Решение № 8847 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2021 г.

Решение № 8847 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници, чрез юрк. А. Шулева срещу решение № 1532 от 21.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2056 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2020 г. С обжалваното решение е отменено решение с peг. № 32-215419/24.07.2020 г. към MRN 18BG002002H0009140/17.01.2018 г. на директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници (понастоящем Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници) и Агенция Митници е осъдена да заплати на ЕТ "Епсилон - Т - Т. Георгиев" гр. Пловдив, с [ЕИК] и адрес гр. Пловдив, [жк] [адрес], сумата от 690 лв., представляваща направени разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че от съдържанието на оспорения административен акт е видно, че същото е подробно мотивирано, като става ясен и извода, относно това защо митническият орган е приел, че са налице основателни съмнения, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Регламент 952/2013 (МКС) и на какво именно се основават те, както и защо стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 МКС. Оспорват се изводите на съда, според които не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, тъй като митническите органи не са обосновали съмненията си относно декларираната договорна стойност на стоките и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2 б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 МКС. Изложени са съображения, че поставената задача на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) е неотносима към предмета на спора, тъй като стоките, въз основа на които е приета нова стойност по митническата декларация (МД), не са такива, които да се съотнесат към реално платена цена при ЕТ "Епсилон -Т - Т. Георгиев". С подаването на касационната жалба е заявено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС на основание чл. 267, пар. 3 от Договора за функционирането на ЕС, във връзка с чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и с чл. 144 АПК, и на основание чл. 631 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и да се спре производството по делото до постановяване на решението на Съда на ЕС. Предвид противоречивата съдебна практика по идентични правни спорове, касаторът изразява становище, че за правилното решаване на делото се налага тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Конкретни въпроси до СЕС са формулирани в приложеното по делото писмено становище от 9.09.2022 г. Иска решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – ЕТ "Епсилон - Т - Т. Георгиев", гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е било решение с рег. № 32-215419/24.07.2020 г. към MRN 18BG002002H0009140/17.01.2018 г. на директор на ТД "Северна морска", понастоящем директор на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което e отказано приемането на митническата стойност на декларирани стоки с № 7 по МД MRN 18BG002002H0009140/17.01.2018 г. и е определена митническа стойност на стока № 7-1650 лв. (0, 55 лв. х 3000 компл.), коригирана е МД и са начислени дължими суми за досъбиране — мито 169. 84 лв. и ДДС 317. 03 лв., ведно с лихва за забава. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че в него липсват мотиви за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническите органи, че декларираната митническа стойност на стоките не може да се определи по основния метод на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Непредставянето на търговски договор и други документи в този смисъл, при представена търговската фактура, според съда, не може да обоснове извод, че декларираната стойност не е договорената, действително платената или подлежаща на плащане на цена. От приетата по делото ССЕ е установено, че договорената във фактурата цена на стоките съответства на декларираната митническа стойност, както и реалното й плащане по банков път. Според съда посочените в акта съмнения в декларираната митническа стойност, обусловени от информацията за по-високи справедливи цени, извлечена от информационната система "Тезей" (THESEUS), е следвало да бъдат конкретизирани не само по статистическите данни за количества и цени и е следвало да се извърши преценка дали действително се касае за сходни стоки. Липсата на мотиви относно начина, по който са формирани средностатистическите цени и каква е изходната база за изчисление на справедливите цени в ЕС по отношение на всяка от процесните стоки, според съда, препятства преценката дали се касае за средностатистически цени на сходни стоки. Тарифното класиране на стоката не е сред изброените в Регламента за изпълнение критерии за сходство на стоките. По материалната законосъобразност на оспореното митническо решение, съдът е посочил, че е приложен вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е обоснована неприложимост на основания метод на договорната стойност по чл. 70, § 1 и на метода на "идентични стоки" по чл. 74, § 2, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според съда формалното посочване на митнически декларации, съдържащи се в информационната система за допускане до свободно обращение на сходни стоки, не изпълнява изискването на чл. 141 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В решението на директора на ТД Северна Морска не се съдържа какъвто и да било анализ на вида на стоките, които са били декларирани с посочените като база за определяне на митническата стойност четири декларации, така, че да стане ясно, че се касае действително до сходни стоки по смисъла на определението на това понятие. Направен е извод, че в оспореното решение липсва каквото и да било обосноваване на сходство на стоките, като не е обсъден нито вида на стоките, нито къде са произведени, нито какво е качеството им, нито какъв е съставът им, нито дали са взаимозаменяеми, нито дали има търговска марка и каква е репутацията им. Посочено е, че избраната декларация от 11.09.2017 г. не е с придружаващи я документи, няма мостра нито от процесната стока, нито от тази на третото лице, съответно няма как да се установи дали стоките, внесени от третото лице, които МО са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на изискването за "сходни стоки". Съдът е направил извод, че при прилагане на вторичния метод за определяне на митническата стойност, митническият орган не е направил анализ на всички признаци за сходство на стоките. Липсва оценка на вида на стоките, количеството, качеството, търговската репутация, наличието на търговска марка, търговското равнище. При това положение съдът е направил краен извод, че митническите органи не обосновали съмненията си относно декларираната митническа стойност на процесните стоки и не са установили предвидените в материалния закон основания за определяне на митническа стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 и чл. 74, § 2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е правилно постановено. Установената от съда фактическа обстановка по случая съответства на събраните по делото доказателства. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че оспореният административен акт не е мотивиран. Съдът е посочил, че в решението на административния орган не са изброени конкретните обстоятелства, които са довели до пораждането на съмнения у митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действително платена или подлежаща на плащане цена. Изцяло бланкетен е изводът на митническия орган, че вносителят не е представил достатъчно допълнителни сведения за установяване точността на декларираната митническа стойност на стоките с № 7 по МД MRN 18BG002002H0009140/17.01.2018 г. В акта не се съдържат каквито и да било мотиви за посочените справедливи цени в ЕС за процесната стока. Обстоятелството, че справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки в ЕС, чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, не освобождава митническия орган от задължението му предвидено в чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да мотивира решенията си. Изпълнението на това задължение е гаранция за правото на защита на засегнатото лице от неблагоприятно за него решение и позволява осъществяването на съдебния контрол за наличие на материалноправните основания за изменение на декларираната митническа стойност. Решението е постановено в съответствие и с материалния закон. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно методите за определяне на митническа стойност на стоките, уредени в чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013) се споделят от настоящия касационен състав. По силата на чл. 70, § 1 МКС основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че прилагането на този метод не е обосновано от митническия орган с анализ на критериите за сходство на стоките по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение № 2015/2447, каквото е изискването на чл. 141 от същия регламент. Тази норма предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В случая правилно съдът е приел, че от митническия орган не са изложени мотиви по отношение на вида на сравняваните стоки и процесната, качеството на стоките, количеството им, търговската им репутация, търговската марка и търговското им равнище. Не са обсъдени и условията на доставка по процесната стока и по посочените в оспореното решение митнически декларации, въз основа на които е определената новата митническа стойност на процесната стока. Изложеното обосновава заключението на АС гр. Пловдив за липсата на изследване за сходство на стоките, дължимо от митническите органи при определянето на нова митническа стойност чрез договорна стойност на сходни стоки, поради неприемане на декларираната договорна стойност, което от своя страна налага извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Съгласно чл. 628 от ГПК, отправяне на преюдициално запитване е необходимо когато без него поставения за разглеждане правен спор не може да бъде разрешен правилно от българския съд. Касационната инстанция винаги следва да отправи преюдициално запитване, освен когато отговорите на поставените въпроси произтичат ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС /чл. 629, ал. 3 ГПК/. В конкретния случай тези предпоставки за отправяне на преюдициално запитване в настоящото производство не са налице. Посочените във питането норми от общностното право са ясни и не будят съмнение при прилагането им. Формулираните в искането четири въпроса от касатора, касаят доуточняване разясненията на СЕС, дадени с постановеното решение по дело С-291/2015 г. Митническото законодателството на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз, като относимите към настоящия правен спор норми не са неясни и не пораждат съмнение при тълкуването ми. Неотносимо към преценката за отправянето на преюдициално запитване, е твърдението на касатора, че по този начин ще бъде преодоляна противоречивата практика, която е формирана при прилагане на норми от общностното право в решенията на националния съд. Възможността за отправяне на преюдициално запитване е предоставена с чл. 267 ДФЕС, за случаите когато се касае за валидността на акта от общностното право или отстраняване неясноти при тълкуването на приложими норми. В случая не се навеждат такива основания в заявеното искане. Не се сочат норми от съюзното право, чието тълкуване да е от значение за изясняване на спора от правна страна, които са неясни или пораждат съмнение при тълкуването им, поради което искането следва да бъде отхвърлено. В този смисъл ВАС е постановил следните съдебни актове - решение № 8179 от 6.07.2021 г. по адм. д. № 3038/2021 г.; решение № 2655 от 22.03.2022 г. по адм. д. № 6898/2021 г.; решение № 11573 от 15.11.2021 г. по адм. д. № 2520/2021 г.; решение № 6698 от 3.06.2021 г. по адм. д. № 13556/2020 г.; решение № 7351 от 17.06.2021 г. по адм. д. № 1837/2021 г. и др. С оглед на изложеното, съдебното решение, с което е отменен оспорения административен като незаконосъобразен е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,