Решение № 7616 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2019 г.

Решение № 7616 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Миланова срещу решение № 7507/11.12.2018 г., по адм. дело № 2054/2018 г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу решение на общото събрание на Медицински университет-София /ОС на МУС/ по т. 6, взето на заседание на общото събрание, проведено на 11.10.2016 г. за избор на нов ректор на Медицинския университет – проф. В. Златков като е прекратено производството по делото в тази част и е отхвърлена подадената от нея жалба срещу решение на ОС на МУС по т. 4, взето на заседание на общото събрание, проведено на 11.10.2016 г. за отзоваване на ректора проф. В. Миланова. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По отношение оставянето без разглеждане на жалбата срещу решението по т. 6 и прекратяване на производството, счита че неправилно съдът е посочил че липсва правен интерес. Сочи, че е налице такъв интерес, тъй като решението по т. 6 касае избор на нов ректор ще влезе в сила само и единствено ако решението за отстраняването и като ректор влезе в сила. По отношение отхвърлянето на оспорването на решението по т. 4 се излагат следните доводи: 1. Твърди се нарушение на процесуалните правила, касаещи установяване на датата на която са отправени, депозирани и получени от Председателя на ОС, предложенията за свикването му, тъй като е недопустимо това да се извърши с гласни доказателства. Представеният по делото копие на плик не установява датата на свикване на ОС, а така също и липсват доказателства, че искането за свикване на ОС е било входирано, тъй като от гласните доказателства се установява, че то е било получено от Председателя на ОС на ръка и че този плик е представен в нарушение на чл. 226, ал. 2 от АПК, тъй като за първи път е представен едва при повторното разглеждане на делото. Налице е несъответствие в решението на АССГ относно броят на подписите за свикване на ОС и кои членове точно са свикали събранието – членовете на Академичния състав или членовете на общото събрание на МУ.; 2. Твърди се, че не са представени доказателства за установяване на датите на връчване на поканите за провеждане на ОС и като следва да са връчени в 7-мо дневен срок, преди провеждане на ОС, а така също, че към поканите липсват съответните приложения. Сочи неоснователност на изводите на решаващият съд, че писмени материали не е имало и не е задължително да има, предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на МУ-София, която норма гласи, че към писмените покани се прилагат проект за дневен ред и материалите, предвидени за обсъждане. Това нарушение, според касаторът представлява нарушение на императивните норми от Правилника по отношение връчването на поканите и необоснован се явява изводът на АССГ, че не е налице опорочаване на процедурата по уведомяването; 3. Сочи се, че неправилно съдът е достигнал до изводите, че организирането, отпечатването и изпращането на поканите за провеждане на ОС е от компетентността на ректора на университета, а това е следвало да се извърши от Председателя на ОС; 4. Счита за необоснован изводът на съда, че членовете на ОС са били уведомени чрез съответните звена на МУ чрез получаване на писмо издадено от Председателя на комисията по кандидатурите, със съобщение с информация за събранието; 5. Твърди се, че към поканите липсват изготвени писмени доклади от заместник ректорите и деканите, като по този начин е нарушено правото на защита на касатора – последният не е знаел в какво се обвинява и поради това и не е присъствал на проведеното ОС на МУ. Счита се, че е налице процесуално нарушение, тъй като е посочено в поканата, че ще се изслушва доклад на зам. ректорите и деканите на факултети, а такъв е нямало, а устните доклади за които се твърди, представляват само изказвания на членове на ОС. Сочи се, че неправилно съдът, след като е достигнал до извод, че не е спазена процедурата по свикване и провеждане на ОС, е посочил в съдебния акт, че щом членовете на ОС са участвали в него и са гласували, правото им на участие не е било нарушено и са упражнили в пълна степен своите права, тъй като при липса на предварителна информация за дейността на ректора и поднесените в заседанието изказвания за нередности, процедурата по провеждане е опорочена.; 6. Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че дори да се докаже наличие на недопуснати членове да проведеното заседание, техният брой не би могъл да повлияе на мнозинството за вземане на решение, тъй като ако тези лица са имали възможността да се изкажат, не се знае какъв е щял да бъде вота.; 7. Неправилен е според касатора доводът на съда, че отстранените лица претендират чужди права, тъй като се касае за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при свикване и провеждане на ОС, а от друга е нарушено правото на защита на касатора чрез поредицата от незаконосъобразни действия/бездействия във връзка със свикването на ОС.; 8. Сочи се, че АССГ в атакуваното решение не е изложило констатации относно това колко от подписалите искането за свикване на ОС са от списъчният състав на събранието, нито са налице констатации относно наличието на правоотношение по основен трудов договор. Твърди се, че по отношение на вземането на решението ОС да се проведе, от записалите гласували 320 лица, 81 от тях не са на основни трудови договори и лицата с право на глас са 239, при необходим кворум 256; по отношение решението по т. 4 има данни за гласували 331 члена, като от тях 74 не са на основен трудов договор и допълнително следва да се изключат още 2 лица, които изобщо не са членове на ОС и лицето под № 192, и така гласувалите за отзоваването са 254 члена при необходим кворум от 256; по отношение взетото решение по т. 6 общият брой на гласувалите по протокол са 287, а по изборни списъци 326 и като се изключат посочените по-горе три лица + още 71 които не са на основен трудов договор, то пак не е налице кворум от 256 лица.; 9. Сочи се, че са налице процедурни нарушения, свързани с вида и формата на бюлетините, които не дават възможност за гласуване, разбираемо от избирателите.; 10. Твърди се още, че протоколът от проведеното ОС на МУ не носи подписа на председателя на ОС, като представеният от 14.10.2016 г., протокол не е проект за такъв, тъй като е публикуван на електронната страница на университета, както го изисква Правилникът; 11. Сочи се, че неправилно съдът е преценил наличието на мотиви, тъй като такива не се съдържат в протокола за проведеното ОС – налице са само изказвания на членове на ОС, но липсва писмен доклад за дейността на ректора, а изказванията на двамата зам. ректора и двама от членовете на ОС, няма как да се приеме че представляват мотиви на акта на колективния орган. Иска се съдът да отмени решението по т. 6 от проведеното ОС на МУ София, като се отмени решението на ОС на Университета за отзоваване на ректора В. Миланова, а по отношение т. 4 да се отмени определението на АССГ за оставяне на жалбата в тази и част без разглеждане и прекратяване на производството, като се върне делото на АССГ за продължаване на съдебното производство в частта, касаеща оспорване на т. 6 за взето решение за избор на нов ректор. Претендират се разноските за две инстанции. Ответната страна – ОС на МУ-София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Сочи се, че правилно АССГ е прекратил производството срещу решението по т. 6 като недопустимо и липса на правен интерес у касаторката за обжалването му, а по отношение на решението в т. 4 за правилно, като не са налице допуснати нарушения, водещи до опорочаване на процедурата за свикване и провеждане на ОС на МУ София и за вземане на съответните решения. Претендират се разноските по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответната страна – В. Златков, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Твърди на първо място, че жалбата е просрочена тъй като е постъпила в АССГ на 11.01.2019 г. – два дена след изтичане на срока за обжалване, ако се приеме, че е в срок, то тя е неоснователна. Решението в прекратителната си част е правилно, поради липса на правен интерес тъй като касаторът не се е кандидатирал, нито е участвал в избор за ректор на МУ. По отношение оспорването на взетото решение по т. 6 се счита, че решението на АСГГ е правилно – не са налице твърдените в касационната жалба пороци при свикването, провеждането и вземането на решения на ОС на МУ София. Като допълнителен довод се изтъква, че касаторът е с прекратени трудови правоотношения с университета и по този начин не може да бъде ректор на МУ или член на колективните органи на управление, предвид нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗВО. Претендират се разноските и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Навеждат се доводи, че АССГ е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, направен е подробен анализ на събраните доказателства и е достигнато до правилни фактически и правни изводи. Счита се, че са правилни и изводите на съда касаещи оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството в частта в която се обжалва решението по т. 6, поради липса на правен интерес. Касационната жалба е процесуално допустима, вкл. и в частта в която се обжалва оставянето без разглеждане и прекратяване на производството по адм. дело № 2054/2018 г., на АССГ в частта в която се обжалва решение по т. 6 от ОС на МУ София, тъй като жалбата е подадена на 9.01.2019 г., а съобщението за прекратяване на производството е с дата 2.01.2019 г. Разгледана по същество се явява неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че оспореното решение по т. 4 от проведено ОС на МУ София на 11.10.2016 г., е взето от компетентен орган, в кръга на представените му правомощия, като при вземане на решението по т. 4 са гласували 331 члена на ОС, като 263 са гласували "за" отзоваване на ректора, 58 са гласували "против" и има 10 невалидни бюлетини; при одобрен списъчен състав от 400 члена, то съгласно чл. 35 от ЗВО за отзоваване на ректора са необходими повече от половината от списъчния състав т. е. 201 гласа "за", а те са повече. Посочено е, че решението отговаря на изискванията за писмена форма по чл. 59 от АПК и съдържа фактически и правни основания за издаването му, като мотивите за вземане на решението се съдържат в изказванията на отделните членове на колективния орган, отразени в протокола. Посочено е, че решението е взето без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и че жалбоподателката няма право да претендира нарушаване на чужди процесуални права на участие и не може да извлича ползи от собственото си неправомерно поведение, не са нарушени нейни права и не е доказала наличие на съществени процесуални нарушения, но дори и при такова доказване, оспореното решение не би имало друго съдържание. В мотивите си АССГ е посочил, че процедурата е започнала при депозиране на 120 валидни подписа на членове на ОС, като е извършена проверка, че подписалите членове са на основен трудов договор и не са доказани възраженията на жалбоподателката, че са гласували нечленове на ОС. Посочено е, че решението не е издадено в нарушение на материално-правните норми на ЗВО и ПУДМУС, като единствената предпоставка за отзоваване на ректора е да има гласовете на повече от половината от списъчния състав т. е. прието е, че ОС решава в кръга на оперативната си самостоятелност по какви мотиви да отстрани ректора и съда не ги проверява. В съдебния акт е посочено, че не е налице противоречие на правните последици, които ще настъпят от решението с целта на закона, като не се установява и превратно упражняване на власт от страна на ОС спрямо ректора. Въз основа на горното е прието че решението по т. 4 е законосъобразно и жалбата е неоснователна. По отношение решението по т. 6 е прието че жалбата е недопустима, предвид дадените указания в отменително решение № 2290/20.02.2018 г., постановено по адм. дело № 9066/2017 г. по описа на ВАС. Присъдени са и разноски на ответната страна. Решението е правилно. Делото се разглежда за втори път от съдебен състав на ВАС, след постановяване на решение № 2290/20.02.2018 г., по адм. дело № 9066/2017 г., на ВАС. След връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, последният е изпълнил в пълнота дадените му задължителни указания – представени са доказателства свързани с насрочването и свикването на общо събрание, копие от плик с дата 2.09.2016 г., с който са предадени исканията за свикване на общо събрание на председателя на общото събрание на МУ, списък на състава на членовете на ОС по азбучен ред, списък на студентите и докторантите и списъчен състав на делегатите на ОС към 14.04.2016 г., писмо от 13.09.2016 г., на заместник председателя на ОС за публикуване на интернет страницата на университета на съобщение за насрочване на общо събрание, отрязъци от 339 броя покани за свикване на ОС и др. Настоящата инстанция счита, че решаващият съд, след събиране на необходимия доказателствен материал и след подробен негов анализ и тълкуване на относимите правни норми, е достигнал до правилни правни изводи за липса на извършени нарушения по процедурата за свикване и провеждане на общо събрание на Медицинския университет от 11.10.2016 г. При повторното разглеждане на спора решаващият съд е следвало да извърши само тези процесуални действия и да анализира доказателствата, които са станали причина за отмяна на първоначалното решение и връщане на делото за нова разглеждане /по арг. от чл. 226 от АПК/, както и да изложи мотиви единствено по възраженията, които не са били обект на касационна проверка при отменителното решение, което е и извършено. Настоящата касационна инстанция дължи проверка на първоинстанциония съдебен акт по възраженията на страните, но само по тези, по които не са изложени мотиви от първата касационна инстанция – по отношение не уведомяването на членовете на ОС 7-дни преди датата на провеждането му, представлява ли такъв порок, който да влече след себе си отмяна на решението на общото събрание за отзоваване на ректора и липсата на представени доклади преди свикване на общото събрание, а едва при неговото провеждане представлява ли също нарушение на правилата, водещи до отмяна. По наведените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на съдебния акт, респек. на обжалваните два административни акта – решение на общото събрание за отзоваване на ректора В. Миланова и вземане на решение за избор на нов ректор – посочени в т. 1, т. 6, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 11 от касационната жалба, настоящата инстанция не дължи произнасяне, тъй като това е било обект на касационен контрол при първоначалното разглеждане на делото и в мотивите към решение № 2290/20.02.2018 г., по адм. дело № 9066/2017 г., по описа на ВАС изрично е посочено, че тези доводи са неоснователни, а мотивите на първоинстанционният съд са правилни. Правилни са изводите на решаващият съд, че не е налице допуснати съществени нарушения на процедурата по свикване и провеждане на ОС на МУ. Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 3 от ПУДМУС общото събрание се свиква от председателя, с предложение за дневен ред, при писмено искане на най-малко 1/4 от списъчния му състав, в 30-дневен срок от депозиране на искането. По делото са представени доказателства, че подписката за свикване на ОС на МУ е подписана реално от 120 члена на общото събрание, при необходим кворум от 100 имена /целият списъчен състав на МУ, видно чл. 34, ал. 1 от ПУДМУС е 400 члена, включващ представители на академичния състав, редовни докторанти, студенти и административен персонал/. В нормата на ал. 2 от Правилника е посочен цифрово структурният състав на общото събрание. Изводите на съда, че подписалите предложението за свикване на общо събрание са от списъчния състав от членовете на общото събрание се подкрепя от събраните по делото доказателства, като такива, които да ги оборват не са представени от жалбоподателката. Предвид на това настоящата инстанция приема, че процедурата, посочена в нормата на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ПУДМУС не е опорочена, като правилно е приел и решаващият съд. Установено е, че изпратените 400 покани не съдържат достоверна дата на изпращане и на получаване и по този начин не може да се изведе извод за връчването им поне 7 дни преди заседанието, но изводите на съда, че това не е нарушение, водещо до отмяна на взетите решения на ОС се възприемат от касационната инстанция. По силата на чл. 36, ал. 3 от ПУДМУС за свикването на ОС членовете му се уведомяват не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието с писмена покана, към която се прилагат проект за дневен ред и материалите, предвидени за обсъждане. Неспазването на тази норма при връчване на поканите за свикване на ОС в срок който е по-кратък от посочения в правилника, не представлява съществено нарушение на процедурните правила с оглед на това, че на общото събрание са присъствали първоначално 320 човека от списъчния състав, като в последствие броят им се е увеличил до 339, т. е. макар да се приеме, че имащите право на участие в общото събрание с глас, да не са били уведомени в срока по чл. 36, ал. 3 от ПУДМУС, не е нарушено тяхното право да присъстват и да вземат участие в свиканото общо събрание. Нарушение на нормата би било, ако част от имащите право на глас по списъчния състав на датата на свикване на общото събрание не са били уведомени и не е бил събран кворум за провеждането на събранието и въпреки това присъстващите са гласували отзоваване на ректора. В конкретния случай, макар и да не са били уведомени в срока по наредбата, членовете на общото събрание от списъчния състав са присъствали в залата на датата и часът на която общото събрание е проведено и е налице съответният кворум за вземане на решения. Следва да се има в предвид, че и с действията си жалбоподателката като ректор на МУ е причина за несвоевременното уведомяване за провеждане на общото събрание, тъй като не е изпълнила задължението си, предвидено в нормата на чл. 36, ал. 3 от ПУДМУС да публикува на електронната страница на университета датата на насроченото събрание и дневният му ред. Ирелевантно за спора е по какъв начин членовете на общото събрание са били уведомени за неговото свикване, при положение че тези членове са присъствали на общото събрание и е наличен кворум за провеждането му. Правилни са изводите на съдът, че жалбоподателката не е доказала, че е имало недопуснати до участие в заседанието членове на общото събрание, въпреки указанията на съда за това и въпреки допуснатите гласни доказателства. Представени са доказателства, във връзка с направеното възражение в касационната жалба, че са подадени жалби от членове, които не са допуснати до участие в общото събрание, но видно е, че производствата пред съответния административен съд са били прекратени, т. е. тези доказателства са в подкрепа на изводите на съда, че жалбоподателката не доказва по несъмнен начин, че е имало недопускане на членове на общото събрание и по какъв начин това недопускане се отразява върху взетите решения. Установено е безспорно, че на заседанието на Общото събрание на МУ от 11.10.2016 г., 297 гласа са гласували "за" провеждане на заседание на общото събрание, а не то да се отлага. Посочено е в съдебното решение, че редуцираният списъчен състав на членовете на общото събрание, който е бил одобрен на 14.04.2016 г., е 384 члена, като необходимият кворум, предвид чл. 36, ал. 4 от ПУДМУС е 2/3 от него и се равнява на 256 члена. Предвид дадените задължителни указания по отменителното решение на ВАС са представени доказателства за редуцирания състав на ОС към датата на провеждане на събранието – 11.10.2016 г. – като са отсъствали 16 човека. Решаващият съд е посочил, че дори кворумът да се изчислява не върху редуцирания състав, а върху списъчният състав от 400 човека, кворумът би бил 267 члена, а събранието е открито както се посочи по-горе, с 320 присъстващи. Установява се, че за прекратяване мандата на ректора В. Миланова са гласували 311 члена, от които 263-ма "за", 58 "против" и 10 невалидни бюлетини, а за избор на нов ректор – 287 члена, което е в полза на факта, че общото събрание не е проведено и решенията му не са взети в противоречие с процедурните правила. По силата на чл. 35 от ЗВО за отзоваване на ректора са необходими повече от половината от списъчния състав т. е. при списъчен състав от 400 човека, решението за отзоваване следва да се вземе с гласовете на 201 гласа, а за това предложение са гласували 263 члена. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че липсват изготвени писмени доклади от заместник ректорите и деканите към поканите за провеждане на общото събрание, като по този начин е нарушено правото на защита на касатора – последният не е знаел в какво се обвинява и поради това и не е присъствал на проведеното ОС на МУ. На първо място, следва да се посочи, че жалбоподателката е била уведомена своевременно за свикването на общо събрание и за неговия дневен ред, тъй като е поискано от нея в качеството и на ректор на университета да извърши публикуване на съобщението и документите към него на интернет страницата на университета, а на второ място и от факта, че тя е обжалвала пред съда свикването на общото събрание /образувано е адм. дело № 9571/2016 г. на Административен съд София-град, приключило с прекратително определение, потвърдено от ВАС по дело № 11475/2016 г. /. Следва да се отбележи, че в ЗВО и в ПУДМУС липсва изрична норма, която да задължава поканените за участие в общото събрание да изразяват становища по докладите, а и жалбоподателката е имала възможност да вземе участие в проведеното общо събрание, да изрази становище по докладите, които са били представени там, да ги оспори и да иска изготвяне на нови, т. е. имала е възможност да защити своите права и интереси, но не го е извършила и иска да черпи права от това неправомерно поведение, което е недопустимо. С оглед горното, правилно решаващият съд е посочил в обжалвания съдебен акт, че не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с свикването, провеждането и вземане на решения от Общото събрание на Медицински университет София от 11.10.2016 г. Правилни са и доводите на съда, че следва жалбата против решение по т. 6 на общото събрание на университета за избор на нов ректор да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес, тъй като допустимостта на жалбата в тази и част зависи от основателността на жалбата по т. 4, т. е. само и единствено, ако съдът при извършване преценка на доказателствата по делото и след тълкуване на съотносимите правни норми счете, че жалбата срещу решението на общото събрание, с което е отстранена жалбоподателката е основателна, тогава следва да разгледа и жалбата и срещу т. 6 от проведеното общо събрание, касаеща избор на нов ректор. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Общо събрание на Медицински университет, следва да му се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 2 000 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представеният списък с разноските /л. 79/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в състав на седмо отделение,