Решение № 4088 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2013 г.

Решение № 4088 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Градоустройство Главпроект" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителите Борис Готов и Янко Петров, против решение № 1463 от 28.06.2013 г., постановено по адм. д. № 2462/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения № 0083 от 21.12.2011 г., издаден от старши експерт "Ревизии" при община Приморско, потвърден с решение № 0362/30.10.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, като твърди, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на различна от оспорената от него разпоредба на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско (Наредбата), а така също не се е произнесъл по всички наведени от дружеството оплаквания за незаконосъобразността на оспорения акт за установяване на задължения. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт. Ответникът директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. За да отхвърли жалбата, Административният съд Бургас е приел, че с акт за установяване на задължение № 0083 от 21.12.2011 г. от старши експерт "Ревизии" при община Приморско, потвърден с решение № 0362/30.10.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, са установени задължения на "Градоустройство Главпроект" ООД за ТБО в размер на 2241,90 лв и лихва от 312, 81 лв. за 2010 г. и ТБО в размер на 2410, 97 лв. и лихва от 76,84 лв. за 2011 г., въз основа на подадени от дружеството декларации с вх. № 1079 от 2.07.2010 г. Заключил е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Изложил е съображения единствено за съответствието на т. 4 на чл. 19 от Наредбата със законовите разпоредби на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ, като по съдържание е разгледал т. 3а на чл. 19, която въвежда правила по отношение на жилищните имоти. По никакъв начин съдът не се е обосновал защо приема декларираните бунгала за жилищни имоти, след като за тях общинският съвет е предвидил отделна регламентация. По същество не е обсъдил и не е изложил никакви съображения във връзка с изискванията за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е неправилно. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, предвид събраните в производството доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, касационната инстанция приема, че делото не следва да се връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. От друга страна, в нормата на чл. 71 от с. з. е предвидено, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Както се установява от съдържанието на оспорения административен акт, липсва разграничаване по видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67, във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Последното е необходимо предвид изричната норма на Закона за местните данъци и такси, както и с оглед необходимостта от доказване на факта на действително извършени услуги като отделен вид, както и за проверка на отделното им установяване по размер. Мотивите са онази съществена част от всеки административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезата на съответната материалноправна норма, въз основа на която се издава актът. Непосочването на фактическите основания за издаване на акта възпрепятства проверката за неговата материална законосъобразност поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е постановил. Това води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на административния акт. Действително, в производство пред Административен съд Бургас последният се явява съд по същество и е следвало да се произнесе по дължимостта на задълженията, след като обсъди всички събрани доказателства, като страните в първоинстанционното производство използват процесуалните възможности за тяхното ангажиране. Но при липсата на фактически установявания съдът не може да извърши пълна проверка за законосъобразността на административния акт. Задължението за заплащане на всеки вид услуга (сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване) изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите. Видно от съдържането на оспорения акт, същият не съдържа такива фактически основания. Конкретни факти и обстоятелства не са посочени и от горестоящия административен орган - директора на дирекция "Местни данъци и такси" при общината. Преценката дали е законосъобразно определено задължението за ТБО е обвързана с установяване на реално предоставена услуга, свързана с конкретен имот. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго, с което оспореният акт за установяване на задължения № 0083 от 21.12.2011 г. от старши експерт "Ревизии" при община Приморско, потвърден с решение № 0362/30.10.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско се отмени, а преписката бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното, Върховният административен съд