Решение № 2495 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2008 г.
ВАСII отделение23.02.2009 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 371/7.02.2007 г., постановено по адм. д. № 197/2006 г., Окръжен съд - Благоевград. ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество на спора. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 2495 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Кюлева, Илия Кюлев и Боряна Дрънкова, против решение № 371/7.02.2007 г, постановено по адм. д. № 197/2006 г, Окръжен съд - Благоевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение като се иска отмяната му. Ответните страни не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на касаторите, подадена против Заповед № РД-14-081/3.02.2006 г, на началника на ДНСК - София, с която е наредено премахване на незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда с плевня" изградена в УПИ ХVI-634, кв. 116, по плана на гр. Банско. Решението е неправилно. Процесното допълващо застрояване в УПИ ХVI-634, кв. 116, е разположено в дъното на парцела, по регулационната линия с УПИ VII и УПИ ХV. То е разположено свързано с допълващото застрояване в посочените имоти. Решаващия състав не е изследвал въпроса за търпимостта на извършеното строителство, съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ. Съдът не е взел предвид нотариално заверената декларация на Елена Рупчина (л. 60), строително разрешение № 38/71 г, издадено но Христо Кюлев за строеж на стопанска постройка върху 10 кв. м, а на място са изградени 16 кв. м. Съдът само е цитирал писмо № 12-00-308/2.11.2005 г, на Община - Банско, но не е изследвал въпроса кога и извършено незаконното допълващо застрояване, представлява ли то строеж по смисъла на зокона и било ли е допустимо по действащите правила и нормативи по време на извършването му или съгласно този закон. Нарушена е разпоредбата на чл. 168 АПК, като съдът не е изпълнил законово определените му задължения и е постановил съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка, довела до неговата непълнота в резултат на нарушение на процесуалните норми. Решението следва да бъде отменено и върнато на същия съд за произнасяне по искането за търпимост на допълващото застрояване, съгласно дадените указания. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение