Решение № 7057 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13407/2016 г.

Решение № 7057 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13407/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Й., от гр. П., чрез пълномощника му - адв. С. Х., против решение № 1701/26.09.2016 г. по адм. дело № 837/2016 г. на Административен съд- П. с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на р-н "Източен" при община - П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-П. е отхвърлил жалбата на Н. Т. Й., против Заповед № ЗРИ-57/12.02.2016 г. на кмета на р-н "Източен", община-П., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна полумасивна жилищна постройка-завършена и обитаема с размери около 10/10 м., Едноетажна масивна пристройка от южната страна на първата с изграждащо се стълбище за втори етаж и санитарни помещения - незавършени, с приблизителни размери: 15/10 м.", всички находящи се в ПИ с идентификатор 56784.555.119 по КККР на гр. П.. Адресат на заповедта е извършителя Н. Т. Й.. Съдът, въз основа на доказателствата по делото, е извел изводи за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Приел е, че строежа като цяло е незаконен, тъй като нито една от описаните постройки не разполага със строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Възприел е заключението на СТЕ, че едноетажната полумасивна постройка от 45,60 кв. м. е построена през 1994 г., а едноетажната масивна пристройка към нея, с площ от 45 кв. м. и санитарен възел - през 2015 г., върху общински имот, отреден по РП от 1993 г. за улица. По отношение на ПМ постройка, означена на скицата към заключението на вещото лице като "А" са изследвани предпоставките за търпимост по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, като са изведени изводи, че този строеж е нетърпим, тъй като не отговаря на действащия ЗРП и не е деклариран до 31.12.1998 г. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на чл. 171, ал. 1 и 2 АПК, съдът не е обсъдил всички доказателства, установяващи правнорелевантните факти, съответно направените правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед във всичките й части, са неправилни. По делото са приети като доказателства: Заповед № ОА 10-42/21.07.1995 г. на кмета на община- П., с правно основание чл. 160 ЗТСУ (отм.), с която по отношение на касатора / към онзи момент с име С. К. Ю./е наредено да премахне паянтова жилищна сграда на един етаж върху общински терен, намираща се югозападно от църквата на ул. "Храбрец", кв. "Д." по плана на Столипиново, гр. П., както незаконен строеж; писмо от 18.07.2013 г. /стр. 50/ на гл. архитект на община-Пловдив до касатора, по повод искане за узаконяване вх. № 9400-1136/15.07.2013 г. по § 127, ал. 2 и сл. ПЗР ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./; писмо от 26.01.1999 г. на кмета на община-П. до касатора, по повод негово искане с вх. № И8-94 С-126/10.12.1998 г. за узаконяване с подадена декларация по § 27, ал. 1 ПЗР ЗИД на ЗТСУ - отм./ ред. Д. в. бр. 79/98 г./, които не са обсъдени. Първото писмено доказателство - Заповед от 21.07.1995 г., е относимо към законосъобразността на оспорената заповед, ако строежа - предмет на тази заповед е идентичен изцяло или частично със строежа - предмет на оспорената заповед, защото ако е налице такава идентичност, втора заповед със същия предмет е недопустимо да бъде издавана - арг. от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Съдът не е обсъдил доказателствената стойност на тази заповед, относимостта й към процесното административно производство, както и не е събрал доказателства дали същата е влязла в сила, както и доказателства за идентичност /пълна или частична/ между строежа, неин предмет и строежа по процесната заповед. Ако беше събрал тези доказателства, при спазване принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес, би стигнал евентуално до други фактически и правни изводи относно законосъобразността на оспорената заповед - частично или изцяло. Необсъждането на другите две писмени доказателства и неустановяването на относими за спора факти и обстоятелства за наличие на процедури по узаконяване пред община-П., по искания на касатора от 15.07.2013 г., на основание § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ и от 10.12.1998 г., на основание § 27, ал. 1 ПЗР ЗИДЗТСУ (отм.), представлява съществено процесуално нарушение, в резултат на което изводите му, че строежа като цяло е нетърпим, са неправилни. Съдът е следвало да изиска от община- П. данни за тези производства по узаконяване, дали са приключили с откази или с издадени актове за узаконяване, както и кой е строежа - предмет на исканията за узаконяване и дали той е идентичен на строежите по процесната заповед. Едва тогава би могъл да направи извод за наличие на нетърпим строеж, спрямо едноетажната полумасивна постройка от 45,60 кв. м., изградена през 1994 г., на основание § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. При тези нарушения обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняването им. При новото разглеждане съдът следва да събере посочените по-горе доказателства, вкл. и чрез назначаване на СТЕ, за установяване на правнорелевантните факти, въз основа на които да обоснове правни изводи за законосъобразност или не на оспорената заповед изцяло или частично. По искането за разноски на касатора се дължи произнасяне от първоинстанционния съд на когото делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение