Решение № 10106 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Д., гражданин на Афганистан, чрез адв. С. Златков, против решение № 15954/26.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3319/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт и да се задължи председателят на ДАБ при МС да издаде заявения административен акт. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощник юрисконсулт М. Кръстева, в съдебно заседание моли съдa да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Административен съд – София-град. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение № 449 / 27.02.2026 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Д.. С решението по делото съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваното решение на председателя на ДАБ при МС е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма. Установено е, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Извършен е подробен анализ на фактическата обстановка и доказателствения материал по делото относно наличие на основания за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, въз основа на елементите от личната бежанска история на кандидата, обсъдени съобразно актуалната ситуация в страната, чиито гражданин е – Афганистан. Достигнато е до извод, че мотивите на лицето да напусне страната са били от социално-икономически характер с оглед на намерението му да се установи в Западна Европа, за което сочи задържането му в Австрия, преди да бъде задържано в България. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че търсещото закрила лице не е доказало наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, които да дадат основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Според съда преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената закрила, е обоснована. В конкретния случай, от изявленията на жалбоподателя е било видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Констатирано е от страна на административния съд, че не е имало основания да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Афганистан поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не е направил. Извършена е преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила. С оглед на това, че при постановяване на решението органът е изпълнил задължението си да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на Р. Д., съдът е достигнал до извод, че административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Р. Д. жалба, разгледал е обстойно наличните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Правилно Административен съд – София-град, съобразявайки и подробно анализирайки събраните по делото доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Р. Д.. Последният не е навел доказателства за осъществено или осъществимо спрямо него преследване по смисъла на закона. Проведеното с него интервю по реда на раздел I, чл. 63 от ЗУБ сочи, че не са налице предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. Описаното от жалбоподателя не представлява „основателен страх от преследване“ по смисъла, вложен като условие за получаване на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Спрямо Р. Д. не е имало посегателства, които да се определят като действия на преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са установени. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на Р. Д. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 2, б. "е" вр. чл. 15, б. "а", "б" и "в" от Директива 2011/95/ЕС. По отношение на твърденията в касационната жалба, че Д. е обект на преследване, което не е било съобразено при извършения контрол над административния акт, следва да бъде отбелязано, че това твърдение е голословно. Освен това, същото е неоснователно, доколкото административният орган е извършил проверка с оглед на бежанската история на търсещия закрила и всички налични факти от действителността. И не е установил наличието на доказателства в този смисъл. Касационният жалбоподател сочи, че съгласно ЗУБ невъзможността за доказване/неуспешното доказване на преследване не може да е основание за отказ от предоставяне на статут. Не е ясно откъде касаторът черпи този извод. Действително, разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗУБ гласи, че когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. Липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 7, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на международна закрила. Но това не е приложимо към настоящия казус. В него не се касае за липса на достатъчно данни за преследване, а за липса на доказателства, като цяло, които да сочат към преследване. При съобразяване с информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Афганистан, настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че въпреки наличието на спорадични ескалации на напрежението в Афганистан, няма пречки лицето да бъде върнато в страната си по произход. Неговото „бягство“ от режима на талибаните не се уповава на реални и/или лични опасения от преследване и от крайна необходимост поради заплаха за живота и здравето. Към настоящия момент обстановката в Афганистан е динамична, но не се установява конфликтът да обхваща цялата страна или да е на нива, сочещи нетърпимост и невъзможност да се живее в която и да е част на страната. В този смисъл е и представената в проведеното заседание пред настоящата инстанция актуална справка с вх. № МД-02-278/30.07.2026 г. Следователно може да бъде констатирано, че понастоящем ситуацията в Афганистан не дава възможност за извод относно наличието на реален риск, търсещото убежище лице да понесе тежки посегателства. По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е правилно, поради което при липсата на установени отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,