Решение № 1339 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1494/2005 г.

Решение № 1339 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1494/2005 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр.§ 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. за с. п., гр. С., срещу въззивно решение от 27.04.2005 г. по гр. д. № 908/2004 г. на К. окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б,ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Не е съобразено от въззивния съд, че съгласно § 37 ПЗР на ЗИД на ЗСП /бр.120 от 29.12.2002 г./ ДВУИ -с. Преколница, е преминал в управление на кмета на Община К., който е и работодател на персонала в него, поради което А. за с. п., правоприемник на ОССП К., не е работодател на ищцата. Съдът е конституирал ОССП К., въпреки че не съществува като самостоятелен правен субект. Доколкото структурата на ОССП К. не е преминала в цялост в структурата на АСП, то се е налагало КОС да се произнесе и по този въпрос. Ответницата по касационната жалба Н. Ц. Г., град К., оспорва жалбата. Ответникът по касация Д. за в. с умствена изостаналост, с. П., не изразява становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Тя съдържа точно и мотивирано изложение на процесуалните основания. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: С решение от 13.12.2004 г. по гр. д. № 2706/2002 г. на ВКС на РБ е отменено решение от 27.06.2002 г. по гр. д. № 328/2002 г. на К. окръжен съд, с което са били отхвърлени по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, предявени от Н. Г. срещу Общинската служба за с. п. - Кюстендил и делото е било върнато за ново разглеждане. В производството пред ВКС е конституирана като страна А. за с. п. на основание § 32 ПЗР на ЗСП /в сила от 1.01.2003 г., ДВ бр.120/2002 г./ като правоприемник на Общинска служба за с. п. - Кюстендил. С обжалваното решение К. окръжен съд е оставил в сила решение от 22.03.2002 г. по гр. д. № 1029/2001 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която са уважени исковете на Н. Ц. Г. срещу Общинска служба за с. п. - Кюстендил, по чл. 344, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 КТ за отмяна на заповед № 49/27.02.2001 г. на директора на Д. за в. с умствена изостаналост за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на длъжността "възпитател" на работа в ДВУИ - с. Преколница към структурата на ООСП Кюстендил и ОССП-Кюстендил е осъдена да заплати на Г. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е извършено, без да е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ /редакцията до изм. ДВ, бр.52/2004 г./, тъй като в тежест на работодателя е било по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МНЗ да събере предварителна информация от определената за уволнение служителка, страда ли от някое от заболяванията, посочени в чл. 1, ал. 1, предвид представените болнични листове. Предвид данните за раждане по делото, ищцата била в състояние на бременност към момента на уволнение, но не е поискано разрешение от И. по труда. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с пасивната легитимация в процеса. Жалбоподателят не е оспорвал в процеса качеството си на работодател и е ангажирал доказателства във връзка с твърденията си, че е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ с поискано от ОССП и получено разрешение от И. по труда. С оглед на това и предвид указанията, дадени с отменителното решение на ВКС за разглеждане на спора по отношение на АСП и разпоредбата на § 33 ПЗР на ЗСП, то възражението не следва да бъде разглеждано в настоящото касационно производство. В случая уволнението е незаконно и следва да бъде отменено само на процесуално основание. Изпълнени са дадените с решението на ВКС указания по приложението на закона като е прието, че неправилно работодателят инициирал процедура по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, вместо преди това да изпълни задълженията си по чл. 1, ал. 2 Наредба № 5/87 г. на МЗ за събиране информация от служителката, страда ли от болестите,посочени в ал. 1 за изясняване характера на болестта /изписана на латиница в болничните листове/. Правилен е изводът на въззивния съд, че не е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ в редакцията към момента на уволнението, тъй като преди уволнението работодателят не е получил разрешение от инспекцията по труда по тази точка. Полученото разрешение е по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, но не и по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. Ето защо правилно уволнението е отменено като незаконно съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ само на процесуално основание, без спорът да е разгледан по същество. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г.о.