Решение № 5514 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2022 г.

Решение № 5514 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2022 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 7543/14.12.2021 г. по адм. д. № 8710/2021 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. По делото е постъпила частна жалба от "Нове Интернал" ЕООД, чрез своя процесуален представител срещу решение № 7543/14.12.2021 г. по адм. д. № 8710/2021 г. на Административен съд София-град, в частта с характер на определение, в която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № РА-20-40/04.08.2021 г. на главния архитект Столична община, а производството е прекратено. Претендира отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. В писмен отговор главния архитект на Столична община изразява становище за неоснователност на частната жалба. В писмени бележки "Нове Интернал" ЕООД намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът – директорът "Югозападно държавно предприятие", Териториално поделение – държавно горско стопанство София не взема становище по касационната и частната жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По допустимостта и основателността на касационната жалба: Първоинстанционният съд е сезиран с жалби от директора на "Югозападно държавно предприятие", Териториално поделение - държавно горско стопанство София и от "Нове Интернал" ЕООД срещу заповед № РА-20-40/04.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 196, ал. 2 ЗУТ е одобрен констативен протокол от 26.05.2021 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, назначена със заповед № РА-20-43/17.09.2019 г. на главния архитект на Столична община за обследване на състоянието на строеж: "Прозирна ограда с дължина 2222 л. м. ", разположена в имоти с идентификатори 68134.2097.392, 68134.2097.466, 68134.2097.464 и 68134.2097.532 по КККР на гр. София, находящи се в Природен парк "Витоша", район "Витоша" и на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ и чл. 4, чл. 5 и чл. 6 Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община е наредено на ТП "Държавно горско стопанство София" да премахне описания строеж, в качеството си на носител на права за управление на имоти с идентификатори 68134.2097.392, 68134.2097.466, 68134.2097.464 и 68134.2097.532 по КККР на гр. София, находящи се в Природен парк "Витоша", поради обстоятелството, че строежът се явява неподходящ по местонахождение и разположение. С обжалваното решение съдът оставил без разглеждане жалбата на "Нова Интернал" ЕООД и е прекратил производството в тази част. По жалбата на директора на "Югозападно държавно предприятие", Териториално поделение - държавно горско стопанство София съдът отменя оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК, право да обжалват решението имат страните, за които то е неблагоприятно. Правна легитимация за защита на интересите си като жалбоподатели имат лицата, засегнати от разпоредителната част на акта. В противен случай за тях не е налице правен интерес от обжалване. Главният архитект на Столична община има правен интерес да оспори решението единствено в отменителната му част, доколкото и прекратителната част е с благоприятен за него резултат. Освен изложеното, съобщение за решението е получено от касатора на 17.12.2021 г., а касационната жалба е с изходящ номер от 30.12.2021 г., в който ден е и входирана в регистратурата на административния съд. Като подадена след 7-дневния срок за оспорване на решението в прекратителната му част касационната жалба се явява просрочена и недопустима в тази й част и на основание чл. 215, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Предвид изложеното, касационната жалба, с която се оспорва решението в прекратителната му част по отношение на жалбата на "Нове Интернал" ЕООД срещу заповед № РА-20-40/04.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, следва да се остави без разглеждане, тъй като е недопустимо да се търси защита на правата на трети лица, съдебният акт в тази част е с благоприятен резултат за касатора и касационната жалба е тази част е просрочена. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и съдът дължи произнасяне по нея. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид, че за да отмени издадената заповед, решаващият съд е развил следните доводи: Подадената от "Нове Интернал" ЕООД е недопустима, тъй като дружеството не попада сред кръга субекти по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. То не е извършител или собственик на оградата и не е носител на ограничени вещни права по отношение на имота. Процесната заповед е издадена от компетентен орган – главния архитект на Столична община, в съответствие с предоставените му правомощия със т. 1. 38 от заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община. В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Констатациите на служителите на общината – комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, са оформени надлежно с констативен протокол, в който са отразени данните относно собствеността на строежа/имота, градоустройствения статут на имотите, както и констатациите от огледа на място и изслушването на заинтересованите лица, в резултат на което е направено предложение до главния архитект да се издаде оспорената заповед. Заповед е издадената в противоречие с приложимия материален закон. Имотите, през които минава наредената за премахване ограда, са публична държавна собственост, като попадащи в природен парк. Процесната заповед е издадена по отношение на лице, което не може да бъде нейн адресат, тъй като не е собственик на предмета на административния акт. Освен това, съдът намира, че след като оградата е построена през 1986 г., същата не може да бъде съобразявана с издадените по-късно Закон за защитените територии (ЗЗТ, обн. ДВ бр. 133 от 11.11.1998 г.) и Закон за горите (ЗГ, обн. ДВ бр. 19 от 08.03.2011 г., в сила от 09.04.2011 г.), доколкото и Териториално поделение - държавно горско стопанство София е започнало да стопанисва имотите едва през 2000 г. Освен изложеното, с процесната ограда на се ограничава достъпа до горски пътища или маркирани пътеки, каквито според вещото лице няма в оградената площ, поради което не намира приложение посоченото в заповедта основание за премахване на строежа като неподходящ по местоположение и разположение. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е изпълнена метална оградна мрежа на места с бодлива тел, с височина 2, 00 м, монтирана на бетонови и метални колове на разстояние 2, 00-2, 50 м един от друг посредством болтове и дебела тел /към металните колове само с дебела тел/, боядисани с боя против корозия в много добро състояние, без да са необходими ремонти дейности, изградена за осигуряване на безопасност на имотите и сградите в тях. При направен оглед на място, вещото лице е установило, че по цялата дължина на оградата няма наличие на горски пътеки или пешеходни туристически пътеки в района, в който е ограничен достъпа на свободно преминаване. Според чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. В настоящия казус не са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповед на такова основание. На първо място, Териториално поделение – държавно горско стопанство София не е собственик на оградата, доколкото същото само стопанисва терена - публична държавна собственост, в който е разположена оградата. По данни по делото, оградата е изградена още преди имотите да му бъдат отдадени за управление. Не намират приложение и посочените в обжалвания акт разпоредби на 148, ал. 10 Закона за горите, според която собствениците и ползвателите на имоти в горските територии или граничещи с такива не могат да ограничават достъпа до горските пътища, включително чрез ограждане или по друг начин, ограничаващ свободното им ползване, и чл. 14, ал. 1 Закона за защитените територии, според който собствениците и ползвателите на гори и земи в защитени територии не могат да ограничават движението по пътищата и по маркираните пътеки, минаващи през имотите им, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, оградата не възпрепятства преминаването на хора, тъй като не ограничава достъпа до горски пътища или маркирани пътеки. В този смисъл оградата не е неподходяща по местоположение и разположение, така, както изисква нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е отказал да назначи повторна експертиза по поставените от ответника допълнителни въпроси. Съгласно субсидиарно приложимите по реда на чл. 144 АПК разпоредби на чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Следователно, при изяснена фактическа обстановка и липса на такива неясноти по обстоятелствата от значение за разрешаването на спора, искането за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза правилно е отхвърлено. В тази връзка по реда на чл. 203 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Експертното заключение е оценено заедно с останалия доказателствен материал и са изложени подробни мотиви по възраженията на административния орган, които се възприемат и от настоящия състав. Предвид изложеното, като е отменил като материално незаконосъобразна обжалваната заповед, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение в отменителната му част, съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваната част от решението не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението в тази си част като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, заповедта на кмета на общината за премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали на заварени или търпими строежи следва да бъде насочена срещу собствениците им. Дружеството не е собственик или извършител на наредената за премахване ограда. По делото не се представят и документи за собственост върху имота, в който се намира строежа или за други ограничени вещни права. Същото представя данни за собственост на сгради разположени в имот 74, а оградата загражда значително по-голяма територия. Следователно, издадената заповед с такова съдържание не засяга негови права и законни интереси. Правилно решаващият съд е посочил, че адресат на протестираната заповед е само "Югозападно държавно предприятие", Териториално поделение - държавно горско стопанство София. Тази заповед засяга само неговата правна сфера. Права и законни интереси на други лица не се засягат неблагоприятно от оспорената заповед, поради което и други лица нямат правен интерес да участват в производството по оспорване на заповед № РА-20-40/04.08.2021 г. на главния архитект на Столична община. Поради това, частната жалба на "Нове Интернал" ЕООД е неоснователна, а решението в прекратителната му част е законосъобразно. Това налага решението в прекратителната му част с характер на определение да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,