Решение № 8786 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2011 г.

Решение № 8786 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационни жалби на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД"ОУИ") и на "Джиев" АД гр. Костинброд, против решение от 9.06.11 г. постановено по адм. дело № 2290/2005 г. по описа на Софийски градски съд.

Касаторът ДД"ОУИ" София обжалва решението в частта, в която е отменен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 31/14.02.2005 г., издаден от данъчен орган при ДП Костинброд. Оспорва съдебното решение в тази му част като твърди в подробни съображения, изложени в допълнение към касационната жалба, че решението е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че с изтичане на абсолютната давност не се погасява право на приходните органи да установяват задължения, а правото им да съберат вземанията по реда на принудителното изпълнение. Счита също, че не е налице бездействие на приходния орган като кредитор, което да бъде санкционирано чрез прилагане института на погасителната давност. Иска да бъде отменено обжалваното решение в обжалваната част и вместо него да се постанови друга, с което изцяло да се отхвърли жалбата срещу ДРА № 31/14.02.2005 г. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът по тази жалба - "Джиев" АД гр. Костинброд, чрез процесуалния представител адв. Арсенов, оспорва основателността й.

Касаторът "Джиев" АД гр. Костинброд обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 31/14.02.2005 г., по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит и съответните лихви. Излага подробни съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Счита, че при извършване на ревизията са извършени съществени процесуални нарушения, били са налице предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Претендира заплащане на извършените съдебни разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази жалба - ДД "ОУИ" София, чрез процесуалния си представител юрск. Господинова, оспорва основателността й.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими.

По съществото на спора се приема следното:

Предмет на обжалване пред СГС е ДРА № 31/14.02.2005 г., издаден от данъчен инспектор, ръководител на екип в сектор "Ревизии"в Костинброд, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1275/19.05.2005 г. на Директор на регионална данъчна дирекция /РДД/ София, в която за данъчни периоди м. 05.99 г. -м. 08.2004 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит от 24-ма доставчика, извършено е увеличение на финансовия резултат, съответно са определени задължения по ЗДДС и лихви върху тях, за данък печалба и лихви, за данък за общините и лихви - всички в общ размер 723 890,51 лв.

По жалбата на ДД "ОУИ" София.

С обжалваното решение на СГС ДРА № 31/14.02.2005 г. е отменен частично за непризнат данъчен кредит /ДК/ по извършени доставки:

• 1/ за д. п. м. октомври 1999 г. по доставки от ЕТ "Венета Тодорова" в размер на дк- 7 834,78 лв.;

2/ за д. п. м. октомври 1999 г. по доставки от "Николов 97" ЕООД в размер на дк - 2 286,60 лв.

3/ за д. п. м. 11.1999 г., м. 08.2000 г.; м. 09.2000 г., м. 10.2000 г., м. 11.2000 г. и м. 12.2000г по доставки от ЕТ "Борис Драмалиев в размер на дк - 44 184,47 лв.;

4/ за д. п. м. 12.1999 г.; м. 01.2000 г.; м. 10.2000 г по доставки от "Алфа К" ООД за размер на дк - 9 651,84 лв.

5/ за д. п. м. 02.2000 г.; м. 03.2000 г.; м. 05.2000 г.; м. 06.2000 г. м. 07.2000 г.; м. 08.2000 г.; м. 02.2001 г.; м. 05.2001 г.; м. 07.2001 г.; м. 09.2001 г.; м. 10.2001 г. по доставки от ЕТ " Бенито - Бойко Борисов" общо за дк - 38 635,08 лв., без този по фактура № 426/21.05.2001 г.;

6/ за д. п. м. 07.2000 г.; м. 12.2000 г по доставки от ЕТ "Анмар" за размер на дк - 12 630,24 лв.

7/ за д. п. м. 07.2000 г. по доставки от ЕТ "Илияс-Станиела Савова" за размер на дк - 2 191 лв.;

8/ за д. п. м. 07.2000 - м. 11.2000 г. по доставки от ЕТ "Ревека-Нацол Митков" за размер на дк - 12 582,45 лв.;

9/ за д. п. м. 07.2000 г., м. 08.2000 г. и м. 09.2000 г. по доставки от ЕТ "Гергана-Валентин Методиев" за размер на дк - 4 935,15 лв.

10/ за д. п. м. 08.2000 г., по доставка по фактура № 568/23.08.2000 г. от ЕТ " Евиан-Р. Митева" за размер на дк- 1691.20 лв.;

11/ за д. п. м. 08.2000 г. -12.2000 г. по доставки от ЕТ "Чавдар Цеков-Емил Асенов" за размер на дк - 18 595,01 лв.;

12/ за д. п. м. 08-12. 2000 г. вкл. по доставки от ЕТ " Хана 1-А. Миленков-Дим. Александров" за размер на дк - 12 202,49 лв., с изключение на доставките с предходен доставчик ВК "Орач";

13/ за д. -п. м. 12.2000 г. по доставки от ЕТ "Кремена-Огнян Михайлов" за размер на дк - 1 984,32 лв.,

или общо за сумата от непризнато право на приспадане на ДДС в размер на 169 404,63 лв., ведно със съответните лихви.

Касаторът обжалва решението в отменителната му част.

За да отмени ДРА в тази му част съдът е уважил направеното възражение за погасяване на задълженията поради изтичане на десетгодишния срок на абсолютната погасителна давност, независимо от спирането или прекъсването й. ДРА е отменен не като незаконосъобразен, а поради погасяване на установените с него задължения по давност.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 140 от ДПК отм., действащ при възникване на спорните данъчни задължения, с изтичане на 10-годишен давностен срок (започващ да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение), освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Сега действащата разпоредба на чл. 171, ал. 2 от ДОПК е с аналогично съдържание.

Институтът на погасителната давност като материалноправен се урежда от материалноправните норми (независимо от това дали се съдържат в процесуален закон), действащи към момента на възникване на задължението, от което следва, че за задълженията за ДДС за данъчни периоди през 1999 г. и 2000 г. давностният срок за тяхното погасяване е започнал да тече съответно на 1.01.2000 г. и 1.01.2001 г.

Следователно към 18.05.2011 г. - датата на последното съдебно заседание пред СГС, когато са приключени устните състезания, е изтекла абсолютната десетгодишна давност по отношение задълженията за ДДС за данъчни периоди през 1999 г. и 2000 г.

Касационната инстанция намира, че изводите на СГС за правното значение на направеното възражение за погасяване на данъчни задължения по давност и изтичане на срока, предвиден в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, са правилни и законосъобразни. Съдът е извършил преценка относно законосъобразност на ДРА и е приел за установено в мотивите на съдебното решение, че по време на данъчната ревизия не са допуснати нарушения и данъчните органи са приложили правилно материалния закон. Съдът е приел, че следва да бъде отменен ДРА, но не защото при възлагане на данъчната ревизия и при неговото издаване са допуснати нарушения, а защото правото за събиране на установените с този ДРА данъчни задължения е погасено поради изтичане на абсолютната давност. В този смисъл е и трайната съдебна практика, поради което е неоснователно основното възражение в касационната жалба, че съдът неправилно е отменил ДРА при липса на допуснати нарушения от страна на данъчните органи, както на процесуалните, така и на материалноправните правила. Неоснователни са касационните оплаквания за отражението на изтеклата погасителна давност само върху възможността за събиране, не и върху възможността за установяване на задълженията. Предвид обжалването ДРА не е влязъл в сила. Недопустимо е към момента на влизането му в сила, след приключване на съдебното обжалване, в него да се установяват задължения, които са несъбираеми като погасени по давност. Тези изводи касаят, както главниците, така и начислените лихви върху тях, имащи акцесорен характер.

Само в частта, в която ДРА е отменен по отношение на доставките от ЕТ " Бенито - Бойко Борисов, направени през данъчни периоди през 2001 г., с изключение на една фактура, съдът е отменил ДРА не поради изтекла давност, а поради наличие на предпоставките за признаване на данъчен кредит предвид установеното въз основа на данните от ССчЕ и липсата на корекции по начисляване на ДДС за тези доставки по издаден ДРА на доставчика. В тази част не са изложени конкретни касационни оплаквания. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, не се констатираха пороци на същото.

Предвид изложеното жалбата на ДД "ОУИ" се явява неоснователна. Решението, в частта си, обжалвана с тази жалба, следва да се остави в сила.

По жалбата на "Джиев" АД.

1. С обжалваното решение на СГС, след като е съобразен размера на задълженията, за които акта е отменен поради изтекла погасителна давност, ДРА № 31/14.02.2005 г. е изменен като е установен нов размер на задълженията за ДДС и лихви. В тази част жалбата на дружеството е отхвърлена. Касационна жалба е подадена в отхвърлителната част на решението, по отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит и съответните лихви по фактури, издадени от за данъчни периоди от м. 01.2001 г. до м. 08.2004 г. Не се обжалва решението в частта му, потвърждаваща ДРА, в частта на констатациите по ЗКПО отм. и начислените данък печалба, данък общини и корпоративен данък, както и лихвите върху тях. В тази си част решението на СГС е влязло в сила.

Прието е от съда, че при издаване на ДРА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът е материално законосъобразен, а направеното възражение за изтекла погасителна давност неоснователно, тъй като към датата на приключване на устните състезания пред СГС давност не е изтекла за периодите 2001, 2002, 2003 г. и 2004 г.

Възражението за изтекла погасителна давност се поддържа и пред настоящата инстанция. При проверка материалната законосъобразност на решението на това основание касационният съд, на основание чл. 228 вр. с чл. 144 АПК и чл. 235, ал. 3 и чл. 147 ГПК, вземайки предвид и фактите, настъпили към момента на съдебното заседание в касационната инстанция, които са от значение за спорното право, намира, че към 15.05.2012 г. е изтекла абсолютната погасителна давност и по отношение на задълженията за ДДС и лихви, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, за данъчни периоди през 2001 г., както следва:

1/ за д. п. м. 01.2001 г., м. 02.2001 г.; м. 03.2001 г. по доставки от ЕТ "Борис Драмалиев" с правоприемник ЕТ "Милчо Шанков" в размер на дк -20 157,90 лв.;

2/ за д. п. м. 09.2001 г. по доставки от ЕТ "Анмар" за размер на дк - 3146,78 лв.

3/ за д. п. м. 03.2001 г., м. 05-м. 10.2001 г. по доставки от ЕТ "Илияс-Станиела Савова" за размер на дк - 31 685,56 лв.

4/ за д. п. м. 08.2001 г. и м. 09.2001 г. по доставки от ЕТ "Гергана-Валентин Методиев" за размер на дк - 2460,80 лв.

5/ за д. п. м. 01.2001 г. по доставки от ЕТ "Чавдар Цеков-Емил Асенов" за размер на дк - 938,60 лв.;

6/ за д. п. м. 02 и 03.2001 г., м. 07-м. 11.2001 г. по доставки от ЕТ " Хана 1-А. Миленков-Дим. Александров" за размер на дк - 27 116,09 лв.;

7/ за д. п. м. 01.2001 г., 03.2001 г., 04.2001 г., м. 07.2001 г. - м. 12.2001 г. вкл. - по доставки от ЕТ "Зори-93 - Мариян Минков" за размер на дк - 40 097,86 лв.

8/ за д. п. м. 01.2001 г. по доставки от "Агроборса" ЕООД за размер на дк - 8561,16 лв.

9/ за д. п. м. 06.2001 г. и м. 10.2001 г. по доставки от ЕТ "Кентавър-Венелин Михайлов", правоприемник на ЕТ "Кентавър-Петко Теофилов" за размер на дк - 9600,26 лв.

10/ за д. п. м. 07 и м. 10.2001 г. по доставки от "Божидар-2000" ЕООД, преобразувано в "Нове 2002" ЕООД за размер на дк - 8933,38 лв.

11/ за д. п. м. 07.2001 г. по доставки от ЕТ "Джесика-92-С. Василев" за размер на дк - 3137,28 лв.

12/ за д. п. м. 08.2001 г. по доставки от "Агросистем" ЕООД за размер на дк - 1617,66 лв.

13/ за д. п. м. 10.2001 г. по доставки от "Лилия" ЕООД за размер на дк - 8205,24 лв.

14/ за д. п. м. 11 и м. 12.2001 г. по доставки от "Старс 2001" ЕООД за размер на дк - 8148,86 лв., всички общо в размер на 173 807,43 лв. - главници.

Относно тези задължения, съгласно приложимата разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ДПК отм. началният срок на погасителната давност започва да тече от годината, следваща годината на плащане на данъчното задължение, или в случая от 1.01.2002 г. и изтича към 01.01.2012 г. Поради което, съобразно изложените по-горе принципни мотиви, следва да се приеме, че публичните задължения за 2001 г. са погасени по давност. Ето защо обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При постановяване на решение по съществото на спора ревизионният акт, в тази му част за задължения под формата на непризнат данъчен кредит в размер на сумата 173 807,43 лв., както и за съответните лихви върху тази сума, също се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

1. Дружеството касатор обжалва решението на СГС и в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА, в частта на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от ЕТ "Борис Драманлиев" с правоприемник ЕТ "Милчо Шанков" - за д. п. м. 02.2002 г., м. 10.2003 г., м. 11.2003 г., в общ размер на данъчния кредит - 10 021 лв.

За да потвърди ДРА в тази му част съдът е приел, действайки като инстанция по съществото на спора, че по всички издадени фактури през горецитираните периоди доставчикът не е начислил ДДС, нито има доказателства извършените доставки да са реални. Касаторът оспорва извода за липса на реалност, сочи доказателства в тази връзка, които са приети от съда, но не са обсъдени от него, вкл. за извършено плащане и приемо-предаване на стоките. Относно липсата на начисляване на ДДС не сочи доказателства за противното, счита, че е неправилна правната квалификация, дадена от съда и приходните органи, предвид различните редакции на ЗДДС в периода 2000-2003 г.

Оплакванията са неоснователни. Видно от мотивите съдът е приел въз основа на първото допълнително заключение на в. л. Гешев, извършил проверка и в счетоводството на доставчика, че данък /ДДС/ не е начислен по всички издадени фактури от този доставчик в периода 2002 г. и 2003 г. Съдът е приел, че липсва една от основните предпоставки за признаване на данъчен кредит, а именно - начисляване на ДДС от прекия доставчик. Тези изводи са обосновани, съответстват на събраните доказателства по делото, вкл. и на двете допълнителни експертни заключения, и законосъобразни. Спрямо доставките, извършени през м. 02.2002 г. е приложима разпоредбата на чл. 65 ЗДДС отм. в ред ДВ бр. 45/2002 г., в сила от 1.01.2002 г., според която - ал. 4, т. 2 от същата, право на приспадане на данъчен кредит се отказва по всяка доставка, по която доставчикът не е начислил данък в предвидените в закона срокове. Нормата е императивна. Аналогична е редакцията на чл. 65, ал. 4, т. 2 ЗДДС отм, в ДВ бр. 117/2002 г., приложима към доставките от 2003 г. Изводът е, че е налице законова пречка за признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит, което ревизираното лице твърди, че е възникнало в негова полза. Решението в тази си част е правилно и следва да се остави в сила.

1. Дружеството касатор обжалва решението на СГС и в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА, в частта на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от ЕТ "Гергана-Валентин Методиев" за данъчни периоди. м. 10.2003 г., м. 02.2004 г., м. 07.2004 г. и м. 08.2004 г., в общ размер на данъчния кредит - 31 165 лв.

За да потвърди ДРА в тази му част съдът е приел, действайки като инстанция по съществото на спора, че доставчикът не е начислил ДДС, не е установено, че доставките са реални. Касаторът оспорва извода за липса на реалност, сочи доказателства в тази връзка, които са приети от съда, но не са обсъдени от него, вкл. за извършено плащане и приемо-предаване на стоките. Относно начисляването на ДДС се позовава на заключение на приета експертиза. Оплакванията се частично основателни, както и жалбата в тази й част.

Съгласно допълнителното неоспорено заключение на вещото лице Гешев, извършил проверка в счетоводството на доставчика в гр. Кнежа и в счетоводна къща на ЕТ" Илиана Дамянова" фактурите, издадени през горецитираните периоди за доставки спрямо ревизираното дружество, са вписани в дневника за продажбите, а данъкът по тях е начислен като задължение към бюджета по сметка 4532, само с изключение на част от фактурите за данъчен период август 2004 г. с общо ДДС по тях в размер на 3 581,76 лв. Такава констатация за начисляване на данъка от доставчика съгласно изискванията на чл. 55 ЗДДС отм. е налице в ПИНМ и ДРА /стр. 11 от него/. Изводът е, че за доставките в горните периоди, с изключение на тези за м. август 2004 г., няма пречка за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Не е налице основание за отказ по чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 ЗДДС отм., ред. ДВ бр. 117/2002 г. за данъчен кредит в размер на 27 583,24 лв., налице е такова основание за данъчен кредит в размер на 3581,76 лв. за м. август 2004 г.

Необоснован е изводът на съда, че по делото и административната преписка не са представени доказателства за реалност на доставките - за приемо-предаване на процесните стоки, за техническа, технологична и материална обезпеченост на доставчика, поради което съдът е приел, че липсва първата и основна предпоставка за възникване на право на данъчен кредит - наличието на облагаема доставка, която се явява елемент от фактическия състав на чл. 63 от ЗДДС (отм.), което от своя страна води до неосъществяване на целия фактически състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.).

Съдът не е обсъдил и съобразил, че е налице е плащане по процесните фактури. Заверени копия от последните са приложени в жълт класьор, като всяка от фактурите е придружена с касов бон, установяващ плащането по тях. Начинът на плащане "в брой" е установен и от вещото лице Гешев в справка към приетото по делото и неоспорено първо допълнително заключение. Налице е приемо-предаване на процесните стоки. Към процесните фактури са приложени кантарни/приемни бележки, които са подписани от представители на жалбоподателя "Джиев" АД и на доставчика. В тях са посочени: количеството и видът на получените доставки-зърнени храни, измереното тегло-бруто, тара и нето, датата и мястото на предаването им, регистрационните номера на превозните средства /МПС/, с които са транспортирани храните, в някои е посочен и склада, към който се отправят доставките. Осчетоводените фактури са съпроводени със съответните първични документи, доказващи транспортирането на стоките до складовете на "Джиев" АД, както и тяхното количество. Съставени са документи за извършените плащания на извършените доставки, а с приемните бележки стоките са постъпвали и са заприходени в складовете на жалбоподателя и са вложени в производството на фураж, който на свой ред е влаган в производство, използван е за изхранване на отглежданите от дружеството птици и свине, предмет на последващи облагаеми доставки.

При тези данни касационният съд намира за необосновани и оттам незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липса на установена реалност на доставките. Решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА за данъчни периоди. м. 10.2003 г., м. 02.2004 г., м. 07.2004 г. и м. 08.2004 г., в общ размер на данъчния кредит - 27 583,24 лв. и да остави в сила в останалата част - за 3581,76 лв. за м. август 2004 г. В отменената част касационният съд се произнася по съществото на спора като отменя ДРА в същата част като незаконосъобразен.

1. Дружеството касатор обжалва решението на СГС и в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА, в частта на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от ЕТ "Братя Бебови - Г. Бебов" - за данъчен период м. 05.2002 г. в общ размер на данъчния кредит - 1743,70 лв.

От фактическа страна съдът е приел за пълно установено, че плащането по издадената фактура е извършено, данъкът е начислен от доставчика, от счетоводна страна е налице редовност на документацията. Приел е, че е налице влязъл в сила ДРА на доставчика, в който за същия данъчен период - м. 05.2002 г. не е извършена корекция на декларираната данъчна основа на доставките. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не са представени доказателства за реалност на доставките - за приемо-предаване на процесните стоки, за техническа, технологична и материална обезпеченост на доставчика и др., поради което липсва първата и основна предпоставка за възникване на право на данъчен кредит - наличието на облагаема доставка, която се явява елемент от фактическия състав на чл. 63 от ЗДДС (отм.), и това води до неосъществяване на целия фактически състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.).

Оплакванията на касатора са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част, и са основателни. Съдът неправилно е преценил значението на ДРА на доставчика № 2453/4.11.2005 г. При издаването му данъчните органи, ревизирайки прекия доставчик и проверявайки счетоводството му, не са извършили корекции на резултата по ДДС по сделката, по която този доставчик е изпълнител, от което следва, че същите са приели, че е налице реална доставка от него към "Джиев" АД. Налице е извънсъдебно признание на приходните органи за реалност на доставката, при което доказателствената тежест за установяване на обратното пада върху тях. Освен това е недопустимо прилагане на двоен стандарт в облагането, при който веднъж за целите на данъчното облагане при начисляване на ДДС се приема реалност на доставката, а в друг случай и във връзка с ползване на данъчен кредит по същата доставка, се приема нереалност на доставката.

Освен това, съдът неправилно е приел, че по делото не са представени доказателства за реалност на доставката. Към процесната фактура № 016/10.05.2002 г. са приложени 2 броя Кантарни бележки № 919/10.05.202 г. и № 920/10.05.2002г, подписани от представители на страните по доставката, посочени са номера на МПС, имената на шофьорите им, както и вида и количеството на стоките като общото количества по кантарните бележки съвпада с фактурираното количество пшеница. По силата на така приетите доказателства се установява прехвърляне на право на собственост върху стоката, родово определена при фактурирането си, както и транспортирането и предаването й.

При тези данни касационният съд намира за необосновани и оттам незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липса на установена реалност на доставката. Решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА за данъчен период м. 05.2002 г., в общ размер на данъчния кредит - 1743,70 лв. В отменената част касационният съд се произнася по съществото на спора като отменя ДРА в същата част като незаконосъобразен.

1. Дружеството касатор обжалва решението на СГС и в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА, в частта на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Огива Груп" ООД - за данъчен период м. 05.2003 г., м. 06.2003 г. и 08.2003 г. в общ размер на данъчния кредит - 6114,09 лв.

От фактическа страна съдът е приел за пълно установено, че плащането по издадената фактура е извършено, данъкът е начислен от доставчика, от счетоводна страна е налице редовност на документацията. Приел е, съгласно събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице Пендичева, че е налице влязъл в сила ДРА на доставчика № 222/7.07.2005 г., в който за същите данъчни периоди не е извършена корекция на декларираната данъчна основа на доставките. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че не са представени доказателства за реалност на доставките - за приемо-предаване на процесните стоки, за техническа, технологична и материална обезпеченост на доставчика и др., поради което липсва първата и основна предпоставка за възникване на право на данъчен кредит - наличието на облагаема доставка, която се явява елемент от фактическия състав на чл. 63 от ЗДДС (отм.), и това води до неосъществяване на целия фактически състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.).

Оплакванията на касатора са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част, и са основателни. Съдът неправилно е преценил значението на влезлия в сила ДРА на доставчика № 222/7.07.2005 г. При издаването му данъчните органи, ревизирайки прекия доставчик и проверявайки счетоводството му, не са извършили корекции на резултата по ДДС по сделките, по които този доставчик е изпълнител, от което следва, че същите са приели, че са налице реални доставки от него към "Джиев" АД. Налице е извънсъдебно признание на приходните органи за реалност на доставката, при което доказателствената тежест за установяване на обратното пада върху тях. Освен това е недопустимо прилагане на двоен стандарт в облагането, при който веднъж за целите на данъчното облагане при начисляване на ДДС се приема реалност на доставката, а в друг случай и във връзка с ползване на данъчен кредит по същата доставка, се приема нереалност на доставката.

Освен това, съдът неправилно е приел, че по делото не са представени доказателства за реалност на доставката. Налице е плащане на фактурите в брой като към всяка от осемте броя фактури са приложени съответните касови бонове. Този факт е установен и от ССчЕ. Към фактурите са приложени кантарни бележки № 497/1.05.2003 г., 498/1.05.2003 г., 563/12.03.2003 г., 784/. 05.2003 г., 1217/6.08.2003 г. Кантарните /приемателно-предавателни/ бележки са подписани от представители на страните по сделката, посочени са номера на МПС, имената на шофьорите им, както и вида и количеството на стоките, при съвпадение на общото количество пшеница по кантарни бележки и фактурираното.

При тези данни касационният съд намира за необосновани и оттам незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липса на установена реалност на доставката. Решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА за данъчен период 05.2003 г., м. 06.2003 г. и 08.2003 г. в общ размер на данъчния кредит - 6114,09 лв. В отменената част касационният съд се произнася по съществото на спора като отменя ДРА в същата част като незаконосъобразен.

1. Дружеството касатор обжалва решението на СГС и в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА, в частта на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Гранд" ООД - за данъчен период м. 06.2003 г. в размер на данъчния кредит - 2868,36 лв.

От фактическа страна съдът е приел за пълно установено, че плащането по издадената фактура е извършено, данъкът е начислен от доставчика. Приел е, съгласно събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице Пендичева, че е налице влязъл в сила ДРА на доставчика № 1-23-547/19.05.2004 г., в който за същия данъчен период не е извършена корекция на декларираната данъчна основа на доставката. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че не са представени доказателства за реалност на доставките - за приемо-предаване на процесните стоки, за техническа, технологична и материална обезпеченост на доставчика и др., поради което липсва наличието на облагаема доставка, която се явява елемент от фактическия състав на чл. 63 от ЗДДС (отм.).

Оплакванията на касатора са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част, и са основателни. Съдът неправилно е преценил значението на влезлия в сила ДРА на доставчика № 1-23-547/19.05.2004 г. При издаването му данъчните органи, ревизирайки прекия доставчик и проверявайки счетоводството му, не са извършили корекции на резултата по ДДС по сделката, по която този доставчик е изпълнител, от което следва, че същите са приели, че е налице реална доставка от него към "Джиев" АД. Налице е извънсъдебно признание на приходните органи за реалност на доставката, при което доказателствената тежест за установяване на обратното пада върху тях. Освен това е недопустимо прилагане на двоен стандарт в облагането, при който веднъж за целите на данъчното облагане при начисляване на ДДС се приема реалност на доставката, а в друг случай и във връзка с ползване на данъчен кредит по същата доставка, се приема нереалност на доставката.

Освен това, съдът неправилно е приел, че по делото не са представени доказателства за реалност на доставката. Налице е плащане на фактура № 3/04.06.2003г по банков път, чрез "Булбанк". Към нея са приложени два броя кантарни бележки № 700/30.05.2003 г. и № 706/30.05.2003 г. Кантарните /приемателно-предавателни/ бележки са подписани от представители на страните, посочени са номера на МПС, имена на шофьорите им, както и вида и количеството на стоките като общото количества по кантарните бележки съвпада с фактурираното количество пшеница.

При тези данни касационният съд намира за необосновани и оттам незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липса на установена реалност на доставката. Решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА за данъчен период м. 06.2003 г. в размер на данъчния кредит - 2868,36 лв. В отменената част касационният съд се произнася по съществото на спора като отменя ДРА в същата част като незаконосъобразен.

1. Дружеството касатор обжалва решението на СГС и в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА, в частта на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от ЕТ "Зори-93-Мариян Минков" за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03, м. 05-12.2002 г., м. 02-12.2003 г., по фактури за доставка на зърнени храни подробно посочени по данъчни периоди в справка № 2 към приетото заключение в съдебно заседание на 4.12.2006 г. на вещото лице Гешев, който въз основа на извършена проверка на счетоводството на този доставчик в счетоводна къща ЕТ "Илиана Дамянова" дава заключение, че за част от данъчните периоди е бил начислен ДДС, но за други фактури - не са били вписани в дневника за продажба и не е начисляван ДДС от доставчика. Видно е заключението, че общият размер на отказаното право на данъчен кредит за 20002г и 2003 г. е в размер 126 499,61 лв. От последната графа на същата справка е видно, че ДДС не е начислен от доставчика за периоди м. 03.2002 г., м. 06.2002 г., м. 07.2003 г., м. 08.2003 г., както и м. 09-м. 12.2003 г. - за 61 923,40 лв. По останалите доставки за горепосочените периоди фактурите са осчетоводени, включени са в дневник за продажби, ДДС е начислен в размер 64 576,21 лв. като задължение към бюджета по сметка 4532. Установено е въз основа на експертизата и ДРА на доставчика № 814/25.06.2004 г., че за периодите м. 09-м. 12.2003 г. данъкът е начислен с акта и взет предвид при определяне общото задължение по ДРР за доставчика.

За да отхвърли изцяло жалбата, СГС е приел, като инстанция по съществото на спора, че по делото и административната преписка не са представени доказателства за реалност на доставките - за приемо-предаване на процесните стоки, за техническа, технологична и материална обезпеченост на доставчика и др., поради което липсва предпоставка за възникване на право на данъчен кредит - наличието на облагаема доставка, която се явява елемент от фактическия състав на чл. 63 от ЗДДС (отм.), и това води до неосъществяване на целия фактически състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.), т. е. за жалбоподателя не са налице предвидените в тази правна норма предпоставки за възникване и надлежно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит.

Оплакванията на касатора са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част, и са частично основателни. Съдът неправилно е приел, че по делото не са представени доказателства за реалност на доставката. Към всички фактури, издадени от този доставчик, са приложени кантарни/приемни/ бележки, които са подписани от представители на "Джиев" АД и на процесния доставчик. В тях са посочени: количеството и видът на получените доставки-зърнени храни, измереното тегло-бруто, тара и нето, датата и мястото на предаването им, регистрационните номера на превозните средства, с които са транспортирани храните и склада, към който се отправят доставките. Осчетоводените фактури са съпроводени със съответните първични документи, доказващи транспортирането на стоките до складовете на "Джиев" АД, както и тяхното количество. Съставени са документи за извършените плащания на извършените доставки, а с приемните бележки стоките са постъпвали и са заприходени в складовете на жалбоподателя и са вложени в производството на фураж, използван за изхранване на птици и свине, предмет на последващи облагаеми доставки от дружеството.

При тези данни касационният съд намира за необосновани и оттам незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липса на установена реалност на доставката. Доказано е прехвърлянето на правото на собственост върху родово-определените вещи, транспортирането им, използването на получените стоки за последващи облагаеми доставки. Настъпило е данъчно събитие като предпоставка за наличие на доставка и за ползване на данъчен кредит.

Друга предпоставка, която следва да е налице по смисъла на чл. 65, ал. 4, т. 2 ЗДДС отм. в ред ДВ бр. 117/2002 г. е начисляване на данъка от страна на доставчика. Относно процесните доставки такова начисляване безспорно е налице за периодите м. 01, м. 02, м. 05 и м. 07-12.2002 г., м. 02-06.2003 г. в размер на 64 576,21 лв. Следва да се приеме, че данъкът е начислен и за периоди м. 09-12.2003 г. в размер общо на 39 246,06 лв. Съдът неправилно е преценил значението на ДРА, издаден на доставчика. По силата му целият ДДС за тези периоди е начислен, останал е ликвиден и изискуем от ЕТ, , Зори 93 - Мариян Минков". По силата на издадения ДРА не е налице данъчно предимство, а с издаване на ДРА и на получателя за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, се нарушава принципа за еднократност на данъчното облагане.

Решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 05 и м. 07-12.2002 г., м. 02-06.2003 г. и м. 09-12.2003г в общ размер на данъчния кредит - 103 822,27 лв. В отменената част касационният съд се произнася по съществото на спора като отменя ДРА в същата част като незаконосъобразен. В останалата част решението следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора, заявените претенции от двете страни за присъждане на съдебни разноски и пред двете инстанции и данните за направени разноски, касационният съд намира, че първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за присъдените разноски. За първата инстанция в полза на касатора "Джиев" АД следва да се присъдят разноски в размер на 18780 лв. Размера на претенцията се формира съобразно данните за реално направени разноски от жалбоподателя - за вещи лица, държавна такса и изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от жалбата и по компенсация с разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение. За касационното производство в тежест на бюджета на Д "ОУИ" София и в полза на касатора "Джиев" АД следва да се присъдят разноски в размер на 32 350 лв., съобразно уважената част от жалбите, и по компенсация.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение