Решение № 12160 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2010 г.

Решение № 12160 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Недялкова, срещу решение на Административен съд - София-град № 357 от 10.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1752/09 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 553 от 7.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 102, ал. 2 от ППЗМ. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае вносове на сходни стоки от приблизително същия период от време като процесния. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. "Дондуков" № 84 чрез процесуалния си представител адв. Айдарова оспорва същата и претендира присъждане на направените за касационното производство разноски. Заинт. страна - началник Митница Столична - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС - София - град е било решение № 553 от 7.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0032182/28.05.08 г. с № № 11, 13, 14, 18, 23, 34, 35, 42, 43, 44, 45, 46, 47 и 48 на основание чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент 2913/92. Определено е задължение за доплащане на ДДС в общ размер 1920.06 лв. и дължимите лихви. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Действително, представеният договор за международна покупко-продажба от 10.02.08 г., сключен между "Ада Текник Ич Ве Дъш Тидж. ЛТД. Шти" - Истанбул като продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД - София като купувач, е рамков за продажба на неопределени по вид и количество стоки. Стойността на стоките не е конкретно посочена, а е даден горен праг на общата им стойност. Съгласно чл. 2 от договора, стоките като наименования, асортимент, количество, качество и всякакви изисквания се заявяват и договарят по всякакъв удобен за двете страни начин. Съгласно чл. 3 от същия, постигнатите договорености се оформят и се считат за окончателно приети от страните с приемането от купувача на издадената търговска фактура, а според чл. 10, цените се договарят за всяка конкретна пратка. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация от Република Турция и съответстват на фактура, серия С с пореден № 433407 от 22.05.08 г., издадена от "Ада Текник Ич Ве Дъш Тидж. ЛТД. Шти" - Истанбул. Същата фактура е посочена и в кл. 44 от вносната митническа декларация. Съгласно представената стокова разписка, стоките по фактурата са получени от купувача. Налице е оформена договореност между страните за конкретната доставка по смисъла на чл. 3 от договора. Няма данни за платени други цени или издадени други фактури за същата пратка. Поради това, неправилно митническият орган е приел, че митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 35 от ЗМ. Дори и да се приеме, че митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 35 от ЗМ, то митническият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 36 от ЗМ. Налице е само бланкетно позоваване на извадка от системата ТРИМИС без да е описан начинът на формиране на новите стойности. Решението на Административен съд - София - град е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б. "в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като, според митническия орган, са налице данни за сходни стоки, внесени в приблизително същия период от време и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани. Поради изложените съображения, решението на АС - София - град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 228 от АПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,