Решение № 12316 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2016 г.

Решение № 12316 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от Началника на МП "П. Б. Ц." чрез процесуален представител гл. юриск. К. Т., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила съдебно решение № 13730/15.12.2015 г. на ВАС по адм. дело № 15545/2014 г. С него е изменено Решение № 1649/15.10.2014 г. по адм. дело № 2526/2013 г. по описа на А. С. - гр. Б. с предмет задължения за антидъмпингово мито за мрежести тъкани от стъклени влакна, внос от Малайзия. В искането се твърди, че след влизане в сила на Решение № 13730/15.12.2015 г. по адм. дело № 15545/2014 г. по описа на ВАС молителят е узнал за Решение на СЕС / Девети състав/ от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г., в сила от 15.11.2016 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от C. D. A. Bucuresti /А. С. Б., Р. Р./ в рамките на производство по делото S. R. SRL срещу D. G. R. a F. P., Bucuresti и по което Съдът на СЕС е приел в решението си, че наложеното с чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение № 791/2011 г. антидъмпингово мито се прилага за вноса на такива продукти (мрежести тъкани от стъклени влакна ) без значение от коя страна са изпратени като от съществено значение е същите да бъдат с произход от Китайската народна република. Отмяната се претендира и поради аналогията на двата казуса. Подробни съображения, обосноваващи доводите за отмяна на влязлото в сила решение са изложени в искането. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за решаване от друг състав по реда на чл. 244, ал. 2 АПК. Ответникът по искането за отмяна - "Кодаг" ЕООД чрез процесуален представител адв. С. Я. в депозиран по делото писмен отговор мотивира неоснователност на искането с доводи, че решение на СЕС не е сред визираните в чл. 239 АПК основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Претендира разноски въз основа на представен договор за правна помощ. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено поради следното: Извънинстанционният способ по чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влезли в сила решения предвижда лимитивно предпоставките (основанията) за това в чл. 239 АПК, а като визираното от искателя основание по т. 1 предпоставя отмяна "когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". Това означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. В конкретния случай, предвид искането за отмяна на влязло в сила решение следва да се посочи, че решенията, постановени от СЕС по отправени преюдициални запитвания третират най-вече тълкуване на общностните разпоредби, поради което не може това решение да се причисли към новите писмени доказателства или новите обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Решенията на СЕС не са в изброените основания по АПК и предвид тяхната особеност по тълкуване на общностните разпоредби, както и обстоятелствата, че този съд не се произнася по фактическите установяване по конкретния казус, не представляват основание по чл. 239, т. 1 АПК. Нещо повече изрично Върховният административен съд в ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. се произнесе, че чл. 239, т. 4 АПК не се отнася за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, произнасянията, по които са по различни административни актове. В този смисъл решение на СЕС по отправено преюдициално запитване по друго дело не може да бъде основание за отмяна на влязло в сила друго решение. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия счита, че не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и затова искането като неоснователно на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на направени разноски за адвокатски хонорар в размер на хиляда и петстотин лева, които искателят следва да бъде осъден да му ги заплати. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,