Решение № 7606 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2011 г.

Решение № 7606 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Маринов Тютюнджиев, с. Вълчан Дол, чрез процесуалния представител срещу решение № 53 от 28.2.2011 г., постановено по адм. дело № 626 по описа за 2010 г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-05-73 от 19.10.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие"гр. Смолян, с която е постановено изземване на част от имот № 01026 по КВС на землището на с. Мълчан дол, община Баните, собственост на ДПФ, с площ от 1 дка с НТП-нива. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закони съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи в касационната жалба за неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на акт по същество, с който се отмени обжалваната заповед и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - директора на областна дирекция "Земеделие" - Смолян, чрез процесуалния представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. счита постановеното решение за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед № РД-05-73 от 19.10.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Смолян, с която е постановено изземване от Румен Маринов Тютнджиев на част от имот № 01026 по КВС на землището на с. Мълчан дол, община Баните, собственост на ДПФ, с площ от 1 дка с НТП-нива. В производство по чл. 34, ал. 8 вр. ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи съдът е разгледал жалбата на ползвател срещу заповед за изземване на част от имот, която попада в земите на държавния поземлен фонд и ползването на тази част е неоснователно и я е отхвърлил. За да достигне до този извод съда е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, не са допуснати процесуални нарушения по издаването й, които да опорочават процедурата. налични са доказателства - констативен протокол за неоснователно ползване на 1 дка - част от посочения имот. Въпреки дадените указания не били представени доказателства от касатора, въз основа на които да се приеме, че той ползва целия имот на съответното правно основание. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. В съответствие разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд, заповедта за изземване по ал. 1 се издава от Директора на областна дирекция "Земеделие", както е в случая. При тази законова регламентация следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на закона, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези предпоставки са: 1. да е възстановено право на собственост върху земеделска земя; 2. имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците, и 3. това ползване да е без правно основание. В случая касационния жалбоподател в производството пред административния съд, не е оспорил факта че имотите, който са предмет на административното разпореждане за изземване са възстановени на държавата по реда на земеделския закон и към момента на ползването са частна държавна собственост. От друга страна, обстоятелство че имотът е собственост на Държавен поземлен фонд, предвид решение № 2516вд от 12.2.1996 г., с което е възстановена съсобствеността, не е оспорено от жалбоподателя. По делото липсват доказателства жалбоподателя да е собственик или ползвател на правно основание на имотите предмет на заповедта. Предвид изложеното решението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение