отм.) от министъра на МВР; 3. заповед за назначаване на служителя И. С. П. в МВР; 4. длъжностна характеристика от органа по назначаване. Посочените доказателства са могли да бъдат изискани и/или представени при подаване на първоначалната жалба в първоинстанционното производство. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, в смисъла по-горе, не са представени по делото. Посочените писмени доказателства, с искането за отмяна, не попадат в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства. Следователно не са налице нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за решаване на делото. Доводите в искането за отмяна не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към правилността на решенията, чиято отмяна се иска, която не е предмет на контрол в настоящото производство. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,