Решение № 11926 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2011 г.

Решение № 11926 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 2592/16.12.2010 г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. № 3085/2010 г. С обжалваното решение, по жалбата на "Ванила Бийч" ЕООД е отменена заповед № 10-5358/01.09.2010 г. на зам. директора на ТД на НАП - Варна, с която на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1 б."а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект", представляващ дискотека "Ванила Бийч", находящ се в с. Кранево - крайбрежна алея за срок от един месец. В касационната жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон от съда, поради което се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта, с която е наложена ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство "Ванила Бийч" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол пред Варненския административен съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10-5358/01.09.2010 г., издадена от зам. директор на ТД на НАП-Варна, с която спрямо "Ванила Бийч" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект дискотека "Ванила бийч", находяща се в с. Кранево- крайбрежна алея, както и забрана за достъп до него за срок от 1 месец, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Описаното нарушение в заповедта е, че на 20.08.2010 г. в 22,47ч. е извършена консумация в обекта на обща стойност 16 лева, за което не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация ЕКПФП в търговския обект. Съдът след като е приел за установено нарушението, описано в заповедта е преценил, че в заповедта липсват мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, което е преценил като нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, лишаващо съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Съображенията на първоинстанционният съд не се споделят от настоящия съдебен състав. Незаконосъобразни са изводите на съда за неизлагане на мотиви от административния орган относно определения максимален срок за налагане на принудителната административна мярка. Издаването на касова бележка е нормативно установено задължение за субектите, стопанисващи и експлоатиращи търговски обекти, което задължение следва да се изпълнява при получаване на плащане от клиент. Неспазването на това задължение от субекта води до неблагоприятни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е създадена гаранция за защита интереса на фиска и съблюдаване на принципите на счетоводството. Посочването на нарушената разпоредба в заповедта за налагане на ПАМ сочи освен допуснатото конкретно нарушение и защитения интерес, който с факта на налагане на ПАМ за максималния срок, предвиден в закона се преценява като такъв с висок интензитет. По тези съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че макар и бланкетни, административният орган е изложил мотиви за налагане на мярката за максимален срок - 1 месец. Обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което въз основа на изложените по-горе мотиви жалбата срещу заповедта за наложена принудителна административна мярка, бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Воден от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,