Решение № 7203 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2010 г.

Решение № 7203 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Алексиев, срещу решение на Административен съд - София-град № 98 от 08.12.09 г., постановено по адм. д. № 1877/09 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 586 от 07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от представения търговски договор, който е дългосрочен, не може да се конкретизира съответната пратка, нито по вид и количество на стоките, нито по тяхната стойност. С представеното уведомление от турската фирма се закриват фактури без да е посочена конкретната сума по тях. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае вносове на сходни стоки от приблизително същия същия период от време като процесния. Следва да се има предвид, че законодателят не е определил точно какво е приблизително един и същ период. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. "Дондуков" № 84 чрез процесуалния си представител адв. Айдарова оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение. Заинт. страна - Директор на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-София-град е било решение № 586 от 07.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0030935/24.05.08 г. с № № 21- якета естествена кожа, 27 - плат тензухоподобен 85% памук и 15% полиестер, 28 - плат, тензухоподобен - 80 % памук и 20 % полиестер, 30 - плат 100 % полиестер, 33 - плат за перде-синтетика, 39 - трикотажен плат 100% памук, 76 - дамски сандали изкуствена кожа, 77 - дамски чехли изкуствена кожа, 78 - домашни чехли изкуствена кожа, 80 - мъжки чехли естествена кожа, 81 - дамски сандали естествена кожа, 82 - дамски чехли естествена кожа. За стоките под № № 21,28,33,39,77,78,80 и 82 основанието е чл. 30, § 2, б."в" от Регламент 2913/92, а за останалите стоки - чл. 30, § 2, б."б" от същия. Определено е задължение за доплащане на ДДС в общ размер 1 192.90 лв. и дължимите лихви. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Стойността на внесените с процесния ЕАД стоки не е определена в договора за международна покупко-продажба от 10.02.08 г., сключен между жалбоподателя "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД и "АДА ТЕКНИК ИЧ ВЕ ДЪШ ТИДЖ" ЛТД, тъй като същият има характер на рамково съглашение. Според чл. 2 от същия, стоките като наименования, асортимент, количества и качество могат да се заявяват и договарят по всякакъв удобен за страните начин. Според чл. 10, цените се договарят за всяка отделна пратка. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация и съответстват на фактури с № № 433402 и 433403 от 22.05.08 г. При това положение, неправилно е прието от митническия орган, че липсват доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена. В подкрепа на този извод са представените от жалбоподателя доказателства - дневник за покупките за м. май 2008 г., стокова разписка за получаване на стоките по фактурите, посочени по-горе, уведомление от турското дружество, че до 30.09.08 г. е получена сумата по фактурите, документи за извършени плащания към доставчика. Представен е и РА № 2000805013/12.02.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, с който за данъчния период м. май 2008 г. декларираните данни и резултати относно ДДС не са променени. В решението има позоваване на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ, а съгласно ал. 1 от същия законов текст, за да се прибегне до определяне на митническата стойност по ал. 2, т. 3, е необходимо преди това последователно да е изключено прилагането на т. т. 1 и 2. Видно от представената по делото извадка от система "ТРИМИС", от страна на ответника са съпоставяни внесени в Р. България стоки в периода от началото и средата на 2007 г., докато процесният внос е с дата м. май 2008 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗМ изисква при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ митническата стойност да се определи като се основава на единичната цена, на която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки по същото или приблизително същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване. Според съда, това означава да се вземат предвид вносове, осъществени през 2008 г. Освен това, не се съдържат данни за най-голямо сборно количество от внасяните стоки в Общността, каквото е изискването на чл. 30, § 2, б."в" от Регламент 2913/92. По отношение на стоките с № № 81 - дамски сандали естествена кожа и 82 - дамски чехли естествена кожа, от данните в системата ТРИМИС е видно, че по вносове от 16.05.07 г., 09.05.07 г., 13.06.07 г. стойността е между 2.16 и 5.36, а в 5 от 14 случая, цената е под тези размери. По отношение на стоките с № № 76 - дамски сандали изкуствена кожа, 77 - дамски чехли изкуствена кожа положението е същото. Начинът, по който са описани платовете, не позволява извършване на сравнение. Решението на Административен съд - София - град е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя възоснова на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б."б" митническата стойност се определя възоснова на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Правилно е посочено, че са взети предвид вносове от Турция в България на сходни стоки през периода от началото до средата на 2007 г. и при положение, че конкретният внос е осъществен през м. май 2008 г., не е спазено изискването на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 г. износът да е осъществен в същия момент или в приблизително същия момент. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б."в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като са налице данни за сходни стоки и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки. Например, в извадката, съдържаща данни от системата ТРИМИС, на която се позовава митническият орган, за стоката под № 78 - домашни чехли - не се съдържа никаква информация. Поради изложените съображения, решението на АС-София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,