Решение № 11015 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6477/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Министерския съвет, чрез процесуални представители, срещу решение 10255 от 25.03.2025г., постановено по административно дело 1584/2024г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед Н-066/26.01.2024г., в частта за определените със заповедта за длъжността Главен правителствен процесуален агент в Дирекция Координация по въпросите на Европейския съюз в администрацията на МС, степен на основната месечна заплата и основна месечна заплата на Ц. И. М., считано от 01.02.2024г., и делото е върнато на ГС на МС за определяне на степен на основната месечна заплата и основна месечна заплата на Ц. И. М. за длъжността Главен правителствен процесуален агент в Дирекция Координация по въпросите на Европейския съюз в администрацията на МС, считано от 01.02.2024г., съобразно изложеното в мотивите на решението, и е определен на органа по назначаването на държавните служители в администрацията на МС на РБ 14-дневен срок от влизане в сила на решението за издаване на заповед. Касаторът навежда доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно с произнасяне по същество. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по касация Ц. И. М., оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град, без да изследва въпроса относно компетентността на административния орган и спазването на административнопроизводствените правила е приел, че оспореният административен акт в частта, с която са определени степен на основната месечна заплата- първоначално 1 изменена на 2, и основна месечна заплата- първоначално 2282лв., изменена на 2537лв., считано от 01.02.2024г. е издаден в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с недопустимост на обжалваното решение поради липса на правен интерес. С процесната заповед е определен размер на основна месечна заплата, който се оспорва от М. като неблагоприятен, поради което за същата е налице правен интерес от оспорване. По делото е безспорно установено, че степента и размерът на основната месечна заплата на М. е определен от АО в размер по- нисък от този на служители в същата администрация, въпреки повишаването й в държавна служба, при което правилен е извода на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта относно определените на Ц. И. М. степен на основната месечна заплата и основна месечна заплата, считано от 01.02.2024г., защото по отношение на служителката са били налице предпоставките на чл.67, ал.5, т.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ вр. чл.82а и чл.73, ал.1 ЗДСл. Споделя се извода на АССГ за допуснато нарушение по чл.14, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ при издаване на заповедта, тъй като в процесния казус не е осигурено равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, при приложимост на клауза 4 от Рамково споразумение приложение към Директива 1999/70 спрямо служителката. Не се кредитират доводите в касационната жалба. От касационния жалбоподател не са представени доказателства, опровергаващи изводите на първостепенния съд за нарушение на чл.67, ал.4 и ал.5 от административния орган при издаване на оспорения акт. Същевременно противно на тезата на касатора за осъществяване хипотезата на чл.14, ал.1 ЗЗДискр. не е необходимо посочване на защитени признаци от неблагоприятно третираното лице- аргумент от чл.14, ал.3 вр. ал1 ЗЗДискр. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като крайния извод на съдебния състав за частична отмяна на оспорената заповед кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АССГ трябва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната по касация страна и такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение