Решение № 5073 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11573/2020 г.

Решение № 5073 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11573/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" София, подадена от процесуалния си представител Б. С. срещу Решение № 353/14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 232/2020 г. на Административен съд – Перник, с което Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "Елби Строй" ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването пред съда на Наказателно постановление (НП) № 672/28.01.2019 г. на директора на ТД "Югозападна" към Агенция "Митници" – София и процесуално представителство по АНД № 339/2019 г. по описа на Районен съд – Перник и по КАНД № 481/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане. В жалбата изразява доводи за неговата неправилност на основанията посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в случая не са налице кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество на спора, като се постанови друго решение, с което да се отхвърли исковата претенция на "Елби Строй" ЕООД. Ответникът – "Елби Строй" ЕООД, със седалище и адрес гр. Перник, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Я. С. изразява становище за нейната неоснователност и моли решението като правилно да се потвърди. Претендира заплащане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Перник е уважил предявения от "Елби Строй" ЕООД против Агенция "Митници" иск за сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, а именно – извършени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването пред съда на Наказателно постановление (НП) № 672/28.01.2019 г. на директора на ТД "Югозападна" към Агенция "Митници" – София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и процесуално представителство по АНД № 339/2019 г. по описа на Районен съд (РС) – Перник и по КАНД № 481/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 325 лева. За да постанови този резултат административният съд е приел за установено, че с Решение № 230/03.06.2019 г. по АНД № 339/2019 г. по описа на РС – Перник е отменено процесното наказателно постановление. Решението на РС – Перник е потвърдено с Решение № 420/04.10.2019 г. по КАНД № 481/2019 г. по описа на АС – Перник. Установено също от съда е, че за осъществената в производството пред РС – Перник и АС – Перник адвокатска защита, ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение на адв. К. С., сумата в размер на 600 лева, общо за двете съдебни инстанции, съгласно представени в производството пред районния и пред административния съд договори за правна защита и съдействие от 25.03.2019 г. за сумата от 300 лева и съответно от 01.10.2019 г. за сумата от 300 лева – л. 35 от АНД № 339/2019 г. на АС – Перник и на л. 15 от КАНД № 481/2019 г., като същите са е изплатени изцяло в брой. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, поради което е приел иска за основателен и доказан. По отношение на размерна на исковата претенция решаващия съд е приел, че същият е съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Присъдил е и сторените в исковото производство разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение на РС – Перник е отменено НП № 672/28.01.2019 г. на директора на ТД "Югозападна" към Агенция "Митници" – София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност на държавен орган. В настоящия случай беспорно е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се както пред РС – Перник и така и пред АС – Перник е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, пред двете съдебни инстанции и подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност – чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Неоснователни са направените от касационния жалбоподател доводи за липса на задължителните предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд не споделя тези доводи, поради следното: Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. В този смисъл доказателствата сочат, че ответникът по касационната жалба е представил изискуемият договор за правна защита и съдействие за заплащане на адвокатското възнаграждение, (заплатено изцяло в брой в деня на подписването на договора) относно воденото съдебно производство за отмяната на административния акт – наказателно постановление. Следва да се посочи също, че заплатеното възнаграждение и по двата договора е в предвидените размери съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 300 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2021 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК – л. 25 и л. 27 от настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 353/14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 232/2020 г. по описа на Административен съд – Перник. ОСЪЖДА Агенция "Митници" – София, с адрес: гр. София, ул. "Георги С. Раковски" № 47 да заплати на "Елби Строй" ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, [улица], представлявано от управителя си Б. Г., и съдебен адрес: гр. Перник, [адрес] – адв. Я. С., съдебни разноски в касационното производство в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.