Решение № 5557 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16215/2009 г.

Решение № 5557 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16215/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стоян Димитров Стоянов от гр. София против решение от 17.07.2009 г., постановено по адм. д. № 5199/2006 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № 915 от 7.11.2006 г. на началника на 02 РПУ - СДП за отказ за издаване на разрешение за съхранение и отнемане на разрешения за носене на късо огнестрелно и ловно оръжие. Развиват се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и се иска неговата отмяната. Ответникът началникът на Второ РПУ - СДП не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд подробно е коментирал представените с административната преписка писмени доказателства. Установено е, че жалбоподателят е притежавал разрешение за носене на огнестрелно оръжие № 980/5.11.2003 г., със срок на валидност до 5.11.2006 г. Въз основа на искане от Стоянов № 6960/2002 г. му е издадено разрешително № 73/2002 г., серия № 234808 за носене на три броя ловно оръжие. Същото е със срок до 31.03.2003 г. Със заявление № 26544 от 15.09.2006 г. Стоянов е поискал продължаване на срока на издаденото разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие и за издаване на разрешение за ловно оръжие. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Стоян Стоянов срещу заповед № 915 от 7.11.2006 г. на началника на 02 РПУ - СДП за отказ да се издаде разрешение за съхранение и отнемане на разрешения за носене на късо огнестрелно и ловно оръжие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че към датата на издаване на оспорената заповед са били налице материалноправните предпоставки за отказ по чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, т. 1 от ЗКВВООБ. В оспореното решение подробно са изложени и коментирани събраните по делото и относими към спора факти и обстоятелства. Безспорно е установено, че Стоянов има многобройни осъждания по водени срещу него наказателни дела за престъпления от общ характер, с ефективно изтърпяване на наложените му наказания. Не се спори, че е налице съдебна реабилитация. Но несъмнено срещу жалбоподателя са образувани досъдебни производства за престъпления от общ характер, като за част от тях са представени доказателства за прекратяването им преди датата на издаване на оспорения административен акт. Както правилно е установил първоинстанционния съд, за част от водените досъдебни производства за престъпления по чл. 227 от НК, чл. 159 от НК, чл. 313 от НК и чл. 255 от НК няма данни същите да са прекратени спрямо Стоянов. При тези фактически и правни съображения съдът е приел, че обжалваният акт е постановен от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което липсват основания за отмяната му. Решението е правилно. Релевираните доводи в касационната жалба за постановяването му при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при хипотезите на чл. 12 от този закон. В случая е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ, при който административният орган е длъжен да издаден акт за отказ за издаване на разрешения за носене на огнестрелно и ловно оръжие. При преценката за законосъобразност на административния акт съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения на материалния закон. Въз основа на установените по делото фактически обстоятелства съдът обосновано е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ - започнало наказателно преследване срещу лицето за извършено умишлено престъпление от общ характер, при която хипотеза административният орган е длъжен да постанови отказ. Релевантният факт за наличие на висящо наказателно производство се потвърждава от приложените по делото справки. Специалният закон не поставя изискване лицето да бъде привлечено като обвиняем, за да се осъществи фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. В случая релевантно е наличието на предприети процесуални действия в хода на висящи наказателни производства за умишлени престъпления от общ характер, образувани срещу Стоянов, към момента на постановяване на оспорения отказ. Досъдебното производство е образувано с оглед данни за умишлено престъпление от общ характер, което е достатъчно основание по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. Неотносими са касационните доводи, че спрямо предишните издадени разрешения нямало промяна във фактическите обстоятелства. Съдебният контрол за законосъобразност е очертан от конкретния предмет - заповед № 915 от 7.11.2006 г. на началника на 02 РПУ - СДП. В съответствие с нормативната уредба и данните по административната преписка съдът е достигнал до правно обоснован извод, че заповедта е издадена при наличие на сочените в нея фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила поради липса на твърдените в касационната жалба нарушения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд,