Решение № 9283 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 873/2014 г.

Решение № 9283 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 873/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Сребрен Агим Бейлери и Русана Христова Василева - Бейлери от гр. София, срещу решение № 5427 от 08.08.2013 г., постановено по адм. дело № 8700/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че решението е необосновано, тъй като направените изводи не съответстват на установените фактически обстотятелства по делото. Съдът не е отчел факта че са направени разходи като плащани такси и разноски за получаване на виза за проучване и проектиране, изготвяне на проект, техническа делба сключване на договори за изпълнение и получаване на разрешение за строеж. Иска се отмяната му. Ответниците в касационното производство - Столична община и ДНСК, оспорват касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че са доказани елементите на фактически състав на отговорността по реда на ЗОДОВ. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди: 1. претърпяна загуба, свързана с направени разходи по проектиране и строителство и 2. пропусната полза ( наемоподобни доходи от ноември 2007 г. до ноември 2010 г. ) общо в в размер общо на 278 182 лв., които са в причинна връзка с отменен административен акт - разрешение за строеж от който са произтекли вредите. Ищецът е изложил съображения относно претърпените вреди вследствие на извършени строителни работи, посочил е, че втория ответник следва да отговаря наред с първия защото по повод обжалване пред ДНСК са потвърдили разрешението за строеж, а в последствие са издали и заповед за събаряне откъдето произтичат и вредите. Ищецът е поддържал, че е претърпял имуществени вреди от 103 089 лева съгласно молбата от 17.04.2013 г. за проектиране и строеж на процесната сграда включително труд и закупени материали и 175 093 пропуснати ползи от ноември 2007 г. - до ноември 2010 г. поради неотдаването на сградата под наем. Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай като основание за претърпените вреди ищецът е посочил Разрешение № 56 от 01.02.2002 г. на главния архитект на район "Изгрев ", оставено в сила със заповед № |-97 от 12.05.2004 г. на СДНСК и отменено със решение на СГС по адм. д. № 4457/2007 г. Съдът е приел, че в случая е налице отменен незаконосъобразен административен акт, но не са налице останалите елементи на отговорността на по чл. 1 от ЗОДОВ. Установено е било по делото, че ищците са били уведомени, че така издаденото разрешение за строеж се оспорва и като не влязло в сила не следва да се извършват никакви строителни работи, че по тази причина не може да се завери заповедната книга за строежа. Счетено е, че извършването на строителството без да е влязло в сила разрешението за строеж и въпреки уведомлението, че е оспорено, правените разходи са за собствен риск и не може да се квалифицират като вреди произтичащи от отменен административен акт и то да е основание за отговорност на администрацията. За да отхвърли исковата претенция съдът се е позовал на факта, че липсва причинно следствена връзка, пряко и непосредствено вредите не са причинени от отменения административен акт, като се е позовал допълнително и на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Освен това относно исковата претенция за пропуснати ползи съдът е приел същата за недоказана, тъй като се основава на едно бъдещо намерение за отдаване под наем. Решението на административния съд е правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав преценява, че към мотивите на административния съд следва да се добавят и следните съображения: Производството по ЗОДОВ има за цел да определи реда и основанията за реализиране отговорността на държавата и общините и получаване на обезщетение от гражданите и юридическите лица в случаите на претърпени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица. С изменението на закона с дв. бр. 30/2006 г. обхвата на отговорността е разширена, като са включени и общините, а е предвидена възможност да се търси обезщетение и от юридическите лица от административни актове които ги увреждат както и действия и бездействия на администрацията. Производството обаче е исково и тежеста на доказване е на ищеца. Първоначално ищците са поддържали, че вредоносното действие за тях е настъпило от противоправно бездействие на общинската администрация и ДНСК при изпълнение на законни задължения. В л. 6 на исковата молба е посочено "че вредите са от бездействието и неизпълнението на законови разпоредби, вследствие на които издадените им от първия ответник и одобрени проекти и разрешение за строеж, потвърдени със заповед № 97 от 12.05. 2004 г. издадена от Столична РДНСК, впоследствие са отменени (разрешението за строеж и одобрените проекти) от съда". С молба от 17.04.2013 г. с т. 1 е посочено и уточнено, че "искът е предявен срещу Столична община за вреди от отменено разрешение за строеж ", а срещу ДНСК,, че със заповед са потвърдили издаденото разрешение за строеж. което в последствие е отменено от съда т. е. исковата претенция вреди и пропуснати ползи са причинени от отменен незаконосъобразен административен акт, а именно цитираното разрешение за строеж. Не се спори между страните, че съгласно НА за продажба на недвижим имот № 5, т. 1-А, рег. № 202, дело № 6/2000 г. Ваня Савкова Паричкова и Иван Денев Паричков продават на Сребрен Бейлери следния недвижими имот: западна къща близнак, находяща се в гр. София, бул. "Самоков " № 70 със застроена площ 51,64 кв. м. и състояща се от изба с две помещения, приземен етаж и първи етаж ведно с 182 ид. ч. от общите части на жилищната сграда близнак, заедно с 314,84/604 ид. ч. от дворното място цялото с площ 604 кв. м. съставляващо парцел Х-22 в кв. 51 заедно с учреденото право на строеж на продавачите. Със заповед № РД-09-26/31.01.2002 г. на кмета на район "Изгрев " е одобрено изменение на плана за регулация (ПР), като са обособени два самостоятелни имота (парцели) № 14 -422 (нов) и № 10-422 (нов) кв. 51.В следствие на това е издадено и разрешение № 56 от 1.08.2002 г. От приложеното решение от 5.03.2012 г. на РС - София постановено по гр. д. № 17458/2009 г. е видно, че между съсобствениците е извършена делба на общия съсобствен имот. Не се спори, че цитираното разрешение за строеж № 56 от 01.08.2002 г. на което ищците основават иска си е обжалвано пред РДНСК и оставено в сила със заповед № | -97/12.05. 2004 г. на началника на Столична РДНСК. С решение по адм. д. 4457/2006 г. Софийски градски съд е отменил заповедта на началника на Столична РДНСК както и оставените в сила с нея Разрешение за строеж № 56 от 1.08.2002 г. на гл. архитект на СО - район "Изгрев " и одобрените инвестиционни проекти. С решение № 816 от 19.01.2009 г. постановено по адм. д. № 11023/2008 г. е оставено в сила решението на СГС с което е отменена заповедта на СРДНСК и е отменено разрешението за строеж, като е прието, че за да е законосъобразно едно разрешението за строеж следва да е налице изискването на съгласие на съсобственика съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Разрешението за строеж е отменено по жалба на съсобственика. - Емилия Василева (виж. решение по дело 4457/2006 г. на СГС и решение по дело № 11023/2008 г. на ВАС). При тази фактическа установеност по делото основния спорен въпрос е претендираните имуществени вреди последица ли са от отменения административен акт, така както се твърди - отмененото Разрешение за строеж № 56/2002 г. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Не е спорно, че издаването на разрешение за строеж е административна дейност. Правилно и законосъобразно първоинстанциониня съд е приел, че е налице първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, а именно - отменен незаконосъобразен административен акт с влязло в сила съдебно решение. Не са налице обаче останалите елементи от фактическия състав на отговорността - вредите и казуалната им връзка с отменения административен акт. Това обстоятелство е намерило отражение в разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според който държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка последица означава директо въздействие върху правната сфера на увредения т. е. увреденото лице/а, не биха претърпели вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В конкретния случай тези предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците по реда на ЗОДОВ не са на лице. Получаването на виза за проучване и проектиране, изготвяне на проект за строежа, закупуване на строителни материали, плащаните такси са разноски свързани все с подготовката за издаване на разрешаването за строежа (от което се черпят права), те не са пряка и непосредствена вреда настъпила от отмененото разрешение за строеж. Безпорно е установено по делото, че ищците са знаели, че разрешението за строеж не е влязло в сила т. е. не могат да започнат и да извършват строителни дейности, по тази причина е отказано и заверката на заповедната книга. Ето защо следва да се приеме за обоснован извода на съда, че започването и продължаването на строителните работи е за собствен риск. Предприемайки изпълнение на не влязъл в сила административен акт (без да има разпореждане за предварително изпълнение) евентуално претърпените вреди не биха могли да се приемат пряка и непосредствена последица. Неоснователни са доводите на касаторите, че след като в заповед № 97 от 12.05.2004 г. на РДНСК се казва "оставя в сила разрешение за строеж", то неправилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице влязло в сила разрешение за строеж и от тук изводът на съда, че ищците са извършвали неправомерно строителство е необоснован. Видно от представените по делото многобройни писмени доказателства, съсобствениците са имали спорове по между си - видно от приложеното постановление на СРП, съдебни решения за делба, констативен протокол - АГ -92-12-84 от 22.03.2004 г. (на. л. 263 от делото) от които е видно, че строежа е продължил, жалби от съсобствениците, както и от ищеца до контролните органи, а и самия факт че заповедната книга за строежа не е заверена т. е. на ищците е било ясно, че не следва да се извършават строителни работи. Затова и обоснован е извода на съда за липсата на останалите елементи от фактическия състав на отговорността на по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е достатъчно наличието на отменен административен акт необходимо е да се установи че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него, което в случая не е установено. Не са установени по безпорен и категоричен начин и претендираните вреди от пропуснати ползи. Пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. В конкретния случай намерението в един бъдещ момент имота да се отдаде под наем не е достатъчно за да се приеме, че тези вреди са доказани. Липсват каквито и да е доказателства, че е имало намерение да се сключат реално договори за наем и това не е могло да стане поради забавяне на строителството. Установеното процесуално нарушение свързано с конституирането е участието на трети лица в производството по ЗОДОВ следва да се приеме за несъществено и то не влияе върху правилността на съдебното решение. Съдебната практика е постоянна и непротиворечи, трети лица в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не следва да участват. Решението не може да има никаква сила по отношение участието на привлечените като трети лица - другия съсобственик на имота и фирмата осъществяваща строителен надзор. Отношенията в производство по ЗОДОВ се развиват между увреденото лице и съответните администрация към юридическото лице което следва да бъде ответник. Представените допълнителни писмени доказателства с касационната жалба, не променят установеното по делото и не могат да доведат до изводи различни от приетите. Следва да се приеме, че не са налице сочените касационни основания, изложените в касационната доводи по същество са свързани със съществото на спора, обсъждани са от първата инстанция и са изложени мотиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение