Решение № 252 от 23.4.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200098/2023 г.
ВКСI наказателно отделение23.04.2024 г.докладчик Мина Топузова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3 от 20.01.2022 г., постановена по внохд № 392/21г. на Окръжен съд - Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е образувано по касационен протест от заместник - окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил, подаден срещу присъда № 3 от 20.01.2022 г., постановена по внохд № 392/21г. на Окръжен съд – Кюстендил. В протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е интерпретирал доказателствената съвкупност по делото по погрешен начин, като се посочва, че са били възприети едностранно факти и обстоятелства по делото, обуславящи недоказаност на престъпното деяние. Възразява се срещу начина на тълкуване на заключението на вещото лице по назначената експертиза. Прокурорът счита, че неправилно в мотивите си въззивният съд е приел, че т.нар. „моделни дървета“ не могат да послужат като точна основа за преценка спрямо действително отрязаните дървета, като посочва, че дърветата са били със сходни характеристики и представляват едра строителна дървесина. Поддържа, че от дейността на комисиите и извършената инвентаризация на сечището еднозначно се установило недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на подсъдимия, изразяващо в констатирана сериозна разлика между отчетения и експедиран като средна строителна дървесина дървен материал и действително отсечения такъв. Счита, че е налице порок в оценъчната дейност на съда, вследствие придаването на приоритетно значение от съда на собствената му интерпретация на заключението на вещото лице. Моли да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатите нарушения при постановяване на съдебния акт. Прокурорът от ВКП поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Счита, че се установява незадълбочен подход на въззивния съд при изследване на доказателствата по делото, като посочва, че резултатите от извършените проверки, както и събраните доказателства, сочат, че подсъдимият е извършил престъплението. Защитникът на подсъдимия В. В. – адвокат Райнов оспорва касационния протест, като счита въззивната присъда за правилна и моли да бъде потвърдена. Подсъдимият В. В. поддържа изложеното от защитника си и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 260054 от 29.06.2021 г. по нохд № 1251/20г. по описа на Районен съд – Дупница, подсъдимият В. М. В. е признат за виновен за това, че за периода от 09.10.2017г. до 16.11.2017 г. в горска територия – отдел 237 “и“, землището на с.Бистрица, общ.Дупница, при условията на продължавано престъпление през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, в кръга на службата си като помощник – лесничей, експедиращ дървесина, е съставил официални документи – двадесет броя електронни превозни билети, в които е удостоверил неверни обстоятелства – че е извършена експедиция на средна строителна дървесина, вместо действително експедираната едра строителна дървесина, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства – поради което и на основание чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият В. е оправдан в частта от обвинението за издадени други седем броя електронни превозни билети. В тежест на подсъдимия В. е възложено заплащането на направените разноски по делото. По въззивна жалба на подсъдимия е образувано внохд № 392/21г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. С присъда № 3 от 20.01.2022 г. по посоченото дело е отменена първоинстанционната присъда в осъдителната й част и подсъдимият е признат за невинен и оправдан да е извършил престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Възраженията за неправилно интерпретиране на заключението на вещото лице по назначената лесотехническа експертиза не се споделят от настоящата инстанция. Въззивният съд е отказал да кредитира част от изводите на вещото лице, като е приел за неточен и необективен методът, чрез който са проверявани изчисленията на подсъдимия за категоризиране на добитата дървесина, вписани в издаваните от него електронни билети. Тази констатация се основава на обстоятелства, свързани с мястото, откъдето са били отрязани моделните дървета, както и липсата на категоричност за тяхната идентичност по характеристики с дърветата, отрязани при сечта. Следва да се отбележи, че суверенно право на решаващия делото съд е да прецени кои доказателства да кредитира, като изложи съображения за това. Това именно е сторил въззивния съд в мотивите на въззивната присъда. Касационната инстанция няма правомощия да контролира правилността на вътрешното съдийско убеждение по същество, тъй като необосноваността не е касационно основание. Следва да се посочи, че настоящата инстанция не откри пороци в аналитичната дейност на окръжния съд. С необходимата прецизност същият е обсъдил показанията на свидетеля Анелия Христова, съгласно които моделните дървета, послужили за сравнение с тези, отрязани по време на сечта, са били отрязани от участъка, в който вече е била проведена сечта. Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на окръжния съд, че е спорно доколко избраните от комисията дървета са били представителна извадка за всички дървета в насаждението и особено за вече отрязаните при осъществената сеч за прореждане. Доколкото не са били изследвани характеристиките на действително отрязаните и извозени дървета, не може да установи с категоричност дали същите са идентични или сходни с моделните такива. За изясняване на всички релевантни обстоятелства по делото въззивният съд е провел повторен разпит на вещото лице Ц.. Съдът е взел предвид разясненията на вещото лице, че провежданата сеч е била отгледна и при нея с преимущество са били отрязани недобре развити дървета, такива с неправилна форма и с генетични аномалии, за да може останалите дървета да се развият добре. С необходимата задълбоченост при аналитичната си дейност въззивният съд е съобразил, че дори моделните дървета да са били отрязани от участък, в който не е провеждана сеч, отново би бил поставен въпросът доколкото тези дървета са идентични или подобни на отрязаните и транспортирани по време на сечта. В подкрепа на изводите си за недоказаност на обвинението окръжният съд е взел предвид констатацията на вещото лице, че на практика е възможно диаметърът на тънкия край такава дървена секция да е и под 18 см. Касационният съд изцяло споделя извода на въззивната инстанция, че обстоятелството дали диаметрите на тънкия край на трупите, добити и извозени от дружеството – купувач, са под или над 18 см. може да бъде установено единствено чрез измерването им. Упрекът в касационния протест за игнориране на сериозния цялостен обем от останалите доказателства – свидетелски показания, констативни протоколи и други не може да бъде споделен, тъй като е лишен от конкретика. Видно от изложените мотиви окръжният съд подробно е анализирал фактическите обстоятелства, установени от събраните в наказателното производство свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, писмени документи – 28 броя електронни превозни билети, констативни протоколи от 10.11.2017 г., 16.11.2016 г., протокол от 05.12.2017 г., заповеди, заключение на вещо лице и неговите пояснения в съдебно заседание (лист 34 до 37 от внохд № 392/21 г.). Обсъдено е заключението на вещото лице по назначената съдебна лесотехническа експертиза, съобразени са неговите допълнителни пояснения, дадени пред двете инстанции, обсъдено е констатираното противоречие между разясненията на вещото лице и дадените от свидетеля Анелия Христова показания относно мястото на избор на моделните дървета ( лист 38, гръб, от внохд № 392/21 г.). Изразеното в протеста несъгласие с изводите на съда, че т.нар. „моделни дървета“ не могат да послужат като база за сравнение с действително отсечените и извозени такива, не сочи на процесуално нарушение, свързано с правилността на изграждане на вътрешното съдийско убеждение, тъй като последното е основано на всички събрани по делото доказателства. Изложени са и мотиви, поради които въззивният съд не е кредитирал експертното заключение в неговата цялост. Съответствието на изводите на съда от фактическа страна със събрания доказателствен материал се отнася до обосноваността на съдебния акт, която е извън обхвата на касационния контрол. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, I н.о.