Решение № 9878 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2018 г.

ВАСIV отделение27.06.2019 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 297/13.07.2018 г. постановено по адм. дело № 184/2018 г. на Административен съд-Добрич и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В. Черкезов, срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. изх. № 01-6500/9283/20.12.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". ОСЪЖДА В. Черкезов от [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9878 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Ашикова, против решение № 297/13.07.2018 г. постановено по адм. дело № 184/2018 г. на Административен съд-Добрич, с което е отменено като незаконосъобразно негово уведомително писмо изх. № 01-6500/9283/20.12.2017 г. по подадено от В. Черкезов заявление за подпомагане. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – В. Черкезов, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Митков, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. Черкезов, против уведомително писмо изх. № 01-6500/9283/20.12.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е отказано изплащане на 62 211, 20 лв. по АЕП за "неспазени изисквания за управление". От представените по преписката доказателства е установено, че Черкезов е поел многогодишен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство", по което е подал заявление за плащане за кампания 2016 г. Земеделският стопанин е сключил договор за контрол и сертификация с "Кю Сертификейшън" АД, контролиращо лице по смисъла на § 1, т. 6 от Наредба № 1/7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането /отм., но действаща към момента на издаване на уведомителното писмо/. По преписката е представен сертификат за извършване на биологично производство на плодове от кайсии, круши, сливи, орехи, дюли, череши и ябълки, валиден до 24.02.2017 г. Установено е, че контролиращото лице е взело проби от насаждение от дюли в БЗС № 58935-179-1-1 с площ от 1. 5 ха, като резултатите от лабораторния анализ показват, че има неразрешени препарати за растителна защита. В изпълнение на задължението си контролиращото лице е уведомило Министерството на земеделието, храните и горите и е представило информация за въведени данни в "Системата за въвеждане на данни от външни институции" за кампания 2016 г., както и формуляр за нередности/нарушения, в който е посочено, че е наложена мярка 5. 4 от Приложение № 3 към Наредба № 1/2013 г. /отнемане на сертификата/ за срок от 2 месеца, считано от 14.07.2016 г.. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената писмена форма, но е немотивиран, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и при несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че актът не съдържа конкретните факти, обстоятелства и доказателства за прекратяване на многогодишния ангажимент. Приел е, че фактическите и правни основания в уведомителното писмо са необосновани, тъй като не съответстват на установените по делото факти. Посочил е, че не става ясно кое е допуснатото нарушение на цитираната в акта т. VI от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 214, утвърдена със заповед № РД-09-243/17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните и коя норма от Регламент /ЕО/ № 834/2007 г. не е спазена. Съдът е посочил, че контролиращото лице е проверило само един земеделски парцел на жалбоподателя, от който е взело проби и е установило несъответствие, както и че неправилно е въвело данни в "Системата за въвеждане на данни от външни институции" за неспазени изисквания по отношение на още 29 бр. парцела на земеделския стопанин, от които не е взимало проби. Приел е, че в уведомителното писмо липсват мотиви за налагане на най-тежката мярка – отказ от изплащане на субсидия в размер на 62 211, 20 лв., че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, поради което е отменил уведомителното писмо в оспорваната част. Така постановеното решение е неправилно. Оспореното уведомително писмо е мотивирано. В него се съдържат всички фактически основания, които са съобразени от заместник изпълнителния директор на ДФЗ при издаването му. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони за заявените за подпомагане площи, установените площи след извършени проверки по чл. 37 ЗПЗП и съответно - установените, недопустими за подпомагане площи. Съдържащите се в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях парцели, посочените площи, приети за недопустими и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. На база таблиците, част от текста на писмото и обясненията към тях, на стр. 4 от административния акт са отразени размерите на финансовото подпомагане; определена е ставката по агроекологичната дейност, като данните в таблицата са пояснени словесно. С посочване на разпоредбата на чл. 68 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и т. VI от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 214, административният орган е пояснил причините за постановения отказ по отношение на неспазване изискванията за управление. Оторизацията на сумите е представена в първата таблица на стр. 7 от писмото, а във втората таблица на същата страница - извършеното плащане. Така писмото, таблиците в него с обективираните пояснения на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Поради това, неправилно съдът е констатирал липсата на фактически и правни основания на атакувания отказ за подпомагане. В уведомителното писмо изрично е посочено, че 2016 г. е петата година от поетия от земеделския стопанин агроекологичен ангажимент. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата подпомаганите лица са длъжни до 31 декември на годината, предхождаща кандидатстването, да са сключили договор с контролиращо лице за преминаване и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство, както и че са длъжни да спазват изискванията на регламента за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. В. Черкезов е сключил договор за контрол и сертификация съгласно Регламент /ЕО/ № 834/2007 г. с контролния орган "Кю Сертификейшън" АД. В срок до 30 октомври контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки в електронната система по чл. 68 от Наредбата. Именно въз основа на извършена проверка в създадената и поддържана от ДФЗ система, органът е установил, че контролиращото лице "Кю Сертификейшън" АД е въвело информация, че сертификатът на В. Черкезов е отнет, считано от 14.07.2016 г. поради употреба на неразрешени препарати за растителна защита. На земеделския стопанин му е наложена мярка 5. 4 към Приложение № 3 от Наредба № 1/2013 г. (отм.); - отнемане на документа по чл. 29, § 1 от Регламент /ЕО/ № 834/2007 г. и налагане на забрана на оператора да извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен период от време, който се съгласува с компетентния орган, съгласно чл. 30, § 1 от Регламента в случаи, когато бъде установено тежко нарушение или нарушение с траен ефект. След като контролиращото лице е въвело данни в "Система за въвеждане на данни от външни институции", че сертификатът на Черкезов е отнет ДФЗ е приел, че бенефициерът е преустановил прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 от Наредбата и не отговаря на изискванията на Наредбата, поради което е отказана финансова помощ за кампания 2016 г. по направление "Биологично растениевъдство". Неправилно съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В раздел II "Биологично земеделие" към Глава шеста "Изисквания за управление на агроекологичните дейности" от Наредба № 11/2009 г. са посочени задълженията на кандидатите за съответната дейност, като в чл. 37, ал. 1, т. 2 изрично е записано, че подпомаганото лице трябва да има сключен договор с контролиращо лице за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата до изтичане срока на поетия агроекологичен ангажимент, кандидатите подават "заявление за плащане" през всяка една година, като за доказване на опит се представя сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращо лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /чл. 57, ал. 1, т. 3 от Наредбата/. След като на кандидата му е бил отнет сертификатът за биологично производство, то той не отговаря на условията за подпомагане от наредбата. При извършена проверка в електронната система по чл. 68 от Наредбата, както и получено уведомление от Министерството на земеделието, храните и горите, ДФЗ е установил, че на Черкезов е отнет сертификатът за срок от два месеца, считано от 14.07.2016 г., поради което неправилно съдът е приел, че органът е издал административният акт в нарушение на чл. 35 АПК. Вменените с Наредба № 11/2009 г. задължения на административния орган се свеждат до извършване на административни проверки по подадените заявления за подпомагане/плащане, както и проверка в електронната система по чл. 68. При изрично отбелязване в електронната система на ДФЗ, че за заявените от Черкезов площи за подпомагане не са спазени изискванията на Регламент /ЕО/ № 834/2007 и № 889/2008 на ниво стопанство, единствената възможност е да се приеме, че кандидатът за подпомагане не отговаря на изискванията за биологично растениевъдство. Неоснователно е твърдението на ответника по касация, което е прието и от първоинстанционния съд, че контролиращото лице е допуснало грешка при въвеждане на данните в системата за всички парцели, тъй като пробите са взети само от един парцел и резултатите за използване на неразрешени препарати за растителна защита касаят само него. В чл. 68, ал. 5 от Наредбата е посочен редът за отстраняване на допуснати технически грешки, а именно контролиращото лице, допуснало техническа грешка в срок до 31 декември на текущата година попълва "Заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ" по образец и го изпраща до МЗХ. Такава редакция не е направена от "Кю Сертификейшън" АД. От друга страна сертификатът се издава за цялото стопанство на кандидата, а не за отделни негови парцели. Видно от чл. 2 от договора за контрол и сертификация "Кю сертификейшън" АД се задължава да извършва контрол и сертификация на дейностите, посочени от оператора, в съответствие с действащото общностно и национално законодателство, а при временно прекратяване на сертификацията операторът няма право да продава продуктите с означения за сертификация, което може да се отнася за една или повече дейности или за цялото стопанство/предприятие. Контролиращото лице е отговорно за въвеждане на данните и е негова преценката относно съответствието на стопанството с изискванията за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство, и при отнет сертификат за съответствие правилно ДФЗ е отказал финансова помощ. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и неправилно е приложен материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо е отказал финансова помощ по направление "Биологично растениевъдство" и при липсата на установен съществен порок при постановяване на акта, жалбата на В. Черкезов, срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/9283/20.12.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Поради това В. Черкезов следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 200 лв, определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 18, ал. 1