Решение № 5743 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14942/2012 г.

Решение № 5743 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14942/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Мариела Панчева, против решение № 5245 от 5.10.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 37 състав, по адм. дело № 3648/2012 г. Касационният жалбоподател заявява, че не е съгласен с решението, с което е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-150-6500/3999 от 2.10.2011 г., с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от Веселина Венкова Христова от гр. Плевен общо заявление за плащания на площ по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемите за национални доплащания (СНДП) за кампания 2010 г. и е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП. Моли цитираното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което са изложени обстойни аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Веселка Венкова Христова, в откритото съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Атанасова, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли решението като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна, по следните съображения: С решение № 5245 от 5.10.2012 г. по адм. дело № 3648/2012 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд - София град, Второ отделение, 37 състав ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-150-6500/3999 от 2.10.2011 г на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по подадено от Веселка Венкова Христова, общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН: 15/050610/47373, по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 4709.02 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП, по Схемите за национални доплащания (СНДП) в размер на 245.19 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП и с което е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3139.35 лв. по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент (EO) 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. Преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в решението. С отделен диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя Веселка Венкова Христова от гр. Плевен сума в размер от 721,74 лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но не е спазена установената от закона форма, а именно уведомителното писмо не е мотивирано. Същото е постановено и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Административен съд София - град е посочил, че като цяло оспореното уведомително писмо не съдържа мотиви, а само и единствено описание на съдържанието в изготвената в него таблица, от които обаче не могат да бъдат дори извлечени аргументите на административния орган за постановяване на отказа за финансиране. Същото представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като той се бори срещу фактическите установявания направени в акта. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е констатирал, че процесното уведомително писмо съдържа правно основание за издаването му - чл. 43, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП, но липсва каквато и да е конкретизация относно площите отказани за подпомагане по посочените основания. В оспорваното пред АССГ уведомително писмо е посочен само един единствен имот, като по отношение на него, административният орган не е изложил мотиви с които да обоснове онези обстоятелства, които го характеризират като нестопанисван. В тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на приетата и неоспорена СТЕ от заключението на която е видно, че по отношение на спорния по отношение допустимостта за подпомагане имот БЗС № 06402-299- 1-3, заявен с площ за подпомагане 23.29 ха за 2010 г. не са били налице основанията за отказ от финансово подпомагане. За да обоснове този извод, съдът е обсъдил и приетите писмени доказателства по делото от които е видно, че цитираният БЗС е бил в допустимия слой за подпомагане за 2009 г., когато е бил обработван и правилно стопанисван. По отношение на същият имот е установено, че за 2011 г. е бил в добро и обработено състояние. Правилно първоинстанционният съд е установил, че след като допустимия слой за подпомагане по отношение на процесния БЗС за 2010 г. е изготвен по ортофотокарта за 2009 г., когато е бил приет за допустим и е установено, че установената недопустимост е 0 %, както и по отношение на релевантната 2010 г., административният орган не е изложил мотиви, защо е приел, че имотът не е стопанисван, е налице нарушение на материалния закон. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е установено, че стопанисваното от Веселка Христова пасище е било наето през м. януари 2010 г. и обработено - почистено и окосено, което е видно от показанията на изслушаният свидетел, които обстоятелства не са били оспорени в хода на съдебното производство. Настоящият съдебен състав констатира, че в словесната част от уведомителното писмо е вписано, че ДФЗ - РА отказва подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане по СНДП, а от приложена на л. 3 към уведомителното писмо таблица е отразено, че оторизираната сума е 245.19 лв., която съвпада изцяло със заявената сума от производителя. Това още повече затруднява преценката на съда при установяване на релевантните факти и съответствието на конкретните обстоятелства /непосочени от адм. орган/ с приложимите правни норми. По изложените съображения първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод за осъществено съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в неизясняване на относимите към спора факти и обстоятелства. Фактическите установявания от съда сочат на неправилни фактически констатации на административния орган, послужили за издаването на административния му акт, а оттам и на неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е върнал преписката на административния орган с направените указания, дадени в мотивите, тъй като компетентността на административния орган е специална. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение, счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. С оглед изхода на делото, на ответника по касация, следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция, които са заявени в срок и са установени по размер, като възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар не следва да бъде уважено. Видно от представения договор за правна помощ е заплатена сумата от 380 лв., която съответства на фактическата и правна сложност на делото. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,