Решение № 15391 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2012 г.

Решение № 15391 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Елена Христова Христова, от гр. Пазарджик, чрез пълномощника й - адв. Карабойчев, против Решение № 314/14.06.2012 г. по адм. дело № 457/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 221/7.12.2010 г. на кмета на община - Пазарджик, като неоснователна. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - кметът на община - Пазарджик, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответниците: Ангел Спасов Халачев, Апостол Спасов Халачев и Стоянка Спасова Узунова, редовно призовани, също не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди оплакванията в жалбата и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания акт, установи: С обжалваното решение съдът е приел законосъобразност на оспорената от Елена Христова Христова Заповед № 221/07.12.2010 г., с която, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, е извършено допълване на действащия кадастрален план на с. Паталеница, с възстановени на името на наследници на Спас Ангелов Халачев недвижими имоти, а именно с имот пл. № 1026 и с имот пл. № 1027 в кв. 43 по плана на селото. Според съда органът не е допуснал нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, тъй като има състав акт за непълноти и грешки, който е подписан от всички заинтересовани страни. Оспорващата не е такава страна, тъй като е собственик на съседен имот пл. № 650, който не се засяга от изменението, тъй като имотната граница между този имот и допълнения имот пл. № 1026 не се променя. Прието е, че са налице и материалноправните предпоставки за извършеното допълване, с което жалбата се явява неоснователна. Решението е недопустимо, в частта, с която е разгледана жалбата на Елена Христова срещу допълнения имот пл. № 1027, кв. 43 по плана на с. Паталеница. По отношение на този имот липсва жалба и съдът не е следвало да се произнася. От друга страна за оспорващата липсва активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорване на акта в тази му част, поради това, че не е заинтересовано лице спрямо този имот, по аргумент от § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Същата не е собственик или носител на други вещни права върху допълнения имот или съседен на него, който се засяга от изменението. Поради това и като недопустимо в тази част, решението подлежи на обезсилване, а делото - на прекратяване. По отношение на другия имот - пл. № 1026, обжалваното решение е неправилно. В нарушение на чл. 236, вр. с чл. 224 от АПК, съдът не се съобразил с указанията на Върховен административен съд, дадени с отменително определение по адм. дело № 106/2012 г., относно качеството на заинтересовано лице по чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., респ. § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, на касатора Елена Христова по отношение на допълнения със заповедта недвижим имот - пл. № 1026. Тези указания, касаещи тълкуването и прилагането на закона, са били задължителни за решаващия съд при по-нататъшното разглеждане на делото. Съобразно тях съдът е следвало да приеме, че оспорващата е заинтересовано лице при издаване на оспорената заповед, поради което е следвало да вземе участие в административното производство по допълване на кадастралния план на с. Паталеница с нов имот - пл. № 1026 и да подпише акта за грешки и непълноти по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, а като не го е подписала същия се явява издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което го прави незаконосъобразен. Налице е и друго съществено процесуално нарушение - необсъждане на голяма част от доказателствата, които ако бяха обсъдени, щяха да доведат до други правни изводи относно наличие на спор за материално право между касатора и наследниците на Спас Халачев, относно 300 кв. м от допълнения имот пл. № 1026, които по регулационния план на с. Паталеница от 1976 г., изменен през 1980 г., са придадени към собствения на Елена Христова УПИ ХII-650, кв. 43 на селото. Такива са: Удостоверение изх. № 16/4.02.2010 г. на кмета на с. Паталеница /стр. 29/, скица № 8/4.02.2010 г., заверена от гл. архитект на община - Пазарджик /стр. 31/, геодезическо заснемане на част от ПИ № 649 /стр. 60/, скица на стр. 79, нот. акт за дарение № хх/хххх г. /стр. 80/. Същите съдържат данни за изплащане на придаваемото място от имот пл. № 649, към УПИ ХII-650, собственост на касатора, още през 1981 г., който факт обуславя наличието на спор за материално право върху тези 300 кв. м от УПИ ХII, собственост на касатора. При тези нарушения правните изводи на съда за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР за допълване на кадастралния план на с. Паталеница с нов имот пл. № 1026, са незаконосъобразни. При наличие на спор за материално право относно този имот, допълването на кадастъра е следвало да бъде отказано. Пред касационната инстанция е представено доказателство, че такъв спор е разрешен с влязло в сила решение по гр. дело № 433/2012 г. на Окръжен съд - Пазарджик, в полза на касатора, срещу правоприемника на настоящите ответници-физически лица. Като неправилно в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед по отношение на имот пл. № 1026 бъде отменена, като незаконосъобразна и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК искането на н-ци на Спас Халачев за допълване на кадастралния план на с. Паталеница, с нов имот пл. № 1026, кв. 43, бъде отхвърлено, като неоснователно. Съобразно този изход по касационната жалба и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, община - Пазарджик ще следва да бъде осъдена да заплати разноските на касатора пред първата инстанция в размер на 260 лева. Разноски за втората инстанция не следва да се присъждат, тъй като доказателства за това са постъпили в съда след приключване на съдебното заседание пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 173, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,