Решение № 11960 от 29.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2012 г.

Решение № 11960 от 29.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по раздел I на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Горанка Иванова Нинова от гр. Монтана срещу заповед № РД-22-02 от 21.01.2012 г., с която министърът на здравеопазването на основание чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (Наредба № 12 - издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 от Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2012 г.) е отказал да бъде заплатена от бюджета на Министерството на здравеопазването исканата от нея трансплантация на бъбреци в чужбина със следните мотиви: "При преценка на обективното настоящо състояние на пациента се установи, че липсват показания за предприемането на трансплантация по спешност. Трансплантационни процедури могат да бъдат извършвани в страната." В представената по делото преписка на министъра на здравеопазването няма данни кога оспорената заповед е била съобщена на жалбоподателката, но на л. 7 от настоящето дело се намира заверено ксероксно фотокопие на служебна бележка изх. № 66-08-109 от 06.02.2012 г. на Пощенска станция Монтана-Ц, с която се удостоверява, че Горанка Нинова е получила адресирана до нея препоръчана пощенска пратка на 26.01.2012 г. С оглед на тези данни подадената на 09.02.2012 г. жалба (вх. № 94-Г-29-11 на МЗ) е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения: Със заявление вх. № 144 от 05.05.2011 г. (на Център "Фонд за трансплантация", гр. София) жалбоподателката Горанка Иванова Нинова е направила искане да й бъдат отпуснати средства за трансплантация на бъбрек в чужбина. На 07.06.2011 г. подава ново заявление, което има същия входящ номер и същото искане - да бъде финансирана от фонда необходимата й трансплантация на бъбрек в чужбина. На 07.06.2011 г. е изготвено медицинско становище от доц. Е. Паскалев (УМБАЛ Александровска), в което е отразено, че при пациентката се наблюдава алергична реакция към синтетична мембрана за диализа и е направено следното заключение: "Бъбречна трансплантация може да се осъществи в България при наличие на донор." На 16.08.2011 г. Комисията за лечение в чужбина е поискала "да се проведе клинично обсъждане на случая в МБАЛ Монтана." Такова клинично обсъждане е направено с протокол от 20.09.2011 г. на лекарска консултативна комисия от трима лекари - специалисти по нефрология при МБАЛ - АД, гр. Монтана и според него: "Пациентката има непоносимост към синтетичните мембрани на диализаторите, с които работи в момента диализен център - Монтана... Този проблем е установен през 2009 г., когато на пациентката се наложи да закупи известно количество диализатори, след което МЗ редовно снабдява ХД-център с диализатори SF до началото на 2011 г. През април се установи, че няма наличност на диализатори 1.7 SF в страната. От 4 месеца пациентката се диализира с диализатори EXEED-1.8 м2 поради липса на диализатори ацетатна мембрана. Въпреки противоалергичната терапия, която приема преди диализа, пациентката не издържа повече от 2,5 часа и се налагат ежедневни диализи. Всичко това води до лошо чистене, мъчително понасяне на диализата от пациентката и недобро качество на живот... Пациентката все по-трудно понася ХД-процедури, което се отразява на качеството на живот... Заключение относно провежданите хемодиализи по мед. стандарт: при болната не се извършват необходимите по време и качество ХД-процедури." В протокол от 07.10.2011 г. на Комисията за лечение в чужбина е отразено, че "по уговорка с КЛЧ Горанка Нинова е приета в Александровска болница, Клиника по трансплантация и нефрология, за диагностично уточняване". В епикризата от тази болница (ИЗ № 23512/669 от 06.10 до 13.10.2011 г.) е отразена консултация с алерголог, според който е уместно да не се употребяват новото поколение апарати за ХД и съответните мембрани, а ако не може да се смени апарата, единствено трансплантацията може да реши трайно проблема. В същата епикриза е отразено и обстоятелството, че са били проведени 4 ХД с достигане на продължителност от 4 часа, с добра поносимост. Направена е препоръка да продължат дългите ХД процедури 3 пъти седмично на фона на препоръчаната антиалергична терапия. На 09.01.2012 г. Профилна комисия по трансплантология е изготвила становище и протокол за лечение в чужбина, които завършват със заключението: "Тъй като в момента алергичните прояви спрямо диализните апарати са намалени, комисията реши, че спешна трансплантация не е наложителна." Въз основа на това становище на Профилната комисия по трансплантология, министърът на здравеопазването с посочената по-горе заповед е отказал да бъде заплатена от бюджета на Министерството на здравеопазването исканата от Горанка Иванова Нинова бъбречна трансплантация в чужбина с мотиви: "При преценка на обективното настоящо състояние на пациента се установи, че липсват показания за предприемането на трансплантация по спешност. Трансплантационни процедури могат да бъдат извършвани в страната." Така мотивиран отказът не е съобразен с правилото на чл. 2, ал. 1, т. 1, предложение второ от Наредба № 12, според което заплащането на трансплантация на органи в чужбина се извършва при условие, че трансплантацията на съответните органи (и когато такава се извършва у нас) не може да се извърши своевременно в страната. Това е условието, при чието наличие исканото заплащане по реда на Наредба № 12 се разрешава. И обратно. Несъмнено разрешено плащане на извършена в чужбина трансплантация по спешност е по причина, че тази трансплантация не може да се извърши своевременно в България, но когато не се налага бъбречна трансплантация по спешност, това все още не означава, че такава трансплантация може да се извърши в страната своевременно. Според § 1 - допълнителна разпоредба на Наредба № 12 - по смисъла на наредбата "своевременно" е обичайно необходимото време за получаване на съответно необходимо лечение в страната, като се има предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. С оглед на тази дефиниция министърът на здравеопазването е бил длъжен да изложи мотиви какво е обичайно необходимото време за исканата от жалбоподателката - и несъмнено необходима по здравни показания - трансплантация на бъбрек в България, като се има предвид текущото й здравословно състояние и вероятното развитие на нейното заболяване. Според статистичните данни от електронната страница на Изпълнителната агенция по трансплантация през 2010 г. в списъка на чакащи трансплантация на бъбрек са били 827 пациенти (31,8 % от всичките пациенти на хемодиализа), а само към 10.08.2012 г. числото на нуждаещите се от трансплантация на бъбрек е вече 902. В удостоверение изх. № 74-01-111 от 12.05.2011 г. на същата агенция е посочено, че "лицето Горанка Иванова Нинова, към дата 12.05.2011 г. е включено в листата на чакащи бъбречна трансплантация на 17.10.2008 г." В същото време статистическите данни от електронната страница на Изпълнителната агенция по трансплантация сочат, че през 2008 г. в България са извършени 17 трансплантации на бъбрек, през 2009 г. - 32, а през 2010 г. - 48 трансплантации при 34 донори (общо за годината). През 2011 г. броят на извършените трансплантации на бъбрек в България обаче рязко спада на 17, а към 24.08.2012 г. те са едва 7. При това съотношение на брой извършени трансплантации на бъбрек и брой на лицата, чакащи такава трансплантация не е без значение отговорът на въпроса през коя година е вероятно в България да бъде извършена необходимата на Горанка Иванова Нинова бъбречна трансплантация и дали това в случая е обичайно необходимото време за получаване на такова лечение в страната, т. е. дали трансплантацията ще бъде извършена своевременно в страната. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореният от Горанка Иванова Нинова отказ на министъра на здравеопазването не е мотивиран. Мотивите, с които министърът на здравеопазването е аргументирал този отказ ("При преценка на обективното настоящо състояние на пациента се установи, че липсват показания за предприемането на трансплантация по спешност. Трансплантационни процедури могат да бъдат извършвани в страната.") не дават отговор на съществения в този случай въпрос дали необходимата на Горанка Иванова Нинова бъбречна трансплантация може да бъде извършена своевременно в страната (арг. чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от Наредба № 12). Всеки има право на живот (чл. 28 от Конституцията на Република България), а доброто здраве е основна предпоставка на живота. Затова държавата закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конст.) и финансира от държавния бюджет тяхното здравеопазване (чл. 52, ал. 2 от Конст.), а лицата с физически увреждания ("увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура или във физиологията на даден индивид - § 1, т. 1 ЗИХУ ), се намират под особена закрила на държавата и обществото (чл. 51, ал. 3 отКонст.). Всеки отказ по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 на първо място трябва да бъде съобразен с тези правила. Следователно при издаването на оспорената заповед № РД-22-02 от 21.01.2012 г. министърът на здравеопазването е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 34, ал. 4 от Наредба № 12 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, при чието наличие заповедта следва да бъде отменена и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да се изпрати на министъра на здравеопазването за решаване на въпроса по същество. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,