Решение № 5245 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2009 г.

Решение № 5245 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нивелин Николов Котларов от гр. Нови пазар против решение № 1128/25.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1017/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Нивелин Николов Котларов срещу Областна дирекция на МВР гр. Варна, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв., и сумата от 100 лева представляващи изтекли лихви, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразен административен акт. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че с влязло в сила решение № 872/07.05.20087 г. по НАХД № 6100/2007 г. на Районен съд - Варна е отменено като незаконосъобразно, наказателно постановление № 5035/26.04.2007 г., издадено от началник група в сектор ПП-КАТ към ОДП - Варна, но ищецът не е доказал наличието на предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по делото. Предявения иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Постановеното съдебно решение като краен резултат е правилно със следните допълнителни мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Поради това правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Спорен е въпроса дали НП е административен акт по смисъла на АПК, отмяната на който да е основание за предявяване на иск по ЗОДОВ. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения. Тук попада административното наказване като санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия. Следователно издаването на наказателни постановления представлява форма на административна дейност. По своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, неповратимост на решението му и отменимост единствено по съдебен ред. Дейността по издаването му е форма на административна дейност. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, обаче препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал. 1 от АПК: да има вреди, те да са претърпени от физически или юридически лица и да са вследствие от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Допустимостта на претенцията е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по "съответния ред" - чл. 204, ал. 1 от АПК. Но с чл. 204, ал. 2 от АПК законодателят допуска възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите, като реализирането на тази възможност зависи само от волята на жалбоподателя, а не от наличието на други условия. Такова обективно съединяване ще е възможно, ако оспорването на административния акт е по "съответния" ред, предвиден в АПК. А по реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове. Обжалването на издадено наказателно постановление не е по реда на АПК, а става в производство по специален закон - раздел V на ЗАНН, като редът на АПК се прилага само относно касационното обжалване на решенията на районния съд - чл. 63 от ЗАНН. Освен това жалбоподателят сезира по ЗАНН районния съд, а не административния съд, поради което и заради различния ред за защита срещу индивидуални, общи, нормативни административни актове и наказателни постановления, обективно съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на иск и жалба не може да се извърши. Поради това тълкуването, което се налага е, че заради процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по съответен ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон. Така законодателната промяна и влизането в сила на АПК всъщност стесняват приложението на материалноправна норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказване по ЗАНН. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд. (Виж. реш. по адм. д. 9616/2008 г.). Съдът неправилно е приел, че отмененото наказателно постановление е незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тъй като това не се отразява на крайния правилен резултат от спора, нарушението не е съществено, а решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,