Решение № 9585 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4270/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу частта от решение № 503/19.01.2026 г. по адм.дело №56/2025 г. на Административен съд (АС) - Бургас, с която е отменена частта от негово уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 с изх. №02 -020 -6500/2520 от 13.11.2024 г. за извършените намаления и относно прихващането от бъдещи плащания на сумата 49 566, 27 лева, представляваща санкция за кампания 2022 г. по схема "Специално плащане за култура - памук" и е изпратена преписката за ново произнасяне на административния орган в отменената част със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната й, оспорва и размера на присъденото адвокатско възнаграждение, иска отмяната му или намалението му, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Р. П. К., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговори писмено становище, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за производството пред ВАС. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да отмени УП в посочените по - горе части, е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в писмена форма, но не са изложени никакви фактически обстоятелства относно извършените намаления по отделните схеми и мерки. Липсва конкретизация за кои от заявените парцели подпомагането е недопустимо и защо. В УП и в съдържащите се в преписката документи, включително и доклада за проверка на място, липсват описани нарушения на конкретни правни норми, които са дали основание за извършените намаления. Опит за последващо мотивиране се съдържа в становище от 28.01.2025 г., което е с характер на отговор на жалбата по чл.163, ал.2 от АПК, но разясненията в него не попадат в нито една от хипотезите на ТР №16/1975 г. на ОСГК на РБ, в които е допустимо мотивиране на индивидуален административен акт в отделен документ. Липсват мотиви и относно наложената санкция по чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014, тъй като санкцията е определена в размер на отказаната субсидия по схема памук, за който отказ, видно от гореизложеното липсват фактически и правно основания. Решението е правилно в обжалваната част. Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за издаването му, а предвид изброяването на всички възможни хипотези на намаления, не може да бъде направена преценка на какво правно основание в конкретния случай са извършени процесните намаления. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение – мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Липсата на фактически и правни основания на уведомителното писмо в частта, с която са направени намаления, е самостоятелно основание за отмяната на акта. Представеното по делото становище от 28.01.2025 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ / л.141 -144 от делото/ е изготвено по повод на постъпилата жалба срещу уведомителното писмо, не би могло да санира липсата на мотиви, още повече, че преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е предвид посочените в него фактически и правни основания, каквито в случая липсват. Присъдените в първата инстанция разноски са съразмерно на уважената част, правилно е преценено, че отказът за финансиране и прихващането от бъдещи плащания в конкретен размер е с конкретен материален интерес и заплатеният адвокатски хонорар не прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация не могат да се присъдят разноски за производството пред ВАС, тъй като липсва удостоверяване на плащането на уговорената сума - в договора за правна помощ /л.17 и 27 от делото/ възнаграждението е записано като уговорено и липсва удостоверяване на плащане в брой, липсва и платежен документ за плащане по банков път. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение