Решение № 561 от 10.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 379/2008 г.
ВКСI гражданско отделение10.09.2009 г.докладчик Костадинка Арсова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 11.01.2007 г. по гр. д. № 4* от 2000 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия. Връща делото на Софийски градски съд за извършване на делбата.
Мотиви
Решение № 561 от 10.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 379/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Н. К. Г., Л. К. Й. и Д. К. Й. са подали касационна жалба срещу решение от 11.01.2007 г. по гр. д. № 4* от 2000 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, 4"б" състав, с което се отменява решение от 27.11.1997 г. по гр. д. № 4* от 1992 г. на Софийския районен съд, 24 състав за отхвърляне на иска за делба и се допуска делба между съделителите, като се определят квотите им. В касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) като се прави искане за изключване на братя С техните наследници от делбата и допускане на делбата само между наследниците на Я. А. Р. и М. Я. Р. Към делото е приложена и касационна жалба от А. С. С. и Н. С. С., придружена с доказателства, която е заведена с вх. № 4* от 14.02.2007 г. В жалбата изразяват становище, че решението по допускане на делбата е постановено при неразяснено дело и при неясна фактическа обстановка относно правата на страните. С жалбата правят искане за отмяна на решението. Ответниците С. С. Я., Б. Б. Р., Л. Б. Р., В. Ц. С., Г. С. П., К. С. С., Я. А. Р. и Й. М. Р. не са взели становище по жалбите. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби са допустими, защото са подадени от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски градски съд е допуснал да се извърши съдебна делба на недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 750,39 кв. м. с лице от към ул. "." от 15,22 л.м., представляващ реална част от им. пл. № 2* заснет в неодобрен кадастрален план от преди 1969 г. на гр. С., м. "Ю", кадастрален лист 545, попадащ в м. "Ю", одобрен със заповед № 209 от 30.06.1970 г. при дялове 522/3960 ид.ч. за Я. А. Р.; 522/3960 ид.ч. за Й. М. Р.; 261/3960 ид. ч. за Г. С. П., толкова ид.части за С. С. Я., т.ид.ч. за Б. Б. Р.; т.ид.ч. за Л. Б. Р. (Соколова); 264/3960 ид.ч. за Л. К. Й., толкова идеални части за Й. (Данчо) К. Й.; т.ид.ч. за Н. К. Й.; 330 (3960 ид. ч. за А. С. С.,; т. ид. ч. за Н. С. С.; 60/3960 ид. ч. за К. С. С. и 360) 3960 ид. ч. за В. Ц. С. Решението е правилно. Я. А. Р. е поискал делба на дворно място от 750, 39 кв. м., което е описал по следния начин: местност "Ю" - изток граница с ул. "494" от 15,21 л.м.; юг - А. Е. А. - запад братя С и от север - Я. А. Р. Правото на собственост върху това място е установено с н.а. № 89, т. 13, н.д. № 264 от 1925 г. Този нотариален акт документира, че на 19.02.1925 г. Я. А. Р., М. Я. Р., Е. Е. К. са купили нива от 2 дка и два ара в Д. землище, м. "А" при съседи: Братя Б., П. К., Б. С. и път. С договор за доброволна делба, който е нотариално заверен под № 714 от 2.07.1943 г. на II Софийски нотариус е извършена делба на тази нива между Я. А. Р., М. Я. Р. и А. Е. А. като внук на покойната Е. Е. К. Нивата се разделя на три реални дяла, всеки от които е обозначен в скица, която е неразделна част на делбения протокол. Така както са описани дяловете по съседи се вижда, че с настоящата искова молба е поискана делбата на дял II - ри, който е бил възложен на М. Я. Р. По делото е представено удостоверение № I* от 1969 г. на ГНС, гр. К., установяващо, че М. Я. Р. съпруга на Я. А. Р. е починала на 2.05.1945 г. и е оставила наследници съпруг Я. А. Р., трима сина Б., А. и М. и две дъщери К. и В. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ПЗР на Закона за наследството (обн. 1949 г.) за наследствата открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила, наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на този закон. Следователно всеки от наследниците на М. Я. Р. е притежавал по наследство от този имот по 1/6 идеална част. От представеният акт за държавна собственост № от 24.03.1950 г. е видно, че по преписка № 1* от 48 г. на Кюстендил е одържавена 1/6 идеална част именно от този имот, т.е. одържавена е наследствената част на съпруга Я. Останалите 5/6 идеални части са останали собственост на М., Е., В., Б. и А. Р.. С н.а. № 9, т. 29, н.д. № 5* от 1956 г. Максим, Е., Б. и А. Р. продават на Б. С. С. и Б. С. С. 600 идеални части от 2, 200 кв. м. нива, т.е. осъществяват продажбата на имот, който не притежават изцяло. Към този момент квотите от този имот, който е наследствен от М. Р. и е предметна делбата са (1/6 ид. ч. за държавата, 4/6 ид. ч. по 1/6 ид. ч. за М., Е., Б. и А. Р. и 1/6 ид.ч. за В. Р.). Б. и Б. С. са получили по този нотариален акт 4/6 ид.ч. от 600/2 200 ид. ч. от 750,39 кв. м, а М., Е., Б. и А. Р. са запазили по 1/6 ид. част от 150,36 (2 200 ид. ч. от 750, 36 кв. м от имота. Съгласно удостоверение за наследници № от 28.05.1992 г. на 10.01.1958 г. е починала В. Я. Р. и е оставила наследници Н, Л. К. Й. и Д. К. Й., които са получили по 1/3 ид.ч. от наследствената и непрехвърлена 1/6 ид.ч. или по 1/18 ид.ч. от имота или от 150,26/2 200 ид.ч. След възстановяването по силата на закона на отчуждената 1/6 ид.ч. по ЗОЕГПНС от общия им наследодател Я по коляно са получили 1/5 ид. ч. от 1/6 ид. ч. или са получили 1/30 ид. ч., т. е. всеки от тях е получил по 1/90 ид. ч. още от имота, т. е. всеки от тях притежава по 1/18 + 1/90 ид.ч. от 150,26/2200 ид. ч. от 750, 36 кв. м. Останалите наследници на М., Е., Б. и А. Р. също са получили по 1/30 ид. ч. както и по 1/6 от 150,36/2 200 ид. ч. от 750,36 кв. м. както следва: М. Я. Р. има за наследник Й. М. Р., който притежава 1/30 ид.ч. и 1/6 ид.ч. от 150,36/ 2 200 ид.ч. от 750, 36 кв. м. Наследник на А. Я. Р. е Я. А. Р., които получава 1/30 ид.ч. и 1/6 ид. ч. от 150,36/2 200 ид. ч. от 750, 36 кв. м. Боян Я. Р. е оставил наследник Б. Б. Р. и дъщеря Л. Б. С., които притежават по 1/2 ид. ч. от 1/30 ид. ч. и 1/6 ид. ч. от 150,36/2 200 ид. ч. от 750, 36 кв. м. Е. Я. Ш. има за наследници Г. С. П. и С. С. Я., които имат по 1/2 ид. ч. от 1/30 ид. ч. и 1/6 ид. ч. от 150,36/2 200 ид. ч. от 750,36 кв. м. Б. С. С. е починал и е оставил братята си А. С. С., К. С. С., Н. С. С. и Б. С. С., всеки от които е получил по 1/4 от 2/6 ид. ч. от 600/2 200 ид. ч. от 750, 36 кв. м. Б. С. С., който е притежавал 2/6 ид.ч. по договора или 4/12 ид.ч. има за наследник В. Ц. С., която притежава 2/3 ид.ч. от 4/12 ид.ч. от 600/ 2 200 ид.ч. или 10/36 ид.ч. от 600 /2 200 ид.ч. от 730, 36 кв. м. Б. С. С. се е отказал от наследството на Б. С. С., който отказ е вписан в книгата за откази на Софийския районен съд под № 2* от 8.11.1991 г. Останалите А. С. С., К. С. С. и Н. С. С. по 9/36 ид.ч., а В. Ц. С. притежава 10/36 ид.ч. от 600/2 200 ид.ч. от 750,36 кв. м. Направените изчисления на квотите на Софийски градски съд са правилни и съответстват на посоченият по - горе механизъм. Решението следва да се остави в сила и делото да се върне за извършване на делбата. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.