Решение № 4160 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2014 г.

Решение № 4160 от 15.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Викинг Комерс" ЕООД, гр. Варна, срещу решение № 757 от 28.03.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 4224/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 031201753 от 24.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 659 от 08.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна, относно установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 - 12.2010 г. и м. 02.2011 г. общо в размер на 394 260.69 лв. и лихви за забава в размер на 59 329.38 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит (ДК) по фактури, издадени от "Зърнокомерс ННН" ЕООД, ЕТ "Красен Вълчев", "Агроинвестмънт 2009" ЕООД и "Райнови" ЕООД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че по делото са събрани многобройни доказателства, които в своята съвкупност установяват реалност на доставките на стоки, както от преките доставчици, така и последващата им продажба. Тези доказателства били тълкувани превратно от административния съд, което довело до неправилно приложение на закона. Поддържа вътрешно противоречие и липса на мотиви в първоинстанционното решение. Посочва, че са налице правоотношения по транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от Търговския закон (ТЗ) по спорните фактури, по които можело да се проследи движението на стоката от преките му доставчици към "Меджик флейм" ООД и към "Гленкор Грейн България" ЕООД. Поддържа, че са налице всички законови предпоставки за признаване правото му на ДК. Посочва, че съдът неправилно е възпроизвел практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна оспорва жалбата в писмен отговор от 03.06.2014 г. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 031201753 от 24.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 659 от 08.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, на касатора са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 - 12.2010 г. и м. 02.2011 г. общо в размер на 394 260.69 лв. и лихви за забава в размер на 59 329.38 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Зърнокомерс ННН" ЕООД, ЕТ "Красен Вълчев", "Агроинвестмънт 2009" ЕООД и "Райнови" ЕООД. Спорните фактури са както следва: от "Зърнокомерс ННН" ЕООД фактури и данъчни известия с № 35/22.11.2010 г. с предмет "царевица 2.68 тона" и ДДС -188.67 лв., № 36/02.12.2010 г. с предмет "аванс доставка" и ДДС 36000 лв.; № 38/10.12.2010 г. с предмет "върнат аванс" и ДДС -7500 лв.; № 39/16.12.2010 г. с предмет "върнат аванс" и ДДС -18000 лв.; № 40/16.12.2010 г. с предмет "слънчоглед -170 тона" и ДДС -26486 лв.; № 41/16.12.2010 г. с предмет "слънчоглед - 119.85 тона" ДДС -17963.77 лв.; № 42/27.12.2010 г. с предмет "върнат аванс" и ДДС -5416.67 лв.; № 43/14.02.2011 г. с предмет "пшеница 300 тона" и ДДС 25980 лв.; № 44/16.02.2011 г. с предмет "царевица" 100 тона и ДДС 8280 лв.; № 45/17.02.2011 г. с предмет "пшеница 300 тона" и ДДС 26280 лв.; № 46/24.02.2011 г. с "пшеница 80 тона" и ДДС 6928 лв.; № 47/24.02.2011 г. с предмет "пшеница 150 тона" и ДДС 13290 лв. и № 48/28.02.2011 г. с предмет "пшеница 300 тона" и ДДС 31010 лв. /общо отказан ДК от този доставчик 72212.89 лв./; от ЕТ "Красен Вълчев" по фактура № 196/18.02.2011 г. с предмет "пшеница 350 тона" и ДДС 30 660 лв.; от "Агроинвестмънт 2009" ЕООД по фактура № 523/02.11.2010 г. с предмет "слънчоглед 300 тона" и ДДС 47520 лв. и ДКИ № 524/20.11.2010 г. с ДДС - 548.06 лв.; № 525/22.11.2010 г. с ДДС - 60 лв. и № 526/22.11.2010 г., с ДДС -296.54 лв. и от доставчик "Райнови" ЕООД по фактури № 2/26.11.2010 г. с предмет "слънчоглед реколта 2010 г. 300т" с ДО 253500 лв. и ДДС 50700 лв., № 4/03.12.2010 г. с предмет "слънчоглед реколта 2010 г. 300т" с ДО 258000 лв. и ДДС 51600 лв., № 5/03.12.2010 г. с предмет "пшеница реколта 2010 г. 400 т. " с ДО 146000 лв. и ДДС 29200 лв., № 7/08.12.2010 г. с предмет "пшеница 120 т." с ДО 43200 лв. и ДДС 8640 лв., № 8/08.12.2010 г. с предмет "пшеница 280 т." с ДО 100800 лв. и ДДС 20160 лв., № 9/10.12.2010 г. с предмет "пшеница 500т. " с ДО 180000 лв. и ДДС 36000 лв., № 17/17.02.2011 г. с предмет " пшеница 200т. " с ДО 87600 лв. и ДДС 17520 лв., ДКИ 0...013/20.12.2010 г. с ДО 15069.60 лв. и ДДС 3013.92 лв. и ДКИ 0...012/17.12.2010 г. с ДО 170857.60 лв. и ДДС 34171.52 лв. Ревизиращият орган е направил извод, че доставките, предмет на фактурите, не са извършени и данъкът е начислен неправомерно, поради което на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС е отказано приспадане на ДК. Изложени са доводи за липса на доказателства, че доставчиците са разполагали с фактурираните количества, както и, че същите са натоварени, превозени, разтоварени и приети от ревизираното лице (РЛ). За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че липсват доказателства за предаване на стоката, тъй като представените частни документи - товарителници и пътно-прехвърлителни разписки (ППР) са с непопълнени реквизити и липса на подписи на съставилите ги лица, поради което стоката не можело да бъде индивидуализирана с тях. Изложени са мотиви, че в голяма част от представените товарителници са посочени лица, различни от продавача и купувача по процесните фактури, а на кантарните бележки не било посочено като получател ревизираното лице. Формиран е краен извод за липса на доказателства, че стоките са доставени именно от посочените във фактурите доставчици поради липса на данни, че последните са разполагали с фактурираните количества зърно. Съдът не е кредитирал заключенията на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (основно и допълнително) поради неизвършване на проверка в счетоводствата на доставчиците. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно спорния материално правен въпрос - дали преките доставчици са притежавали собствеността върху количествата зърно, посочени във фактурите, и дали са прехвърлили собствеността върху тях в полза на ревизираното лице. Не е било спорно, че фактурите са отразени в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди и е извършено плащане. Правилни са изводите на решаващия съд, че за реалната доставка на стоки не е достатъчно наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Понятието за доставка включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. В този контекст националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик (т. 33 - 34 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). От една страна, лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия, а от друга страна - националната юрисдикция, в съответствие с националните правила за доказването, следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали е налице право на приспадане (т. 37 и т. 43 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). В тази връзка първоинстанционният съд е извършил обоснована преценка на всички доказателства по делото и правилно е приел, че непълнотата на реквизитите на представените частни документи не дава възможност да се направи категоричен и несъмнен извод за наличие на реално прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Представените пътно-прехвърлителни разписки съдържат отбелязване, че получател на зърното е прекият доставчик, но "чрез "Викинг комерс" ЕООД за "Меджик флейм" ООД". Това обстоятелство, обсъдено съвкупно с липсата на подпис за получил стоката /освен превозвач/ в ППР, липсата на собствени или наети зърнобази при преките доставчици, неяснотата за чия сметка е превозът, липсата на реквизити в декларациите на търговците на зърно по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 40 от 15 септември 2003 г. на МЗГ относно произхода на зърното, навеждат на извод за липса на реални доставки на стоки. Търговец на зърно е физическо или юридическо лице, което купува зърно с цел преработка или продажба в първоначален, преработен или обработен вид и е регистрирано в Националната служба по зърното (чл. 23, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно). Търговецът на зърно е длъжен да притежава собствен или нает склад за съхранение на зърно или сключен договор с лицензиран публичен склад и/или регистрирано зърнохранилище за съхранение на зърно (чл. 23, ал. 3 ЗСТЗ). В конкретния случай четиримата доставчици са декларирали, че не притежават собствен или нает склад за съхранение на зърно. Търговските сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно, се сключват в писмена форма и декларация от производителя за произход и добра земеделска практика (чл. 28, ал. 1 ЗСТЗ). Съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № 40 от 15 септември 2003 г. за реда на регистриране на търговците на зърно, водене и съхранение на регистъра и за осъществяване на контрол върху тяхната дейност - когато зърното, обект на търговски сделки, преминава през повече от един търговец на зърно, всеки един от тях издава декларация по образец съгласно приложение № 2, която се издава въз основа на издадените декларации от производителите за произход и добра земеделска практика. В контекста на посочената национална уредба правилно и обосновано първоинстанционният съд е изследвал обстоятелствата, притежавали ли са доставчиците спорните количества зърно и по какъв начин са прехвърлили собствеността, овластявайки касатора да се разпорежда фактически с нея като собственик. За целите на общата преценка дали разглежданите доставки на стоки са действително осъществени, националната юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или последващи разглежданите в главното производство (т. 38 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). При насрещната проверка на прекия доставчик "Райнови" ЕООД /ПИНП от 15.06.2011 г./ е установено, че предмет на фактурите не е продукция - собствено производство, а закупена от предходни доставчици стока. Предоставени са данни за предходните доставчици и обяснение, че дружеството не притежава лиценз за склад или зърнохранилище, не е имало негов представител при товарене на стоката, която е товарена от фирмата производител, а доставчикът няма собствени товарни средства. Същото е в противоречие с писменото обяснение на ревизираното лице, дадено в хода на ревизията /стр. 194 от папка № 1/, че транспортът е изцяло за сметка на доставчика, като стоките се превозват от база на доставчика до база на клиентите на "Викинг комерс" ЕООД. Няма спор, че преките доставчици не разполагат със собствени зърнобази. Представени са договор от 02.12.2010 г. за закупени 200 тона пшеница реколта 2010 г. от "Булагримекс" ООД и фактура № 62/02.12.2010 г., договор от 06.12.2010 г. със същия доставчик за 80 тона пшеница реколта 2010 г. по фактура № 63/06.12.2010 г., договор от 08.12.2010 г. със същия доставчик за 20.620 тона пшеница реколта 2010 г. и фактура № 64/08.12.2010 г., придружени с декларация за произход на земеделския производител. Съобразно обяснение на представител на доставчика "Булагримекс" ООД (стр. 675 - 677 от папка 5) пшеницата е собствено производство, а транспортът е за сметка на клиента. Представени са 8 броя пътно-прехвърлителни разписки от 04.- 08.12.2010 г. /стр. 636 - 634 от приложение № 5/ за предаване на стоката с получател "Райнови" ЕООД чрез "Викинг комерс" ЕООД за "Меджик флейм" ООД. Разписките съдържат данни за пътно-транспортното средство, с което е превозена стоката, както и подписи на изпращач "Булагримекс" ООД чрез Красимир Траянов и на приел превозвач. Същите не носят подпис на получател на стоката, който в случая е трудно установим предвид текста на разписките "за "Райнови" ЕООД чрез "Викинг комерс" ЕООД за "Меджик флейм". Представени са договор от 02.12.2010 г. за закупени 99 тона пшеница реколта 2010 г. от ЕТ "Гримс" - Георги Тодоров и фактура № 27/03.12.2010 г., придружени с декларация за произход на земеделския производител, договор от 02.12.2010 г. за закупени 125 тона пшеница реколта 2010 г. от ЗП Драгни Стоянов Станчев и фактура № 36/04.12.2010 г., придружени с декларация за произход на земеделския производител, фактура № 416/21.12.2010 г. от "Симеон Георгиев" ООД за 137 тона пшеница реколта 2010 г. и декларация за произход на земеделския производител. Представена е фактура № 166/26.11.2010 г. от "Димони-М" ЕООД с предмет 40.660 тона слънчоглед реколта 2010 г. и декларация от търговеца за добра земеделска практика, фактура № 34/26.11.2010 г. от "СМРМ-Транс" ЕООД за 259.34 тона слънчоглед реколта 2010 г. и декларация от търговеца за добра земеделска практика. Съгласно обяснения на поддоставчик "СМРМ - Транс" ЕООД /стр. 994 - 995 от приложение № 6/ транспортът е за сметка на "Райнови" ЕООД, което е в противоречие с обясненията на прекия доставчик, цитирани по-горе, че не е участвал в превоза на стоката. Представените декларации за произход от търговеца по веригата "Дао-07" ЕООД не съдържат отбелязване, дали закупеното от "СМРМ - Транс" ЕООД зърно е от земеделски производител или от търговец /стр. 985-987 от приложение № 6/. Съгласно обяснението на земеделския производител Драгни Стоянов Станчев /стр. 1146 от приложение № 7/ продукцията е транспортирана за сметка на купувача, което е в противоречие с обясненията на "Райнови" ЕООД, че не е участвал в превоза на стоката. Представена е фактура № 930/07.12.2010 г. от ЕТ "Атанас Паянев" с предмет "30 тона пшеница" и протокол от 08.12.2010 г., че лицето е производител на земеделската продукция, който не е във формата по Наредба № 40 от 15 септември 2003 г. на МЗГ. Съгласно обяснение на Атанас Паянев (стр. 742 от папка № 5 от приложенията) стоката е превозена с транспорт на купувача. Представена е ППР № 1/10.12.2010 г. за предаване на стоката на "Райнови" ЕООД чрез "Викинг комерс" ЕООД за "Меджик флейм" ООД за Мелница гр. Варна (стр. 720 от папка № 5). Пътно-прехвърлителната разписка не съдържа индивидуализиращи данни на лицето, приело стоката и не може да служи като доказателство за предаването й. Представена е фактура № 729/07.12.2010 г. от "Анпа ойл" ЕООД с предмет "170 тона пшеница" и протокол от 08.12.2010 г., че лицето е производител на земеделската продукция, който не е във формата по Наредба № 40 от 15 септември 2003 г. на МЗГ. Съгласно писмените обяснения на представител на "Анпа ойл" ЕООД (стр. 796 от папка № 5 от приложенията) реално извозените количества пшеница са 143 620 кг, извозени с транспорт на купувача. Представени са четири броя ППР от 10.12.2010 г., издадени от "Анпа ойл" ЕООД за предадени на "Райнови" ЕООД чрез "Викинг комерс" ЕООД за "Меджик флейм" ООД количества пшеница за Мелницата гр. Варна. Пътно-прехвърлителните разписки съдържат подпис на изпращач и превозвач с отбелязване на регистрационен номер на превозното средство. От същите не може да се установи, на кого е предадена стоката. По идентичен начин представените пътно-прехвърлителни разписки, издадени от ЕТ "Гримс - Георги Тодоров" /стр. 1095-1097 от приложение № 7/ съдържат подпис на изпращач и приел превозвач с отбелязване "за прехвърляне от "Райнови" ЕООД чрез "Викинг комерс" ЕООД за база на "Меджик флейм". Разписките не носят подпис за получател на стоката, поради което не доказват предаване на стоката от "Райнови" ЕООД на касатора. Идентични са ППР, издадени от името на "Симеон Георгиеви" ООД /стр. 1350 - 1354 от приложение № 8/ "за Райнови" ЕООД и "Меджик флейм" без подпис за получател на стоката. Кантарните бележки, представени от същия поддоставчик "Симеон Георгиеви" ООД /стр. 1341 - 1349 от приложение № 8/ не предоставят възможност за индивидуализация на лицето, приело зърното. Представена е фактура № 220/09.12.2010 г. от "Агро лукс имоти БГ" ЕООД с предмет "130 тона пшеница реколта 2010 г. ", фактури № 229/23.02.2011 г. за 42 тона пшеница-реколта 2010 г., № 226/18.02.2011 г. от "Агро лукс имоти БГ" ЕООД за 200 тона пшеница, № 219/07.12.2010 г. от "Агро лукс имоти БГ" ЕООД за 534.080 тона слънчоглед, придружени с декларации за произход на земеделския производител. Представена е фактура № 3/09.12.2010 г. за закупени 28 тона пшеница от земеделски производител "Гео Бай" ЕООД без декларация за произход и добра земеделска практика във формата по Наредба № 40 от 15 септември 2003 г. Представена е фактура от 23.02.2011 г. от ЗП Стоян Лазаров за 40 000 кг пшеница реколта 2010 г. без декларация за произход на ЗП. В нито един от представените от доставчика "Райнови" ЕООД договори за закупена продукция от земеделски производител или друг търговец не е включена клауза по чл. 329 от Търговския закон - продавачът да предаде стоката на посоченото от купувача трето лице, нито е посочено трето лице. Посочено е в договорите, че количеството на стоката ще се определя въз основа на кантарни бележки, а качеството - по анализни свидетелства на независима контролираща организация. Не са представени такива документи - кантарни бележки, съдържащи подписи на страните по доставките, които да удостоверят предаване на стока, както и анализни свидетелства за качеството й. Уговорката, че "стоката ще бъде доставена на място, указано от купувача", не съответства на изискванията на чл. 329 ТЗ. В представените от ревизираното лице декларации от търговец на зърно по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 40/2003 г. на МЗГ, издадени от "Райнови" ЕООД, не се съдържа отбелязване на произхода на стоката (от земеделски производител или от търговец на зърно (стр. 156, 143, 128, 112, 100, 92, 78, 59 от папка - приложение № 1 от преписката). По идентичен начин декларациите за произход по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 40/2003 г. на МЗГ, представени от "Райнови" ЕООД в хода на ревизията /стр. 1251 -1263 от приложение № 8/ не се съдържат отбелязване на произхода на стоката /от земеделски производител или от търговец на зърно/. Представените пътно-прехвърлителни разписки не съдържат отбелязване на място на товарене и разтоварване, не съдържат данни за изпращач и получател, нито три имена и други индивидуализиращи данни на лицата, подписали документите (стр. 148 - 153, стр. 132 - 142, стр. 114 - 127, стр. 102 - 109, стр. 96 - 97, стр. 82 - 91, стр. 61 - 77, стр. 43 - 55 от папка - приложение № 1 от преписката), поради което не могат да служат като доказателство за предаване на стоката. С доставчика "Зърнокомерс ННН" ЕООД касаторът е сключил договори за покупко-продажба: от 25.10.2010 г. на 200 тона царевица реколта 2010 г., от 27.10.2010 г. за 170 тона слънчоглед реколта 2010 г., от 11.10.2010 г. за 500 тона слънчоглед реколта 2010 г., от 14.02.2011 г. за 300 тона пшеница реколта 2010 г., от 16.02.2011 г. за 100 тона царевица реколта 2010 г., от 17.02.2011 г. за 300 тона пшеница реколта 2010 г., от 24.02.2011 г. за 230 тона пшеница реколта 2010 г., от 28.02.2011 г. за 350 тона пшеница реколта 2010 г. Договорите не съдържат клауза по чл. 329, ал. 1 ТЗ, напротив - изрично е посочено в тях, че правата и задълженията на страните не могат да бъдат прехвърляни на трети лица (т. 7.2. от договорите). По делото не са ангажирани доказателства за съобщаване или изпращане на документи съобразно чл. 329, ал. 2 ТЗ, поради което тезата на касатора за наличие на транзитна продажба е неоснователна и недоказана. Съгласно договорите количеството на стоката се определя по кантарни бележки, издадени в мястото на разтоварване, каквито няма представени по делото, носещи подписи на представител на "Зърнокомерс ННН" ЕООД и на касатора. Представител на доставчика "Зърнокомерс ННН" ЕООД е декларирал (стр. 471 - 472 от папка № 3), че няма нает склад за съхранение на зърно, няма наети работници и регистриран касов апарат, а закупената продукция се превозва веднага с транспорт на фирмата - купувач. Същото е в противоречие с писменото обяснение на ревизираното лице от 28.07.2011 г., дадено в хода на ревизията /стр. 303 от папка № 2/, че транспортът е изцяло за сметка на доставчика, като стоките се превозват от база на доставчика до база на клиентите на "Викинг комерс" ЕООД. Няма спор, че преките доставчици не разполагат със собствени зърнобази. Представени са доказателства за закупуване на стоката от други лица: "Оксилайт инвест" ЕООД, "Вертус агро" ЕООД, "Жи Кар ауто" ЕООД, "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД, "Крис дженерали груп" ЕООД. Представените от поддоставчиците декларации от търговец на зърно за произход не съдържат отбелязване относно произхода на закупеното зърно - дали е от земеделски производител или от друг търговец, т. е. не съдържат задължителни реквизити по приложението към чл. 14, ал. 3 от Наредба № 40/2003 г. на МЗГ. Договорите за покупко-продажба между доставчика "Зърнокомерс ННН" ЕООД и поддоставчиците не съдържат клаузи по чл. 329 ТЗ. Представени са товарителници с отбелязан изпращач "Викинг комерс" ЕООД, получател "Гленкор" и превозвач "Агро" ЕООД, съдържащи подписи единствено за превозвач, които не могат да бъдат индивидуализирани. Товарителниците не съдържат подписи на доставчика "Зърнокомерс ННН" ЕООД, поради което по никакъв начин не могат да служат като доказателство за предаване на зърното от доставчика към ревизираното лице. Съгласно договорите количеството на стоката се определя по кантарни бележки, издадени в мястото на разтоварване. Представените по делото кантарни бележки (стр. 360 - 374 от папка 3 към делото) не съдържат подпис на представител на "Зърнокомерс ННН" ЕООД и не могат да бъдат доказателство за предаване на зърното от доставчика към ревизираното лице. Кантарните бележки са издадени директно на името на "Викинг комерс" ЕООД и не доказват предаването на стоката от сочения доставчик "Зърнокомерс ННН" ЕООД към касатора. Товарителниците, съставени от името на изпращач "Зърнокомерс ННН" ЕООД, получател "Викинг комерс" ЕООД за "Меджик флейм" ЕООД (стр. 341 - 357 от папка № 3 към делото) не носят подпис на представител на доставчика, не съдържат данни за конкретен адрес на натоварване и разтоварване на стоката. Същите съдържат данни за регистрационен номер на автомобил, по който обаче не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че стоките са предадени от доставчика "Зърнокомерс ННН" ЕООД на получателя "Викинг комерс" ЕООД. В представените от ревизираното лице декларации от търговец на зърно по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 40/2003 г. на МЗГ, издадени от "Зърнокомерс ННН" ЕООД, не се съдържа отбелязване на произхода на стоката (от земеделски производител или от търговец на зърно (стр. 242, стр. 238, стр. 234, стр. 230, стр. 226, стр. 222 от папка - приложение № 2 от преписката). С доставчика ЕТ "Красен Вълчев" е сключен договор от 17.02.2011 г. за покупко-продажба на 350 тона пшеница - реколта 2010 г. В договора липсват клаузи за предаване на стоката на посочено от купувача трето лице по смисъла на чл. 329 ТЗ. Договорено е количеството да се определя въз основа на кантарни бележки, издадени от продавача (т. 3.2. от договора). В представените пътно-прехвърлителни разписки (стр. 161-168 от преписката) липсва отбелязване на товарен и разтоварен пункт. Същите не съдържат подписи за изпращач и получател, а само за "приел превозвач", но без посочване на наименование на превозвача и на трите имена на лицето, подписало ППР от името на превозвача. По писмени обяснения на ревизираното лице (стр. 194 от преписката) получаването на стоките от доставчиците "Райнови" ЕООД и ЕТ "Красен Вълчев" е документирано с пътно-прехвърлителни разписки, а транспортът на стоките е за сметка на доставчика. Същото е в противоречие с обясненията на доставчиците, че транспортът е за сметка на клиента /на купувача/. Ревизираното лице е представило декларация за произход и добра земеделска практика, издадена от ЕТ "Красен Вълчев", в която е посочено, че зърното е собствено производство /стр. 171 от папка № 1/, което не се установява по делото /доставчикът ЕТ "Красен Вълчев" да е регистриран земеделски производител/. Доставчикът "Агро Инвестмънт 2009" ЕООД е представил в хода на ревизията протоколи за изкупуване на земеделска продукция от земеделски производители /стр. 574 - 581, стр. 554 - 557 от папка № 4 от приложенията/, които не са придружени от декларации за произход и добра земеделска практика на производител. В представените доказателства за извършен транспорт - товарителници /стр. 562 - 570 от папка № 4/ като изпращач е вписан "Викинг комерс" ЕООД, като получател "Меджик флейм" ООД, но същите не съдържат данни за конкретен товарен или разтоварен пункт, както и подписи и имена на лицата, които са предали, респ. приели стоката. Същите документи не могат да служат като доказателства за предаване на фактическата власт върху стоките по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Представени са приемни бележки за приемане на зърно в складова база на "Зърнени храни България" АД гр. Провадия, в които касаторът е отбелязан като производител, а за доставчик е отбелязан "Меджик флейм" ЕООД. В представените от ревизираното лице декларации от търговец на зърно по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 40/2003 г. на МЗГ, издадени от "Агро Инвестмънт 2009" ЕООД, не се съдържа отбелязване на произхода на стоката (от земеделски производител или от търговец на зърно (стр. 259 от папка - приложение № 2 от преписката). Представените пътно-прехвърлителни разписки не съдържат отбелязване на място на товарене и разтоварване, не съдържат данни за изпращач и получател, нито три имена и други индивидуализиращи данни на лицата, подписали документите (стр. 244-258 от папка - приложение № 2 от преписката). Представените от жалбоподателя с молба от 30.05.2013 г. писмени доказателства относно предаване на зърно от "Викинг комерс" ЕООД на "Меджик флейм" ООД не навеждат на извод за реалност на доставките от преките доставчици към "Викинг комерс" ЕООД. Приложените кантарни бележки от складова база на "Пристанище Варна" ЕАД с получател и товародател "Гленкор Грейн България" не доказват предаване на стока, тъй като не съдържат подписи за предал и получил. По идентичен начин кантарните бележки на "Тинком Инвест" ЕООД гр. Варна и "Мусимпекс" ООД гр. Варна, както и товарителниците и складовите разписки, представени от жалбоподателя за ревизирания период м. декември 2010 г., не доказват предаване на зърно между преките доставчици и ревизираното лице. Изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е работила по посочените писмени доказателства, които не съдържат подписи за предаване и получаване на стоката от преките доставчици към ревизираното лице, поради което не могат да служат като доказателство за реалност на спорните доставки. Правилно експертизата не е кредитирана от първоинстанционния съд, който съгласно чл. 202 ГПК не следва да я възприеме безкритично, а да я обсъди заедно с другите доказателства по делото. Вещото лице е описало придружаващи стоката първични счетоводни документи, но както се посочи, същите не съдържат подписи на представители на преките доставчици и не могат да служат като доказателство за предаване на стоките от тях към касатора. По изложените съображения от приетата по делото ССЕ не следва извод за реалност на спорните доставки. Правилно е прието от административния съд, че от представените доказателства не се установява, че доставчиците са разполагали с процесните стоки и че в съответните зърнобази са приемани количествата зърнени култури, предадени от преките доставчици на касатора, отговарящи на тези по процесните фактури. В настоящия случай не е доказана пряката доставка по процесните фактури, поради което е без значение последващата реализация на стоката, защото стоката може да е придобита от други доставчици. Въз основа на кантарните бележки за последващата доставка на стоката, не може да се направи извод, че доставчиците, по чиито фактури е отказан данъчен кредит, са предали стоката на ревизираното лице, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните доставки не са реални. Неоснователно е твърдението, че обжалваното решение противоречи на съдебната практика на Съда на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Позоваването на тълкуването на материалния закон, дадено в решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С-80/11 и С - 142/11, в случая е неотносимо към спора, доколкото ВАС многократно се е произнасял, че даденото тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС следва постоянната практика на Съда, че добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Настоящият случай не е такъв именно защото не е доказана реалността на преките доставки, а фактическата преценка за осъществяването на този факт, според съдебната практика на СЕС, в съответствие с принципа на национална процесуална автономия, е в компетентността на националната юрисдикция, която следва да извърши тази преценка съобразно националните правила за доказване. /вж. Решение на СЕС по дело С-285/11 Боник/. В същото време, СЕС нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. В случая правото на данъчен кредит по процесните фактури не е отказано поради това, че ревизираното дружество не е доказало материалната и техническата обезпеченост на своите доставчици, а поради това, че не е доказана реалност на самите доставки. Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства, са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно е на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,