Решение № 12281 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 396/2016 г.

Решение № 12281 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 396/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рубелла бюти" АД срещу решение № 6222 от 20.10.2015 г. постановено по административно дело № 3677 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е заключил, че всички предпоставки за отмяна на регистрацията, предвидени в чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) са налице. Искането за заличаване на марка с рег. № 64453 "кря кря па-па", триизмерна е подадено на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Налице са условията да се приложи посочената разпоредба и марката да бъде заличена. Искането е подадено от лице с правен интерес - "Рубелла бюти" АД, в качеството му на собственик на марки с рег. № 26385 "КРЯ-КРЯ" и № 45261 "КРЯ КРЯ па па", въз основа на постановление № 2 от 18.02.2013 г. на Пловдивски окръжен съд по търг. дело № 68/2010 г., потвърдено с определение № 1087 от 24.04.2013 г. на Пловдивския апелативен съд по ч. гр. дело № 467/2013 г. Дружеството произвежда стоки, върху които се поставят процесните марки. Марките са по-рано регистрирани от атакуваната и са с приоритет. Налице е сходство между по-рано регистрираните марки и атакуваната марка. Налице е идентичност за стоките, за които марките са регистрирани. Съществува голяма вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на атакуваната марка с по-ранните марки. Неправилно е заключението на АССГ, че въпреки наличието на всички предпоставки предвидени в чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, регистрацията на марката не следа да бъде отменена. Съображенията на съда са противоречиви, като едното от тях е, че предпоставките са възникнали впоследствие. След като са налице всички предвидени в чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО предпоставки, те са били налице и в момента на регистрацията, а не след като "Рубелла бюти" АД е придобило двете процесни марки. Първоначално е нямало лице, което да поиска отмяната, докато сега такова е налице. "Рубелла бюти" АД е станало собственик на съвкупност от марки в производството по несъстоятелност на "Ален мак" АД, без да има възможност за избор кои марки да купи и кои не. Добросъвестността изисква групи от сходни марки да бъдат продавани заедно, а не да се допуска няколко различни производители да продават еднакви стоки въз основа на прехвърлени на различни лица марки от една група. Предишния титуляр на марките не следва да черпи права от незаконосъобразното си поведение. Доколкото марките са идентични по своите елементи не съществува начин те да бъдат отличени с рекламна и маркетингова стратегия. В момента потребителите не са осведомени за различните титуляри и от тях няма как да се очаква, че ще направят разлика между еднакви стоки на двама производители, които са с различно качество. Поради това ще спрат да купуват стоки върху които са поставяни и атакуваната марка и тези с по-ранния приоритет. Производителите се лишават от възможност да създадат реноме и институтът на търговската марка се лишава от смисъл. Възможността за объркване на потребителите следва да се преценява към всеки един момент, а не само към момента на регистрация на марката. Не трябва да се допуска ситуация, в която една марка да не може да изпълнява основната си функция - да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, какъвто е настоящият случай. В решението си съдът не е отчел разликата в законовия режим към момента на регистрация на марката. Атакуваната марка е заявена за регистрация на 04.05.2006 г. Към този момент редакцията на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗМГО гласи, че не се регистрира марка, която е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявените и на по-ранната марка са идентични. Законът не е предвиждал изключение от това правило. Патентното ведомство не е следвало да регистрира марка с рег. № 64453 "кря кря па-па", въпреки че собственик на идентичните марки с по-ранен приоритет към момента на регистрацията е било едно и също лице. В момента това основание се прилага и регистрацията се заличава, само когато е налице опозиция, т. е. - трябва да е налице различен титуляр на по-старата марка. При наличие на основанието за заличаване на регистрацията по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗМГО не е предвидена възможност за предоставяне на съгласие по чл. 12, ал. 4 от ЗМГО. Предвид изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Счита решението за неправилно и в частта досежно присъдения в полза на "Обединена българска банка" АД ("ОББ" АД) адвокатски хонорар. Прави искане, в случай, че решението бъде оставено в сила, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, адвокатския хонорар да бъде намален до минимално предвидения в размер на 300, 00 лв. Претендира направените съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от "Обединена българска банка" АД адвокатско възнаграждение. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ален мак" АД (в несъстоятелност), не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът - "Обединена българска банка" АД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор и писмени бележки. Прави искане решението на АССГ да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на "Рубелла бюти" АД срещу решение № 10 № 11 от 07.01.2015 г. на председателя на Патентното ведомство и е осъдил "Рубелла бюти" АД да заплати на Патентно ведомство сумата от 300, 00 лв. възнаграждение за процесуален представител, а на "Обединена българска банка" АД разноски в размер на 420, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е изложил, че марка с рег. № 26358 "КРЯ КРЯ", комбинирана, е заявена на 21.12.1994 г. и е регистрирана на 30.06.1995 г. на името на "Ален мак" АД, за стоки от клас 3 на МКСУ. Марка с рег. № 45261 "КРЯ КРЯ ПА ПА", комбинирана, е заявена на 11.03.2003 г. и е регистрирана на 23.07.2003 г. на името на "Ален мак" АД, за стоки от клас 3 на МКСУ. Марка с рег. № 64453 "КРЯ КРЯ па-па", триизмерна, е заявена на 04.05.2006 г. и е регистрирана на 08.04.2008 г., на името на "Ален мак" АД, за стоки от клас 3 и клас 5 на МКСУ. С решение от 24.04.2009 г. на председателя на Патентно ведомство е вписан в Държавния регистър на марките особен залог по отношение на марка с рег. № 64453 "КРЯ КРЯ па-па", в полза на "ОББ" АД. На 17.07.2013 г. и 15.07.2013 г. в Държавния регистър на марките е вписано прехвърляне на двете по-ранни марки - с рег. № 45261 "КРЯ КРЯ ПА ПА", и с рег. № 26358 "КРЯ КРЯ", от "Ален мак" АД (в несъстоятелност) на "Рубелла бюти" АД. Производството пред административния орган е започнало по искане на "Рубелла бюти" АД с вх. № 70-00-4282 от 28.04.2043 г. за частично заличаване на по-късната марка за стоките от клас 3 на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Заинтересованата страна "Ален мак" АД (в несъстоятелност) е уведомена за производството. В указания тримесечен срок е представила възражение, което е обсъдено от административния орган. С решение № 10 от 07.01.2015 г. на председателя на Патентното ведомство е отхвърлено искането за частично заличаване на регистрацията на марка с рег. № 64453 "КРЯ КРЯ па-па" за стоките от клас 3 на МКСУ. В решението е прието, че е налице сходство на марките и идентичност на стоките, но не са налице основания за заличаване на по-късната марка, тъй като към момента на регистрацията всички марки са принадлежали на едно и също лице, поради което не е съществувала възможност потребителите да се въведат в заблуждение относно произхода на стоките. След обсъждане на събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган (чл. 46, ал. 4 и ал. 5 от ЗМГО), при спазване на установената форма, на административнопроизводствените правила по чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗМГО и е в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Приел е, че марката не е регистрирана в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, поради което не е налице основанието по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО за заличаването й. Посочил е, че нормата на чл. 12 от ЗМГО въвежда относителните основания за отказ на регистрация на заявена марка, за които към момента на регистрацията на процесната марка Патентно ведомство следи служебно. С развитието на правната уредба посоченото задължение е отпаднало, защото разпоредбата е насочена не към защита на потребителите, а към защита правата на маркопритежателя. Изложил е, че този извод се подкрепя и от изискването за правен интерес от заличаването, който законодателят е поставил в чл. 26, ал. 3 от ЗМГО (редакция ДВ, бр. 43 от 2005 г.), действащ към момента на регистрация на процесната марка, заложен и в чл. 26, ал. 5 по сега действащата разпоредба. Поради това е достигнал до извод, че законът не допуска заличаване на по-късната марка, когато по-ранна марка на същия притежател бъде прехвърлена на друго лице. В този случай действително потребителите могат да бъдат въведени в заблуждение относно производителя и произхода на стоките, но законът охранява техния интерес в процедурата по вписване на прехвърлянето - чл. 21, ал. 4 от ЗМГО, която процедура е извън предмета на производството. Наред с това съдът е изложил, че процесният случай попада в приложното поле на чл. 12, ал. 4 от ЗМГО, поради което изводът на ответника за липса на нарушения при регистрацията на марката е правилен и съответен на закона. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът е приел, че "Рубелла бюти" АД следва да заплати на заинтересованата страна "ОББ" АД, разноски в размер на 420, 00 лв., за които са представени платежни документи. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО, регистрацията на марка се заличава, когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 12 от същия закон. Нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (посочена като основание в направеното от "Рубелла бюти" АД искане за частично заличаване на регистрацията на процесната марка) сочи, че не се регистрира марка, когато, поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. По делото не се спори, че към настоящия момент предпоставките по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО са налице. Въпреки наличието на идентичност на стоките за които марките са регистрирани и сходството между процесната и по-ранно регистрираните марки, предполагаща вероятност за объркване на потребителите, съдът е достигнал до правилен извод за неоснователност на искането за частично заличаване на марка с рег. № 64453 "КРЯ КРЯ па-па". Основанието за заличаване на регистрацията на марка по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО изисква противоречието с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО да е било налице към момента на регистрацията на марката. Действително, към момента на регистрация на процесната марка, е била налице идентичност на стоките за които тя и по-ранните марки са били регистрирани, както и сходство между сачмите марки. Не е била налице обаче третата посочена в чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО предпоставка - вероятност за объркване на потребителите относно произхода на стоките, тъй като и трите регистрирани марки са били притежавани от едно и също лице - "Ален мак" АД и са указвали един и същ произход на обозначените с тях стоки. Поради това не може да се приеме, че марка с рег. № 64453 "КРЯ КРЯ па-па" е била регистрирана в противоречие с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Фактът, че марката е била регистрирана в съответствие с посочената разпоредба се потвърждава и от предвидената в чл. 12, ал. 4 от ЗМГО възможност за неприлагане на чл. 12, ал. 1, т. 2 от същия закон при съгласие на притежателя на по-ранната марка. В случая безспорно такова е било налице, тъй като марката е заявена за регистрация от притежателя на по-ранните марки - "Ален мак" АД. Допълнителен аргумент в подкрепа на обстоятелството, че предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО следва да са били налице към момента на регистрацията на марката, а не да са възникнали впоследствие, е и съдържанието на нормата на чл. 28, ал. 3 от ЗМГО, съгласно която заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката, а не от съответен последващ момент, в който те са възникнали. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че искането на "Рубелла бюти" АД за частично заличаване на регистрацията на марка с рег. № 64453 "КРЯ КРЯ па-па" на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, за стоките от клас 3 на МКСУ е неоснователно. Позоваването на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗМГО от касационния жалбоподател е неотносимо към предмета спора, доколкото искането за заличаване на марка с рег. № 64453 "КРЯ КРЯ па-па" е направено на различно от посоченото основание. Съответно в проведеното административно, а в последствие и съдебно производство, наличието на посочените в чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗМГО предпоставки няма как да бъде преценявяно. Неоснователен е направеният в отговора на "ОББ" АД довод за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес от страна на "Рубелла бюти" АД. Действително, нормата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗМГО към настоящия момент регламентира, че искане за заличаване на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО могат да подадат само лицата, които са имали право на опозиция съгласно чл. 38б от ЗМГО. Посочената разпоредба обаче е обнародвана в ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г. Търговска марка с рег. № 64453 "КРЯ КРЯ па-па" е заявена за регистрация на 04.05.2006 г. и е регистрирана на 08.04.2008 г., към който момент в ЗМГО производството по опозиция не е било предвидено. Предвид всичко по-горе изложено, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, за неоснователност на жалбата на "Рубелла бюти". Решението е правилно и в частта, с която "Рубелла бюти" АД е осъдено да заплати на заинтересованата страна "ОББ" АД сумата от 420, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането на "ОББ" АД за присъждане на разноски е било направено своевременно в хода на първоинстанционното производство. От заинтересованата страна е бил представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, като е претендирана сумата от 420, 00 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Видно от представеното по делото извлечение от банковата сметка на Адвокатско дружество "Георгиева, Фитковски и Тонев", сумата е реално получена на 03.08.2015 г., поради което претендираните разноски са доказани по размер. Ето защо правилно е прието от съда, че предвид изхода на спора, в полза на "ОББ" АД, явяващо се заинтересована страна, за която административният акт е благоприятен, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Искането на "Рубелла бюти" АД присъдените на другите страни разноски да бъдат в минимален размер, въпреки че не е изрично обсъдено в решенето, не е довело до неговата неправилност в посочената част. Неоснователно е позоваването от страна на дружеството на нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК. Използваното в разпоредбата понятие "другата страна" следва да се тълкува като насрещната по отношение на жалбоподателя страна в административното производство, т. е. административният орган, издал оспорения административен акт, каквато "ОББ" АД не е. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според алинея втора от чл. 36 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. Посоченият размер на възнаграждение в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, по дела от вида на процесното, е 300, 00 лв. Предвид фактическата и правна сложност на спора, с който АССГ е бил сезиран, договореният между "ОББ" АД и Адвокатско дружество "Георгиева, Фитковски и Тонев" размер на адвокатско възнаграждение от 420, 00 лв. не е прекомерен. Възнаграждението е справедливо и обосновано. То съответства на положените усилия от процесуалния представител заинтересованата страна при упражняване на правата й, свързани с осъщественото от него процесуално представителство и изготвянето на писмена защита в първоинстанционното производство. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на председателя на Патентно ведомство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на "ОББ" АД искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в касационното производство също се явява основателно. Искането е своевременно направено. Представен е списък с разноските по чл. 80 от ГПК, видно от който е претендирано заплащането на сума от 420, 00 лв., както и доказателства за реалното извършване на претендираните разноски. Направеното възражение от процесуалния представител на касационния жалбоподател, за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, по съображения идентични на по-горе изложените. Договореният между "ОББ" АД и Адвокатско дружество "Георгиева, Фитковски и Тонев" размер на адвокатско възнаграждение от 420, 00 лв. съответства на положените усилия от процесуалния представител на "ОББ" АД при упражняване на процесуалните му права, свързани с изготвянето на писмен отговор и писмена защита по касационната жалба и осъщественото от него процесуално представителство в проведеното съдебно заседание. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на "ОББ" АД сумата от 420, 00 лв., представляваща направени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,