Решение № 3535 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 93/2017 г.

Решение № 3535 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 93/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Д. (ТП на НОИ - Д.) срещу решение № 449/29.11.2016 г., постановено по адм. дело № 481/2016 г. по описа на Административен съд - Д.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу индивидуалния административен акт. Ответникът - К. Р. П., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба на К. Р. П. решение № 16/10.08. 2016 г. на директора на ТП на НОИ - Д., както и потвърденото с него разпореждане № 4703158081/09.06.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Д., в частта, в която отпуснатата на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст е определена в минимален размер по чл. 70, ал. 9 от КСО и е отказано определянето й в действителен размер съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО. Делото като преписка е върнато на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Д. за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-24-451/04.04.2016 г. на К. Р. П., в частта, относно размера на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към съдебното решение. Първоинстанционният съд извежда като спорен от правна страна въпроса досежно дължимостта от жалбоподателя на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периодите 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. и възможността без внасянето им да му се определи индивидуален коефициент и действителен размер на пенсията, съобразно зачетените осигурителен стаж и доход. След анализ на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, първоинстанционният съд извежда, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 от КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО. Изводът от тълкуването на тази норма е формулиран като възможност за лицето да внесе тези вноски и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а санкция за него е, в случай на невнасяне на дължимите осигурителни вноски, осигурителният стаж и доход за тези периоди да не бъдат зачетени и изследвани при възникването на правото на лична пенсия за ОСВ и определянето на нейния размер. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд приема, че след като жалбоподателят има необходимия осигурителен стаж и навършена възраст за отпускане на заявената от него пенсия и това право му е признато, недопустимо е да се откаже изчисляването на пенсията в реален размер само защото лицето не е представило доказателства за твърдян от административния орган осигурителен стаж и доход за даден период. В случай, че оспорващият дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, съобразно твърденията на пенсионния орган, и тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да ги съберат по принудителен ред, но не и да отказват определяне на действителния размер на пенсията. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК . Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст се извършва по реда на чл. 70, ал. 3 - 6. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход и съответно осигурителният стаж на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. се установяват от представените надлежни доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Периодът, през който не са внасяни осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания едномесечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за определен период, пенсията за осигурителен стаж и възраст на ответникът по касация, следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходими за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 01.01.1997 г. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Това, че лицето не е внесло осигурителни вноски за определен период, не означава че органът не следва да определя индивидуален коефициент и съответно да отпуска пенсията в минимален размер. Законосъобразното разрешение в случая е, че за този период не следва да се завери осигурителната книжка на лицето, съответно доходът за този период няма да участва в определяне на действителния размер на пенсията, но същата следва да се изчисли в действителен размер по реда на чл. 70, ал. 3 КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), като се признаят стажът и доходите за времето, през които са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е сложилата се непротиворечива съдебна практика (решение № 15058/07.12.2017 г. по адм. дело № 1342/2017 г. VI о, решение № 15002/07.12.2017 г. по адм. дело № № 1341/2017 г. VI о, решение № 4190 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2015 г., VI о., решение № 4187 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2015 г., VI о., решение № 5401 от 09.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2015 г. VI о. и др.). Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие (л. 10 от делото) и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ТП на НОИ - Д. следва да заплати на К. Р. П. съдебни разноски в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет лева) - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,