Решение № 10902 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2010 г.

Решение № 10902 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Златна Тракия" АД, в несъстоятелност, гр. Кърджали, представлявано от синдика Пламен Атанасов Атанасов, чрез пълномощника адв. Венелин Челебиев, против решение № 333/7.09.2010 г., постановено по адм. дело № 210/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ж-14-4/25.03.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 237/15.02.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Хасково. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че разпореждането е издадено от некомпетентен орган, поради което е следвало да бъде прогласено за нищожно. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания и изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че разпореждането е издадено от териториално некомпетентен орган, предвид седалището на дружеството, което е направило разходите за обществено осигуряване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Хасково е отхвърлена жалбата на "Златна Тракия" АД, в несъстоятелност, гр. Кърджали, против решение № Ж-14-4/25.03.2010 г. на директора на РУСО - гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 237/15.02.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено на основание чл. 110, ал. 3 КСО дружеството да внесе по сметка на РУСО - гр. Хасково сумата по ревизионен акт за начет с вх. № 5/5.02.2010 г., представляващи неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване - по справки № № 1 - 6 вкл., в размер на 799,62 лв., от които главница 442,34 лв. и лихва - 357,28 лв., както и за други неправомерно изплатени разходи по справка № 7 - в размер на 363,10 лв., от които главница - 210,82 лв. и лихва - 152,28 лв., или общо сумата 1162,72. Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка е посочил, че с писмо изх. № К-742/19.01.2010 г. директорът на РУСО - гр. Кърджали е уведомил директора на РУСО - гр. Хасково, че необходимата документация на "Златна Тракия"АД се намира в гр. Хасково, и на основание чл. 9, ал. 2 от Инструкция за контрола по разходите на ДОО следва контролните органи на РУСО - гр. Хасково за извършат пълна финансова ревизия на дружеството. Извършването на ревизия е наредено със заповед № 187/28.01.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, същата е приключила с издаването на ревизионен акт за начет, въз основа на който е издадено разпореждане № 237/15.02.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Хасково, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО - гр. Хасково. Съдът е приел, че не е налице нарушение на правилата за териториална компетентност на административния орган, тъй като в посочената Инструкция, утвърдена от управителя на НОИ с дата 25.06.2007 г., е предвидено, че контролът по разходите на ДОО се извършва от контролните органи на НОИ, които са финансовите ревизори в ТП на НОИ и длъжностните лица, на което със заповед на управителя на НОИ или директора на ТП на НОИ е възложено извършването на контрола. В случая до директора на ТП на НОИ - гр. Хасково е изпратено писмено искане за извършване на ревизия по делегация от ръководителя на ТП на НОИ гр. Кърджали, тъй като необходимата документация на осигурителя, който е със седалище в Кърджали, се намира в района на ТП на НОИ - гр. Хасково, а според чл. 110, ал. 3 КСО разпорежданията за събиране на сумите по ревизионните актове за начет се издават от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ, т. е. в поделението където е извършена ревизията. Жалбите против тези разпореждания се подават пред ръководителя на съответното ТП на НОИ съгласно чл. 117, ал. 1, б. "д" КСО. Съдът е приел, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни по същество, тъй като от събраните при ревизията и по делото доказателства се установява, че дружеството е направило неправомерни разходи за ДОО в посочените размери. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод, че разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Хасково е издадено от компетентен орган, в резултат на неправилно тълкуване и приложение на закона. От фактическа стана по делото е безспорно, че "Златна Тракия"АД в несъстоятелност има седалище и адрес на управление в гр. Кърджали. Безспорно е също, че дружеството е уведомено с писмо от 18.01.2010 г. на финансов ревизор при РУСО гр. Кърджали, че ще бъде извършена финансова ревизия, във връзка с което от дружеството е изпратено писмо вх. № К-927/18.01.2010 г., с което е отправена молба до РУСО гр. Кърджали проверката да бъде извършена в гр. Хасково, където се съхраняват документите на дружеството. Предвид това с писмо изх. № К-742/19.01.2010 г. директорът на РУСО - гр. Кърджали е уведомил директора на РУСО гр. Хасково, че необходимата документация се намира в гр. Хасково, издадена е заповед № 187/28.01.2010 г. на директора на РУСО - Хасково за извършване на пълна финансова ревизия на "Златна Тракия"АД, същата е приключила с издаването на ревизионен акт за начет с вх. № 5/5.02.2010 г. от финансови ревизори при РУСО гр. Хасково за неправилно изплатени разходи от ДОО в размер общо на 1162,72 лв. Въз основа на акта за начет е издадено разпореждане № 237/15.02.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Хасково, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО - гр. Хасково. Извършването на финансова проверка по делегация е допустимо и в случая са спазени процесуалните изисквания за това. В този смисъл правилно са приложени разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията за контрола по разходите на ДОО и реализиране на административно-наказателна отговорност, утвърдена от управителя на НОИ на 25.06.007 г., в които е предвидено, че ако в процеса на ревизията се установи, че необходимата документация, свързана с дейността на ревизирания осигурител, е в региона на друго ТП на НОИ, органът издал заповедта за ревизията, отправя писмено искане до ръководителя на съответното ТП на НОИ за извършване на ревизия по делегация; директорът на ТП на НОИ, до което е отправено искане по ал. 1 издава заповед за извършване на ревизия. Разпореждането за събиране на сумите по ревизионния акт за начет обаче е следвало да бъде издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Кърджали, тъй като това е "съответното поделение на НОИ" по смисъла на чл. 110, ал. 3 КСО. Териториалната компетентност на административния орган е определена от мястото, където е осъществен неправомерния разход на ДОО, което съответства на мястото, където е седалището на дружеството - осигурител, което е направило този разход. Поради това в случая разпореждането е следвало да бъде издадено от компетентния орган в ТП на НОИ гр. Кърджали. Тълкуването на понятието "съответното поделение на НОИ", което е направено от съда в смисъл на поделение, съответно на седалището на органа, който е извършил финансовата ревизия и съответно - издал ревизионния акт за начет, е неправилно. В случая в хода на административното производство са извършени процесуални действия по делегация, което не може да промени териториалната компетентност за издаване на административния акт. Предвид това, разпореждане № 237/15.02.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Хасково е издадено от териториално некомпетентен орган, поради което е нищожен административен акт. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" КСО разпорежданията за събиране на сумите по ревизионните актове за начет подлежат на задължителен административен контрол, който се осъществява от ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая съответния ръководител е именно директора на ТП на НОИ гр. Хасково, тъй като разпореждането, което е обжалвано е издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Хасково. Компетентността на горестоящия административен орган е обусловена от издателя на обжалвания административен акт, поради което в случая решение № Ж-14-4/25.03.2010 г. на директора на РУСО - гр. Хасково, е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 1 КСО. Решението обаче е неправилно, тъй като директорът на РУСО е следвало да констатира нищожността на разпореждането и да го отмени на това основание, както и в съответствие с чл. 32, ал. 2 АПК да препрати преписката на компетентния орган - ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Кърджали за издаване на разпореждане въз основа на ревизионния акт за начет. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод за законосъобразност на обжалвания пред него акт - решение № Ж-14-4/25.03.2010 г. на директора на РУСО - гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 237/15.02.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Хасково. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като бъде отменено обжалваното решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане, е преписката бъде върната на съда за препращане на компетентния орган в ТП на НОИ гр. Кърджали за издаване на разпореждане по ревизионния акт за начет съгласно чл. 110, ал. 3 КСО. При този изход на спора касаторът има право на направените по делото разноски за двете инстанции, за което е направил своевременно искане. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер общо на 650 лв., от които 75 лв. за държавни такси, 350 лв. - изплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции по договори за правна защита и съдействие от 1.06.2010 г. и от 9.03.2011 г. и 200 лв. - изплатен депозит за вещо лице, които следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,